6,4 млрд. дефицит в проекта за Бюджет 2025

6,4 млрд. лв. или 3% от БВП на касова основа е планираният дефицит в проекта за Бюджет 2025 и структурния план до 2028 г., публикувани късно снощи от Министерството на финансите.

В проектобюджета продължава да е залегнала инвестиционната програма за общините, предаде БНР. ДДС за ресторантьорите, хляба и брашното остава на 20-процентата възстановена ставка, след като заради ковид кризата имаше намалена - съответно 9% за ресторантьорите и 0 за хляба и брашното. 

От структурния план - новото изискване по европейските правила, което представлява и мотивите към законопроекта, се вижда, че целта е за постепенно намаляване на дефицита, като единствено през 2027-ма година ще се стигне до отклонение заради придобиването на военна техника. 

За периода 2025 - 2028 недостигът по консолидираната фискална програма (държавен бюджет и бюджетите на Здравната каса и общественото осигуряване) ще се движи между 2,2 и 3 на сто от брутния вътрешен продукт. 

Годишната инфлацията по европейската методология ще бъде 2,4 на сто през 2025 година, а след това ще варира около две на сто. Брутният вътрешен продукт ще расте с подобен темп.

За настоящата година - максималният размер на държавния дълг към края на 2025 г. не може да надвишава 59,8 млрд. лв., а новопоетите задължения - 16,9 млрд. лв.

С преходните и заключителни разпоредби се правят промени в данъчните закони. Въвежда се нов акцизен календар, а при ДДС облагането - освен запазването на ставките при ресторантьорите, хляба и брашното на 20%, се предлага връщането на задължителната регистрация при годишен оборот от 100 000 лева (50 000 евро), а не при 166 000 лева, както е сега. 

По отношение на мерките за изсветляване на икономиката - целта е чрез лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по ДДС, се очаква да доведе до допълнителни приходи от 200 млн. лв. през 2025 г.

Пенсиите няма да се осъвременят от първи юли тази година по Швейцарското правило, е записано в проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване по информация на БНР. Предлага се индексацията на пенсиите, отпуснати до края на миналата година, да е с 5 на сто. Този процент е получен като сбор от 20% от нарастването на осигурителния доход и 80% от инфлацията за миналата година.

Ако се прилага Швейцарското правило, разписано в Кодекса за социалното осигуряване, нарастването трябва да е около 8,5 процента. При 5 процента индексация правителството предлага минималната пенсия за стаж и възраст да е 609,60 лева от първи юли. Не се променя таванът на пенсиите и той се запазва на 3400 лева.

В проекта на бюджет на общественото осигуряване правителството разписва, че от първи януари до 30 юни тази година минималната пенсия за стаж и възраст остава 580,57 лева, а от първи юли ще бъде в размер 609,60 лева - или нарастване от 29 лева и 3 стотинки.

Нараства обаче минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се от първи април тази година - на 1077 лв., колкото и минималната работна заплата.

Също от първи април се определя и нов по-висок размер на максималния осигурителен доход - на 4130 лв.

Не се планира да се промени размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст и на дете до 8-годишна възраст от бащата - сумата остава 780 лв.

Запазва се еднократната помощ при смърт на осигурено лице - на 540 лв. 

Няма промяна и в минималния дневен размер на обезщетението за безработица от 18 лв., както и на максималния дневен размер - 107,14 лв.

Това, което планира правителството, е разходите на Националния осигурителен институт да са малко под 27 милиарда лева, което е с около половин милиард лева по-малко, отколкото бяха предвидени в бюджета, разработен от служебното правителство.

За пенсии е предвидено да се платят 23,69 милиарда лева.

С 65 милиона лева по-малко за разходи са заложени в проекта за бюджет на НЗОК за тази година, предаде още БНР.

Заложени са над 9 452 000 000 лева като приходи и разходи за здраве. Намаление на средствата спрямо предишния вариант е предложено във всички основни пера, като половината от намалението е в средствата за болнична помощ - с 30 милиона лева по-малко.

Едновременно с това са заложени и с 200 хиляди по-малко хоспитализации, като броят им остава над 1 милион. 

Разходите за лечение в болница също остават почти 50 процента от всички разходи на Здравната каса.

Предвидени са 5 милиона лева за биомаркерна диагностика на онкологични заболявания. 

Средствата за помощни средства и медицински изделия за хората с увреждания се запазват в размер на 55 милиона лева. 

До 9 милиона са заложени за финансиране на аптеки в труднодостъпни райони. 

Запазва се и ресурсът за осигуряване на възнаграждения за медици, отишли да работят в отдалечени райони.