Труд
Автор:
Труд онлайн
Изследователи от Единбургския университет заявиха, че са открили разлики в ДНК на хора със синдрома на хроничната умора, които трябва да помогнат да се разсее схващането, че това изтощително състояние е психологическо или се дължи на мързел, пише Reuters.
Проучването им открива осем области от генетичния код, които се различават при хората със синдром на миалгичен енцефаломиелит/хронична умора (ME/CFS), отколкото при здрави доброволци.
Откритието предоставя „първото солидно доказателство, че гените допринасят за вероятността човек да развие болестта“, се казва в изявлението на изследователите.
Основните характеристики на заболяването включват влошаване на умората, болката и мозъчната мъгла дори след незначителна физическа или умствена дейност.
Много малко се знае за причините за ME/CFS и няма диагностичен тест или лечение. Смята се, че състоянието засяга около 67 милиона души по света, твърдят изследователите.
В проучването DecodeME са анализирани ДНК проби от 15 579 души, които са съобщили за хронична умора във въпросник, и 259 909 души без такава, всички от европейски произход.
Според доклада от проучването, който все още не е рецензиран, генните варианти, които се срещат по-често при хората с ME/CFS, са свързани с имунната и нервната система.
Най-малко два от генните региони са свързани с начина, по който организмът реагира на инфекции, което съответства на съобщенията, че симптомите често започват след инфекциозно заболяване, казват изследователите.
Друга генна област е била идентифицирана преди това при хора с хронична болка - друг често срещан симптом на състоянието.
Откритията "съвпадат с десетилетията, през които пациентите са съобщавали за своите преживявания", казва изследователят Анди Деверо-Кук в изявлението си, добавяйки, че те "трябва да се окажат променящи играта в областта на изследванията на ME/CFS".
"Тези резултати няма да означават, че веднага ще бъде разработен тест или лекарство, но ще доведат до по-добро разбиране", каза той.
Учени, които не са участвали в проучването, заявиха, че използването на доброволци, които сами са съобщили за синдрома на хроничната умора, вместо ограничаване на участието до тези с диагноза от медицински специалист, донякъде отслабва заключенията. Те призоваха за по-мащабни проучвания, които да повторят резултатите.
