Труд
Автор:
Труд онлайн
Франсоа Байру, най-новият в поредицата от неочаквани френски министър-председатели, се превърна в неочакван шампион на фискалната коректност в икономика, в която публичните финанси отново са в центъра на вниманието на облигационните пазари, пише The Times.
Решението на Байру да поиска вот на доверие за крехкото си правителство следващия месец доведе до най-високата премия по френските заеми от април насам.
Френските акции в CAC 40 бяха най-слабо представящият се голям индекс в Европа във вторник, като спаднаха с повече от 1,5%.
74-годишният либерал Байру е преодолял всички препятствия, като се е задържал на власт с временното си правителство в продължение на осем месеца. През това време той спечели мълчаливото подкрепа на чуждестранните кредитори на Франция за решителните си усилия да намали нарастващия бюджетен дефицит.
Байру е подписал планове за строги икономии, които ще намалят бюджетния дефицит – разликата между приходите на правителството от данъци и разходите – от 5,8% от БВП на 5,4% през тази година, 4,6% през следващата година и в крайна сметка до задължителните 3% от Европейския съюз до 2029 г.
Разходите по заемите на Франция се стабилизираха, след като Байру подкрепи плановете за намаляване на броя на официалните празници, замразяване на праговете за данък върху доходите и ограничаване на увеличението на социалните осигуровки и пенсиите. Но ако правителството му падне на 8 септември, президентът Макрон ще трябва да намери друг шампион по строги икономии, който да убеди финансовите пазари, че Франция може да овладее някои от най-лошите тенденции в областта на дълга и растежа в Европейския съюз.
Непосредствената причина за най-скорошния фискален страх в страната дойде миналата година, когато се установи, че бюджетният дефицит постоянно надхвърля прогнозите и е близо до 6% от БВП.
Унижението на центристката партия на Макрон в предсрочните парламентарни избори скоро след това, в съчетание с хронично слабия растеж от началото на пандемията, отново поставиха публичните финанси на Франция в опасност.
В края на първото тримесечие страната имаше третия по големина дълг в еврозоната – след Гърция и Италия – в размер на 114% от БВП. Бюджетният дефицит на Франция е най-високият в зоната на единната валута, според данни на Евростат.
Оливие Бланшар, бивш главен икономист на МВФ за Франция, заяви, че „експлозия на дълга“ би била „катастрофална“ за икономика, която не е имала бюджетен излишък от 1974 г. насам.
Франция е сред страните с най-високи данъци и разходи в ЕС. Проблемът на държавата не е в събирането на приходи, а в неефективните и непродуктивни разходи на правителството. Решенията за съкращения стават политически неприемливи за слабите малцинствени правителства, които са подложени на натиск отдясно и отляво.
МВФ предупреди, че са необходими „решителни действия и трудни решения“, за да се предотврати нарастването на бюджетния дефицит над 6% от БВП през следващите години.
„Динамиката на дълга значително отслабна след поредица от фискални отклонения през 2023 и 2024 г. Ангажиментът на Франция да предприеме по-нататъшна фискална консолидация, съгласно правилата на ЕС, представлява важен смекчаващ фактор“, заяви МВФ през май.
