Тайните на единствения обитаем остров в България

Управителят на „Света Анастасия“ Павлин Димитров разказва пред „Труд news“

Подземията са обвити в тайнство, а в кладенците вместо съкровище са намерени снаряди

Агенти, белогвардейци и тамплиери търсели пещера там

Има малък плаж, а за гмуркачите - подводен параклис

Това лято ще потопят в подводния парк и военна машина

От 10 години насам остров Света Анастасия е туристическа дестинация. Късчето земя сред вълните е любимо на хора не само от Бургас, но и от цял свят. Катамаранът „Бургус“ отвежда желаещите да станат островитяни за няколко часа на острова и още щом стъпят на борда на морския съд, за тях започва романтично пътешествие към щастие и отшелничество.

Всички са любопитни да узнаят тайните на острова - какво има в кладенеца, където легенда разказва за скрито златно съкровище, или пък да надникнат в подземните галерии, да се помолят в храма и да хапнат уникалния специалитет тук - "миди на тенекия". Има малък плаж, а за гмуркачите - подводен параклис. В крайна сметка туристите си тръгват очаровани от единствения обитаем остров у нас, заредени с мистиката му и с желанието да се върнат отново.

- Г-н Димитров, вече 10 години сте управител на остров Света Анастасия. След назначаването Ви мнозина се чудеха що за професия е това и я сравняваха с "управител на водопад". Наистина - що за професия е това?
- Това е сбъдната мечта. Мога да работя в града, в който съм роден и да приложа знания и умения, придобити по време на образованието ми в ПГТ "Проф. д-р Асен Златаров", в Колежа по туризъм и във Великотърновски университет. И най-вече, да приложа наученото от практиката в туристическата индустрия - от сервитьор, през барман, до рецепционист, екскурзовод и управител на хотел, както в България, така и в чужбина.

- Колко души са го посетили само миналата година?
- Само през миналата година посетителите са ни над 35 000. Посрещали сме гости от Австралия,  Япония, Китай, Индия, Африка, арабските страни, както и от Бразилия и Канада. 

- Има ли мистерия, свързана с него? Някаква тайна или легенда, която витае наоколо?
- През годините, наши гости, стари островитяни и фаропазачи, са ни споделяли истории, дори описани в книги. Историята на острова наистина е много любопитна. Изследователи или писатели твърдят, че знанието на древни народи, описано в книги за бъдещите поколения, са спасени от унищожената Александрийска библиотека и пренесени в пещера именно на острова, чийто таен вход е търсен от наследници на рицари-тамплиери, белогвардейци и агенти на Хитлер.

Говори се, че хора са губели и живота си в търсенето на тайните на острова. Смята се, че някой ден, бъдещи поколения, достойни за древните знания, ще могат да минат през тази тайна порта в скалите и да достигнат до Библиотеката с безценни знания.

Други интересни хора споделят, че островът всъщност е древен египетски или тракийски календар, по който според изгревите на слънцето, през слънчевата порта, в определени периоди в годината, просветените предсказват какви години са ги очаквали с десетилетия напред.

От "Гранична полиция" пък казват, че има отклонение в магнитното поле на земята около острова заради желязосъдържащите скали наоколо. През годините наблюдаваме, че това поле влияе и на хората.

- Как става това?
- Когато човек е позитивно настроен, енергията на острова подсилва това усещане и гостът ни се усмихва повече, като че ли поглежда нещата от живота отстрани (все пак е на остров), не мисли за времето, казва си например: "Е, какво пък, ако изтърва кораба..." Има къде да се спи, какво да се хапва, пък и толкова е хубаво, че на човек не му се тръгва. Е, с мен се случва така вече 10 години.

- А обратен вариант има ли?
- Има го и обратния вариант. Хората сме забързани, отрудени все бързаме за някъде, искаме да видим всичко, стъпваме на острова плахо с предубеждение. „Ще мога ли да си тръгна навреме, какво пък толкова го хвалят, то няма нищо за гледане, гладен съм, има ли тук какво да се яде, какво да правя сега 2 часа…“ и т.н.

И когато стъпиш с такова настроение, общо взето нямаш търпение да си тръгнеш, освен ако не се спреш за кратка екскурзоводска беседа.

- Как посрещате групите от туристи?
- Стремим се да посрещаме всяка група и да разкажем за красивите вулканични скали, оформени от вълните в причудливи форми, да споделим, че има източник на сладка вода в най-високата точка на острова, където е и храмът, единствен устоял на бурите и историческите събития по нашите земи над 800 години по Черноморието.

Също като големите български манастири и островната обител на Св. Анастасия устоява османското нашествие, дори и се укрепва през този период, като фарова светлина за християнството, пък било то и гръцкоговорящо. Но все пак, храмът е започнат и завършен от богати родолюбиви българи.

Смята се, че през Златния век на българската книжнина първият храм е носел името на Св. Климент Охридски. Първият градеж, запазен и до днес в олтарната част на църквата, е още от 10-ти 12-ти век. Строен е от българи. Притворът е завършен през 1805 г. също от българи. Хаджи Матей Котленеца и жителите на Василико или днешно Царево даряват и средства за съвършения иконостас с прекрасни дърворезби от български майстори.

- Днес храмът е музей, нали?
- В голямата манастирска сграда с основен камък от 1772 г., днес се помещава музей, в който посетителите могат да надникнат в трюма на пиратски кораб, пълен със съкровища, да погледнат подводния параклис заснет от водолази, с очила за виртуална реалност да се потопят сред дълбините на Черно море.

В карцера се усеща атмосферата на някогашния затвор, а в останалите стаи са икони на Св. Анастасия, рибите в Черно море и стиховете на Христо Фотев.

На острова в днешно време гостите могат да разгледат картини на бургаски художник в мултифункционалната зала, да се насладят на музикален спектакъл на амфитеатъра, да хапнат в бистрото "100 години назад", да пият билков чай със свежи билки от острова или просто да поседят на плажа с чаша фрапе от плажното барче.

Островитянско хоро

- Преди години бургазлия бе намерил бутилка с бележка от човек, че е затворен в подземие на острова. Тогава претърсваха щателно, но не откриха това да е истина. Има ли много подземия?
- Подземията на острова са обвити в тайнството на миналото и в историите за древни цивилизации, говори се, че входът им през морето. Търсенето продължава и през предстоящата година ще го потърсим с помощта на водолази и вярвам, че ще открием поне малка част от него, където да положим бутилки вино за отлежаване в морска среда, което да се превърне в емблема на "Ресторант 100 години назад."

- Говори се и за кладенец, в който е скрито съкровище?
- Кладенецът съществува, дори са три на брой, като в тях са намерени артилерийски снаряди и части от оръжия, ползвани през времето на руско-турските войни, когато на острова е имало турска батарея.

- Специалитетът, с който посрещате туристите, е "миди на тенекия". Фаропазачът пък има лозе, отглеждате плодове и зеленчуци. Какво приготвяте с тях и откъде се снабдявате с морски дарове?
- На малкия остров има място с плодородна почва, но то попада в територията на фаровото съоръжение. И зеленчуковата градина и лозето са в проект, но маслиновите дървета вече дават плод, берем смокини и смокинови листа за чай и лимонади. Морските дарове идват от рибари и гмуркачи около острова.

Обикновено, след пътуването по море, стъпвайки на острова, всички туристи огладняват, така че най търсеното място е малкото бистро, но всички гости влизат и в уникалния храм "Успение Богородично".

Павлин Димитров приготвя миди на тенекия.

- В миналото островът се славеше със свята непристъпност. Огромните вълни през зимата го заливаха, но община Бургас изгради надежден кей. Въпреки това, като хване лошо време, курсовете се отменят. Случвало ли се е да останете закотвен на острова заради буря?
- Да, случвало се е да останем на острова, но обикновено е по желание, само фаропазачите остават заключени понякога от силните вълни, особено през зимата. Но на острова винаги има запаси от хляб и месо. Иначе за 10 години сме попадали в морски бури, имали сме и технически проблеми при круизите - хора с леки наранявания от падане, но всичко е в рамките на нормалното и всички са живи и здрави, има сила която пази всички посетители на острова.

И още нещо интересно. Най-екзотичната и интересна сватба например се случи през отминалото лято, когато буря раздели булката и младоженеца, тя в очакване на острова, той на Морска гара, на кораб, в затворено пристанище. За щастие, бурята отслабна до възможност за пътуване и всичко се случи по-най непредвидения и прекрасен начин. Ще им върви по вода!

Морският фар е атракция.

- Водолази имат идея да направят дайвинг център, защото дъното е интересно, с атрактивни галерии и любопитен подводен свят. Ще я реализирате ли?
- Идеята вече се реализира с направения подводнен параклис и статуя на Света Анастасия под водата, които туристите се гмуркат и разглеждат. През настоящата година, с клуб "Приятели на морето" и с пълното съдействие на община Бургас, ще допълним подводния парк с военна машина, с отпаднала необходимост. Търсим начин за поставяне на подводна камера с която да се наблюдава в реално време случващото се под водата, като по този начин ще може да се наблюдава морската ни флора и фауна освен с развлекателна, но и с научна цел.

- Защо празникът на острова е навръх Богородица - 15 август и ще има ли нови атракции това лято?
- Храмовият ни празник е на 15 август, понеже храмът е кръстен на Божията майка. Иначе Света Анастасия почитаме през декември, но често не могат да дойдат много гости, защото зимното време си казва думата и круизите понякога се отменят заради бурите.

Островът си е атракция сам по себе си и няма нужда от изграждане на увеселителен парк. Ще наблегнем оттук нататък на облагородяване на пространствата на малкия плаж, общите площи и откритата сцена, която трябва да разширим с оглед на популярността на концертните събития през лятото.

- Откъде идва желанието на всеки човек да стане Робинзон Крузо поне за един ден?
- Ами, всеки човек копнее за свобода, да излезе от рамките на ежедневието, да захвърли часовника и да усети природата.

В крайна сметка, туристите си тръгват очаровани от единствения обитаем остров у нас, заредени с мистиката му и с желанието да се върнат отново.

Нашият гост

Павлин Димитров е роден в Бургас. В морския град е завършил образованието си в сферата на туризма. Израснал е в пътувания из България, затова и до днес хобито му е да пътува из красивите места у нас и в по света. Има син и дъщеря, които цяло лято прекарват на острова, съпругата му също работи там. Шегува се, че са семейство - островитяни. Убеден е, че енергията на острова се променя, в зависимост от настроението на туристите - дали идват с позитивна нагласа, да усетят природата и свободата, или бързат да не изпуснат обратния курс на катамарана и не смеят да захвърлят часовниците си.