Убийството на Чарли Кърк е историческо събитие от огромен мащаб

Кърк беше защитник на религиозните и гражданските права на една голяма група от американски граждани

Чарли беше добронамерен и искрен в намерението си да дебатира с ляво-либералите, а не да се гледа на тях като на враг. За тях той беше враг

Уверявам ги, че нямат никаква идея за какво говорят. Той беше един от най-умерените консервативни гласове. Вие нямате идея какви хора не получаваха гласност, защото той беше създал предпазен вал около себе си и удържаше младите радикали. Ние, консервативните и умерени хора, ще положим усилия екстремните гласове от нашия спектър да получат влияние. Но и вие, драги ляво-либерали, трябва да направите същото.

Няколко думи защо убийството на Чарли предизвика такава реакция. Мнозина си казват, непознавайки човека, че нищо кой знае какво не се е случило. Това е стратегическа грешка. Той беше изключително влиятелна фигура, която собственоръчно разби догматичното влияние, което либералите имаха върху американските кампуси. Неговото близко приятелство с президента и вицепрезидента на САЩ са видими. Видно е и как цялата страна го изпрати на крака. Автошествията в негова чест се виеха с десетки километри, беше изпратен с бдения из цял свят, включително не мина голямо спортно събитие в Америка без да се почете паметта му. Това не се прави за случайни хора, драги приятели.

За да се разбере дълбочината на проблема, ще го онагледя така. За по-възрастните консерватори, Чарли беше утрето на Републиканската партия. В нашите очи (казвам „нашите“, защото се броя от по-старите, макар да сме в едно поколение с него) извергът уби бъдещето на нашето идеологическо движение. Един психар с пушка отне една от нашите възможности за утрешния ден. Но нашата драма е малка на фона на младежите, който Чарли Кърк докосна. За тях проблемът е личен, докато за нас е политически. Казвам „личен“, защото за много млади хора Чарли беше като техен по-голям батко. Той им даваше глас, когато се чувстваха самотни. Той ги окуражаваше, когато нямаше кой да го направи. В очите на цяло едно поколение някой уби батко им пред очите на семейството му. Убиецът – крайно ляв радикал, израсъл в нормално семейство, но промит от пропаганда – отне живота на член на семейството за много младежи. Тези хора това нито ще го забравят, нито ще го простят.

Както се изрази тези дни влиятелният консервативен анализатор Глен Бек – Чарли беше защитник на граждански права. Както Мартин Лутър Кинг-младши беше застъпник за гражданските права на чернокожите в Америка, така Чарли Кърк беше защитник на религиозните и гражданските права на една голяма група от американски граждани, които бяха остракирани в последните десетилетия. Може да ви звучи пресилено, но за мнозина в този идеологически сектор нещата са точно такива. Затова и неговото показно убийство удари толкова дълбоко в самата тъкан на Америка. Това е историческо събитие, чийто последици ще се усещат години след като Чарли бъде погребан с почести. Както се изразиха много консервативни коментатори – убихте най-умереният от нас, убихте единственият, който искаше да си говори с вас.

 Мисля, че е подходящо да вметна малко мисли относно „кенсъл“ културата, която мнозина провидяха след убийството на Чарли Кърк. Видяхме как консерваторите започнаха да прилагат социален натиск да бъдат уволнявани онези крайни левичари, които се радваха на това покушение. Мнозина, включително и някои объркани и незапознати с действителността хора у нас, побързаха да обявят това за някаква консервативна кенсъл култура. Това няма как да е по-далеч от истината. Кенсъл култура е да уволниш някого от работа и да го остракираш, защото е казал, че мъжете не могат да раждат. Това да уволниш или изолираш от цивилизованото общество някой, който се радва на смъртта на млад баща, убит пред жена му и децата му, не е кенсъл култура. Това е култура на общуване. Има разлика. 

Либералите и левите екстремисти не правят разлика между думи и дела. За тях да спориш, дори и острастено, с някого е равносилно на това да се сбиете или убиете физически. Този примитивизъм е изключително опасен. Чарли Кърк не беше апологет на словото на омразата, просто либералите мразеха словото му. Това са много различни неща. Това, че мразиш какво някой ти казва, не значи, че той ти казва думи на омраза. Това и във връзка с онези, включително журналисти и у нас, които си позволиха да казват мрачни неща като „каквото повикало, такова се обадило“. Какво е повикал Чарли? Изразил е мнение. Кого е убил? Кого е заплашил? Кого е унищожил? Обратното – той беше изключително диалогичен, в интернет с години ще се споделят неговите дебати с несъгласните с него. Той беше добронамерен и искрен в намерението си да се дебатира, да се говори с опонентите, а не да се гледа на тях като на враг. Докато за него ляво-либералите бяха опоненти, той за тях беше враг. Но това е техен проблем, за който, уви, цената я плати той.

Никой не може да ме убеди, че е нормално да се зарадваш, че един млад човек е убит по този начин. Голямата му дъщеря се е изплашила от шума след изстрела и е тръгнала към него, инстинктивно в търсене на закрила. Нека тази мисъл малко поседи в душите на „радващите се“. Убиват те, а детето ти тича към теб за закрила, защото се изплашва от шума. Какъв човек трябва да си, за да се зарадваш на нещо такова? Ясно какъв – изверг. И то защо? Защото той просто е защитавал политически позиции, различни от тези на неговия убиец. Затова злите круши им трябва зъл прът. Ако за мен работи някой, който се радва на такова нещо, аз бих го уволнил на мига. Не искам такива хора около себе си.

Както каза президентът Тръмп – Чарли Кърк загина като мъченик. Неговата кончина събуди Републиканската партия, енергизира я и й даде ясно да разбере какви хора имаме от другата страна. Необходимо е демократите да извадят радикалите от редиците си. Цялото политическо насилие в последните години идва отляво. Те бяха тези, които запалиха Америка, след смъртта на Джордж Флойд. Буквално я запалиха. А какво направиха нашите? Събираха се на бдения и се молеха за семейството на Чарли. Не сме еднакви.

Смъртта на Чарли Кърк обаче няма да е напразна. Само за броени дни са десетки хиляди заявките за откриване на клонове на неговата организация. Както каза съпругата му Ерика в обръщение след убийството му – гласът на тази вдовица ще отекне като боен вик по целия свят. Може да сте убили Чарли, но идеите му – не сте. Идват страшни дни за радикалите и екстремистите, които убиха човек, защото не са съгласни с него. Съветвам ги да си намерят някоя дълбока дупка, в която да се скрият, защото не ги чака нищо хубаво. 
Бог да прости Чарли Кърк! Няма да забравим, няма да простим.