Украинците са изправени пред перспективата да загубят Донбас в преговорите между Тръмп и Путин

За някои всяка сделка би била добре дошла, дори и временна

Докато Доналд Тръмп и Владимир Путин се готвят да се срещнат в Аляска, за да обсъдят съдбата на Украйна, един източен регион в частност ще бъде в центъра на украинските опасения, че мирното споразумение може да се превърне в капитулация пред Русия: Донецк, който Москва желае от повече от десетилетие и сега се стреми да завземе изцяло, пише The Washington Post.

Донецк, богат на въглища, желязо и други полезни изкопаеми, и някога сърце на индустриалния пояс на страната, е обхванат от конфликти, откакто Русия подклади въоръжено сепаратистко въстание там през 2014 г.

Путин сега се опитва да завземе 30% от региона, които неговите сили не контролират, като използва преговорите, за да постигне това, което не можа да спечели на бойното поле, заяви украинският президент Володимир Зеленски във вторник. Усилията на бойното поле обаче продължават, като руските сили са в настъпление и отбелязват успехи в целия регион.

„Няма да напуснем Донбас. Не можем да го направим“, заяви Зеленски, използвайки колективния термин за Донецк и съседния Луганск, по време на брифинг с журналисти в Киев във вторник. „Всички забравят първата част – нашите територии са незаконно окупирани.“

Остава да се види какво точно ще се обсъжда в Аляска.

Две противоречиви емоции преобладават сред украинците: изтощение от войната, която вече е в четвъртата си кървава година, и отвращение от идеята да се възнагради Русия по какъвто и да е начин за нейната непровокирана инвазия.

Предаването на територии на Русия и на неизвестен брой украински граждани на руска окупация няма да бъде лесно решение, но може да няма друг избор, каза украински бизнесмен, пожелал анонимност.

От икономическа гледна точка, размяната на територии – заменени окупирани части от Запорожие с неокупирани части от Донецк – би могла да проработи, каза той, тъй като Запорожие разполага с ключови находища на полезни изкопаеми и мини, както и с атомната електроцентрала в Енергодар, най-голямата атомна електроцентрала в Европа.

За някои всяка сделка би била добре дошла, дори и временна.

Но дори и при прекратяване на огъня, което би оставило фронтовата линия на сегашното й място, руският контрол над голяма част от Донецк, цялата Луганска област и значителни части от Запорожката и Херсонската област ще остане замразен.

Руският контрол в крайна сметка може да се разшири и отвъд това, ако окончателното споразумение включва елемент „земя за мир“ – отстъпване на Русия на цялата територия, която тя заема в момента, или на големи части от нея след размяна с Украйна.

Миналата седмица американската социологическа агенция „Галъп“ съобщи, че проучване, проведено в началото на юли, показва, че повече от две трети от украинците искат да се сложи край на войната възможно най-скоро чрез преговори – силен обрат в сравнение с 2022 г., когато приблизително същият процент заяви, че Украйна трябва да се бори за възвръщане на териториите си.

Въпреки това, Киевският международен институт по социология, в проучване, проведено от края на юли до началото на август, установи, че повечето украинци остават против всеки план, който официално отстъпва на Москва окупираните територии.

„Въпреки агресивните действия на руснаците на фронта и бруталните въздушни атаки срещу граждански градове през последните няколко месеца, украинското обществено мнение по въпросите на войната и мира не се е променило фундаментално“, заяви изпълнителният директор на KIIS Антон Грушецки в доклад, обобщаващ резултатите. „Украинците, както и преди, демонстрират отвореност към преговори и възможност, макар и неохотно, да одобрят трудни решения.“