Франция изпрати Жан-Пол Белмондо като държавен глава

Една епоха си отива

„Национално съкровище“ го нарече президентът Еманюел Макрон

Публиката обича своя Бебел

„Грозният красавец“ има най-желаните жени

На хоризонта е талантливо продължение на рода – внукът Виктор Белмондо 

Цял ден и цяла нощ продължи поклонението пред тленните останки на великия Жан-Пол Белмондо в мемориалния комплекс Дом на инвалидите в Париж, а в петък, 10 септември, актьорът бе погребан в тесен семеен кръг. Франция го изпрати със сълзи и аплодисменти, с „Марсилезата“ и музиката на Енио Мориконе от филма „Професионалистът“, а президентът на страната Еманюел Макрон го нарече „национално съкровище“. „Ние обичаме Белмондо, защото приличаше на нас. Сбогом, Бебел“, бяха последните думи на Макрон в прощалното му слово.

Великият актьор бе изпратен с държавни почести.

Актьорът издъхна на 6 септември на 88 г. в дома си в Париж. „Той бе много уморен от известно време. Угасна спокойно“, съобщи неговият адвокат Мишел Годест. Напоследък здравето на актьора бе влошено. На 8 август 2001 г. по време на почивка в Корсика той получава масиран кръвоизлив в мозъка, в резултат на който се парализира дясната половина на тялото му и той губи говора си. 

Шест години по-рано, когато е на 62, актьорът претърпява по-лек инсулт, от който успява да се възстанови. Затова публиката не е чак толкова изненадана, когато шест години след значително по-тежкия втори мозъчен удар Белмондо отново се появява на големия екран – във филма на режисьора Франсис Юстер „Мъж и куче“. „Исках да докажа на всички, които ме смятаха за мъртъв, че още съм тук... Искам да бъда пример на младите и на тези, които не са толкова млади, които имат слабост да се затварят в себе си в труден момент. Искам да им кажа, че трябва да се борим, да не се отпускаме и винаги трябва да се гледа напред… И едва ли филмът, който току-що завърших, ще бъде моята лебедова песен“, казва актьорът по повод „възкръсването“ си. Уви, „Мъж и куче“, където играе самотен и изхвърлен на улицата старец, наистина се оказва лебедовата му песен…

Над 80 филма и 40 роли в театъра

Целият живот на Белмондо е борба – за място под слънцето, за себеутвърждаване и доказване, за налагане на високия професионализъм, за сърцата на най-красивите жени. 

Роденият на 9 април 1933 г. в едно от парижките предградия Жан-Пол от малък „наказва“ разведените си родители и пренебрегва училището за сметка на бокса и футбола. Става дори шампион на Париж по бокс в средна категория. Редовно участва в момчешки сбивания, заради което три пъти го изключват от училище. Бяга от къщи с пътуваща трупа и накрая, решил, че ще става актьор, постъпва да следва драматично изкуство в Парижката консерватория.

В края на 50-те години на миналия век се снима в няколко филма, в един от които – „Бъди красива и мълчи“ (1958) - за първи път играе заедно с Ален Делон. Истинската звезда на актьора изгрява под режисурата на Жан-Люк Годар, който му поверява главна роля във филма „До последен дъх“ (1960). Белмондо е едва на 27 години, а вече се превръща в един от символите на „Новата вълна“ във френското кино, заляла големите екрани през 60-те години. 

Дългата половин век творческа кариера на актьора включва над 80 филма и над 40 роли в театъра. Всъщност в последните си две десетилетия, претърпял два инсулта и отказал се от киното поради невъзможността сам да изпълнява каскадите във филмите си, той се връща към сцената, но не само като актьор, а и като собственик на парижкия театър „Вариете“. 

Най-значимите му роли в киното са на бунтар, симпатичен престъпник, благороден лъжец, професионален мошеник, ченге, но никога на зализан романтик или колеблив интелектуалец. За това допринася не само мъжественият му вид – той самият се нарича „грозен красавец“, а и характерът му на борец, съперник, победител. Запомнящи се роли прави във филмите „Борсалино“ (1970), „Великолепният“ (1973), „Професионалистът“ (1981). В „Борсалино“ и “Бащи трепачи“ (1998) играе с вечния си съперник за сърцето на публиката Ален Делон.

Отказва наградата „Сезар“

През 1989 г. Белмондо е удостоен с награда “Сезар”, френския еквивалент на “Оскар”, за най-добър актьор за ролята му във филма на Клод Льолуш “Галеник на съдбата”. Той отказва да получи статуетката, защото нейният създател - скулпторът Сезар Балдачини, навремето се изказва отрицателно за творбите на баща му Пол Белмондо, също скулптор. Но актьорът не страда от липса на признание. Той е притежател на наградата “Златен лъв” за цялостно творчество от кинофестивала във Венеция и на почетна “Златна палма” от Кан. През 2019 г. е удостоен с високото френско отличие Орден на Почетния легион.

Две съпруги и много забежки

Личният живот на Жан-Пол Белмондо е не по-малко пъстър. Въпреки многобройните му забежки с колежки по време на снимки, той има само два официални брака. За първата си съпруга, танцьорката Елодия Константин, е женен от 1952 до 1968 г. От нея има три деца. Най-голямата дъщеря на актьора - Патрисия - загива при пожар през 1994 г. Синът му Пол става пилот във Формула 1. Изявява се и като актьор. Другата му дъщеря – Флоранса - е женена за американец и живее в Калифорния. 

Бракът на Белмондо с Елодия се разпада заради любовното му увлечение по актрисата Урсула Андрес, започнало през 1965-а и продължило до 1972 г. Връзката им се разпада заради безумната му ревност – случва се актьорът често да отлага ангажиментите си, за да присъства на снимките на половинката си. Когато тя е свободна, той настоява да го придружава, за да е сигурен във верността й. „Бях се превърнала в негов роб“, казва „момичето на Бонд“. 

След Урсула Белмондо има връзка с Лаура Антонели – актриса и модел от корицата на Playboy. Той живее в Париж, тя – в Рим, така че любовта им е повече „телефонна“, отколкото плътска. Тази авантюра продължава до 1980 г., когато Лаура е заменена с бразилската манекенка и певица Карлос Сото Майор. След като Белмондо я изоставя, Лаура се отдава на алкохола и наркотиците и загубва работата си. Умира през 2015 г. 

Бразилката след няколко години е изместена от Натали Тардиве, бивша манекенка на „Шанел“, която става втората официална съпруга на Белмондо. С нея актьорът се запознава през 1989 г. на Откритото първенство на Франция по тенис. Женят се на 31 декември 2001 г., но преди това имат 13-годишна връзка. Тя се грижи за него и след първия, и след втория му инсулт. На 13 август 2003 г., когато актьорът е на 70 години, се ражда дъщеря им Стела. Тя е четвърто дете за Жан-Пол Белмондо.

На 75 години, през 2008-а, актьорът иска развод от Натали, защото на Лазурния бряг, любимото му място, където е снимал осем от филмите си, е срещнал нова любов – Барбара Гандолфи. Тя е бивш модел на Playboy и финалистка на конкурса „Мис Белгия“. И е с 42 години по-млада от Белмондо! Плейбоят си е плейбой…

Барбара се оказва хитруша и измамница, която успява да измъкне от възрастния и болен актьор заем от 200 000 евро. Тя действа в комбина с мъжа си и двамата са осъдени за финансови машинации. Актьорът постъпва благородно и не търси парите си, просто се разделя с нея през 2012 г. и никога повече не говори за случая. 

През 2018 г. Жан-Пол Белмондо нарушава обичайната си дискретност и разказва любопитни случки от живота си в автобиографичната книга „Хиляда живота струват повече от един“. От нея разбираме, че „красивият грозник“ е държал в прегръдките си – пред камерата или извън полезрението й – едни от най-желаните жени на своето време. Урсула Андрес, Джина Лолобриджида, София Лорен, Катрин Деньов, Клаудия Кардинале са малка част от екранните му партньорки. А в живота той е бил такъв, какъвто ще го запомним от филмите му – естествен, отнасящ се с лека насмешка към нещата, обичащ простите, естествени удоволствия, като провансалска кървавица с лук и ориз например, или сушена риба с доматен сос, сервирани в малка гостилничка.

Новото поколение

Три поколения Белмондо – внукът Виктор, синът Пол и дядото Жан-Пол.

„Благодаря, че ни подари толкова много радост. Вярваме, че сега се усмихваш, както винаги си правил. Слънцето не гасне. Мислим за теб, обичаме те“, каза на церемонията по изпращането му в Париж неговият внук Виктор Белмондо, избран от фамилията да произнесе прощално слово. 

27-годишният актьор, напомнящ по нещо на дядо си, е новият любимец на Франция. Той е син на Пол Белмондо и тв водещата Луана Тенка. Вече има няколко запомнящи се изяви. 

Още с първата си постановка приковава вниманието на критиците и публиката, успявайки да изиграе 8 роли в един спектакъл. Досега се е снимал в осем филма, един от които е „Младият папа“ на Паоло Сорентино.

Изглежда на хоризонта изгрява талантливо продължение на рода Белмондо.

Последно сбогом

Ален Делон: Нямаше да е лошо, ако си бяхме тръгнали заедно

85-годишният Ален Делон не можа да сдържи емоциите си, когато научи за смъртта на дългогодишния си приятел, легендата на френското кино Жан-Пол Белмондо.

„Напълно съм съсипан. Опитвам се да се овладея, за да не правя същото като него в следващите пет часа. Нямаше да е лошо, ако си бяхме тръгнали заедно. Това е част от живота ми, който започнахме заедно преди 60 години”, каза през сълзи актьорът.

Грозникът Жан-Пол Белмондо и красавецът Ален Делон често са представяни погрешно като съперници. Всъщност двамата колоси на френското кино са приятели и са играли заедно в няколко филма, сред които „Борсалино“ и „Бащи трепачи“.

Еманюел Макрон: Той беше влюбен във Франция

Френският президент Еманюел Макрон, придружен от съпругата си Брижит, произнесе прощално слово на погребалната церемония.

„Той беше влюбен във Франция. Със своето изкуство той непрекъснато покоряваше нова публика. Белмондо е безсмъртен, защото предаде изкуството си на ново поколение актьори“, каза държавният глава, допълвайки „Скъпи Жан-Пол, въпреки тъгата ни, ние се усмихваме, защото знаем, че си с нас“.

Никита Михалков: Още приживе стана легенда

Руският режисьор Никита Михалков отдаде дължимото на Жан-Пол Белмондо.

„Той още приживе стана легенда, отваряйки нова страница в историята на кинематографа“, каза 75-годишният Михалков. „Жан-Пол Белмондо бе забележителен актьор, цяла епоха, легенда. Той отвори нова страница след "До последен дъх" на Годар.“