Труд
Автор:
Труд онлайн
Археолозите са открили подводен град в датския залив на Орхус, който се счита за „Атлантида” от каменната ера, съобщава Daily Mail.
Екипът е открил кости от животни, каменни оръдия, върхове на стрели, зъб от тюлен и малко парче обработено дърво, вероятно просто оръдие, което според тях показва наличието на хора с организирани дейности.
Изследователите са разкопали площ от около 40 квадратни метра в малкото селище.
Последната ледена епоха е приключила преди около 8500 години и огромни ледени пластове са започнали да се топят.
Нивото на морето се е повишило бързо, понякога с няколко метра на век, заливайки селища от каменната епоха и принуждавайки ловците-събирачи да се преместят по-навътре в сушата.
Повишаването на нивото на световните морета драстично е променило бреговата линия, според подводния археолог Питър Мо Аструп, който ръководи разкопките.
Това лято водолази внимателно са се спуснали на около 26 фута под вълните близо до Орхус, вторият по големина град в Дания, като са използвали специализирани подводни прахосмукачки, за да съберат деликатните артефакти, без да ги повредят.
Екипът претърси мястото пеша, документирайки подробно всяка находка, което позволи на изследователите да възстановят плана и ежедневието на селището, замръзнало във времето.
Откритието е част от шестгодишен международен проект на стойност 15,5 милиона долара за картографиране на части от морското дъно в Балтийско и Северно море.
Целта му е да проучи потъналите северноевропейски ландшафти и да разкрие изгубени мезолитни селища, тъй като офшорните вятърни паркове и друга морска инфраструктура се разширяват.
Повечето доказателства за такива селища са били открити досега във вътрешността на сушата, далеч от каменната ера, но последното откритие е едно от първите, направени под морското дъно.
Мо Аструп каза, че той и екипът му се надяват, че по-нататъшни разкопки ще открият харпуни, рибарски куки или следи от риболовни съоръжения.
Мястото предлага рядък поглед върху това как мезолитните хора са взаимодействали с околната среда.
Живеещи директно на брега, жителите са разчитали в голяма степен на риболов, лов на тюлени и събиране на растения от близките гори.
Съхранението на органични материали като дърво и ядки позволява на изследователите да разберат не само какво са произвеждали и яли хората, но и как са адаптирали инструментите и техниките си, за да оцелеят в променящия се пейзаж.
Разкопките в относително спокойния и плитък залив на Орхус и гмурканията край бреговете на Германия ще бъдат последвани от по-късна работа на две места в по-неприветливата Северно море.
Преди хиляди години повишаването на морското равнище е потопило и обширна област, известна като Догерланд, която е свързвала Великобритания с континентална Европа и сега лежи под южната част на Северно море.
За да проследят колко бързо се е повишило нивото на водата, датските изследователи използват дендрохронология, науката за изучаване на годишните кръгове на дърветата.
Потопените дървесни пънове, запазени в кал и седименти, могат да бъдат датирани с голяма точност, разкривайки кога приливите са заляли крайбрежните гори.
„Можем да кажем много точно кога са умрели тези дървета по крайбрежията“, каза дендрохронологът от музея „Мьосгаард“ Йонас Огдал Йенсен, докато разглеждаше част от дърво от каменната епоха под микроскоп.
Тъй като днешният свят е изправен пред повишаване на нивото на морето, причинено от климатичните промени, изследователите се надяват да хвърлят светлина върху това как обществата от каменната епоха са се адаптирали към променящите се брегови линии преди повече от осем хилядолетия.
„Трудно е да се отговори точно какво е означавало това за хората“, каза Мо Аструп. „Но ясно е, че в дългосрочен план е имало огромно влияние, защото е променило напълно ландшафта.“
Нивото на морето се е повишило със средно около 4,3 сантиметра (1,7 инча) в световен мащаб през десетилетието до 2023 г.
