Труд
Автор:
Труд онлайн
Големите централни банки на развитите пазари стават по-предпазливи след поредицата от понижения на лихвените проценти и с нарастването на несигурността в световната икономика и политика, съобщава Reuters.
От петте централни банки, които проведоха заседания тази седмица, само швейцарската намали лихвените проценти, въпреки че търговците виждат по-нататъшно облекчаване на лихвените проценти в САЩ и Великобритания, докато Япония остава в режим на повишаване на лихвените проценти.
Швейцарската национална банка намали лихвените проценти с 25 базисни пункта (б.п.) до 0,25% в четвъртък, оставяйки разходите по заемите малко над нулата.
Пазарите не виждат по-нататъшни намаления оттук нататък, което е забележително, тъй като ШНБ е най-миролюбивата централна банка на развитите пазари. Все пак политиците не изключват връщане към отрицателни лихвени проценти.
Миналата седмица Централната банка на Канада намали основния си лихвен процент с 25 б.т. до 2,75%, което е седмото ѝ поредно понижение. Тя планира „да действа внимателно при всякакви по-нататъшни промени“ предвид опасенията за инфлационен натиск и по-слаб растеж.
Според икономисти рискът от рецесия, предизвикана от митата, ще държи СБ в режим на облекчаване. Пазарите оценяват почти две нови понижения на лихвите с по 25 б.т. до края на годината.
В четвъртък централната банка на Швеция остави лихвените проценти на ниво от 2,25% и заяви, че очаква да ги запази на това ниво засега.
ЕЦБ обаче, предупреди за несигурност, включваща риск от повишаване на инфлацията поради търговска война и по-големи разходи за отбрана.
В сряда Федералният резерв запази лихвените проценти стабилни и запази прогнозите си за още две намаления на лихвите през тази година, макар че предупреди за „необичайно повишена“ несигурност.
Председателят Джером Пауъл заяви, че политиките на президента Доналд Тръмп, включително обширните вносни мита, изглежда са наклонили икономиката към по-бавен растеж и поне временно по-висока инфлация.
