Филмово разнообразие в Кан - от Сталинизма до Изкуствения интелект

Полюси в селекцията на фестивала 

Рецензия на „Двама прокурори“ и „Dalloway”

За художествените качества решаваща роля има и работа на румънския оператор Олег Муту 

Въпреки, че филмът е технически цветен, се възпраиема като депресивен черно-бял ад
 
Така се случи, че в един фестивален ден гледах два филма, диаметрално противоположни като сюжетно време, тематична основа и идейни послания. И двата от официалната селекция.

Украинският режисьор Сергей Лозница е познато име в Кан – бил е многократно в различни програмни категории, а сега с новата си тежка драма „Двама прокурори“ (седемстранна европейска копродукция, снимана в Латвия) се връща в историческото време на 1937 година, най-сурова през Сталинските репресии. Драматургичният му материал се обляга на художествено преосмислени, но достоверни факти от мемоарната книга на Георгий Демидов, издадена след дълго отлагане чак през 1969 година.

„Двама прокурори“

Той е бил известен навремето си физик, но попада под отмъстителната сянка на тайната полиция НКВД и животът му продължава в ужаса на следствените и съдебни затвори от „Архипелеаг ГУЛАГ“ (по известното заглавие на Александър Солженицин, а съкращението означава „Главно Управление на Лагерите“). И тъкмо в тази отчайваща ситуация един млад прокурор, който все още не е засмукан необратимо от системата, се наема да търси истината и справедливостта за съдбата на този обречен човек! А това в онези времена е не само безнадеждна илюзия, но и реална заплаха за него самия, тъй като се сблъсква с желязната безпощадна хватка на системата. Кулминация на художественото напрежение е финалната му среща с Генералния  Прокурор, известният суров войн на сталинизма Андрей Вишински. И в този смисъл филмът достига своята драматургична завършеност, която в днешен прочит е недвусмислено ясна! Лозница се доверява на прекрасни актьори като Александър Кузнецов, Анатолий Белий, Александър Филипенко. Специфика в игралните филми на Лозница е умението му да поднася политическите теми през призмата на индивидуални съдби, докато в документалните му монтажни ленти, построени върху богат архивен материал, чисто публицистичният подход работи в интерес на филма и се възприема много ефективно от зрителите. За художествените качества на „Двама прокурори“ решаваща роля има и работа на румънския оператор Олег Муту (снимал „4  месеца, 3 седмици, 2 дни“ на Кристиян Мунджиу.) Той постига удивително потискаща атмосфера в затвора и въпреки, че филмът е технически цветен, се възприема като депресивен черно-бял ад!

А вторият филм от случайното съвпадение в моята дневна програма е не само много далече от историческата тема, но по същество отвежда зрителите от настоящето към предполагаемото бъдеще. Не е изненадващо, че тъкмо Кан селектира в основния си конкурс филм като „Dalloway” на реж. Ян Гозлан и дава екран за първи път на сюжет с активно присъствие на специален виртуален персонаж AI, т.е. изкуствен интелект, назован Dalloway! Филмът се развива в нарастващо напрежение за писателка в средна възраст, неотдавна загубила сина си, решил сам да си отиде от нашия свят на своя рожден ден, а след това е напусната и от бащата на момчето. А тя се е отдала изцяло на поредната си книга, със заблудата, че така може да успокои мъката. Но същественият драматургичен ход е изкуственият интелект в дома ѝ, който е постоянно на голям домашен екран със словесно, графично и текстово присъствие като персонален асистент, незаменим съветник, помощник в битовите проблеми, сътрудник в организиране на срещи и пътувания, дори като редактор в писателската й работа. Дотук вече е ясна гигантската крачка от симетричния трагичен сюжет в прекрасния филм „Стаята на сина“ на Нани Морети („Златна палма“, 2001) със същата посттравматична ситуация при загинал син. Защото с развитието на фантазния сюжет се оказва, че Изкуственият интелект е навлязъл мощно във всекидневието на хората още през Ковид кризата, за да подпомага, но и да контролира тяхното поведение до степен на пълна зависимост и невъзможна самостоятелност при взимане житейски решения. В този план филмът донякъде преиграва с фантазния сюжет, но акцентът му върху (не)предполагаемото бъдеще на света и съдбата ни като хора е напълно допустима тема и заслужава внимание!

А дали журито ще види тези два филма по същия начин и как ще балансира наградите си, ще стане ясно вечерта на 24 май при закриването на 78-мия фестивал в Кан.