“Кучетата ни смятат запо-висши същества, котките - за по-нисши. Прасетата са най-добри - те се отнасят с нас като с равни.” Това е казал британският премиер Чърчил, който бил голям любител на животните.
През 1962 г. за 88-ия си рожден ден сър Уинстън Чърчил получава от своя секретар сър Джон Колвил подарък - рижаво коте. Кръщават го Джок на Джон Колвил. Чърчил така обикнал животното, че не сядал да се храни без него. Джок трябвало да заеме мястото си на трапезата, за да започне обядът или вечерята. Той присъствал и на смъртния одър на стопанина си в Лондон на 24 януари 1965 г. Посмъртното желание на Чърчил било в провинциалната къща Чартуел винаги да има по една такава рижава котка с бели чорапки на име Джок.
Самият Джок живее 9 г. след кончината на стопанина си. Той е погребан в гробището за домашни любимци в Чартуел.
Този имот е закупен от семейство Чърчил през 1922 г. с идеята със съпругата си лейди Клемънтайн да се оттеглят там, когато остареят. Поддръжката на дома в графство Кент обаче се оказала невъзможно скъпа и през 1946 г. Чърчил решава да се откаже от дома. Създава се консорциум, който откупва имота с уговорката, че премиерът и жена му ще останат там пожизнено. След смъртта на Чърчил през 1965 г. лейди Клемънтайн решава да върне Чартуел на тръста.
Молбата на Уинстън Чърчил е спазена. Днес домът е музей, а поредният рижав котарак Джок посреща посетителите и дори понякога позволява да бъде погален.
Но последният от поредицата Джоковци - Джок VI, се оказал котка-вандал. Той е намерен на улицата и спасен от самаряни, които го донесли в Чартуел, след като станало ясно, че предишният четириног обитател е починал. Той е 7-месечен, когато се нанася в луксозната къща през март м.г. Зверчето обаче се оказало толкова пакостливо, че нанесло “неизчислими щети” върху килимите, покривките, завесите, мебелите и украшенията в кабинета на Чърчил, във всекидневната и в трапезарията. “Остри си ноктите, търчи и се премята презглава”, обяснява кураторката Катрин Барнет. Наложило се волята на Чърчил да бъде нарушена.
На рижавия бандит е забранен достъп до голяма част от вътрешността на къщата. Това ще трае, докато не възмъжее и не се успокои малко. Джок VI е екстрадиран в навечерието на 50-годишнината от смъртта на патрона си.
“Даунинг стрийт” 10 в Лондон е адресът на британския премиер. И на още някого - на премиерската котка.
Традицията там да живее главният мишколовец в кралството датира още от времето на Хенри VIII. През 1915 г., когато кардинал Улси заел мястото си на лорд канцлер, той взел със себе си и котката си. От 1929 г. насам е имало точно 13 премиерски котки.
В днешни дни мандатът на премиерските котки рядко съвпада с мандата на министър-председателите. “Най-добрият мишколовец” - Уилбърфорс, е видял управлението на 4-ма премиери за 14-те си години вярна служба (1973-1987 г.), последният от които Маргарет Тачър. След него в длъжност встъпва Хъмфри.
Титлата “Главен мишколовец” официално са получили само две котки в историята на Великобритания - Хъмфри и Лари, настоящият котарак на “Даунинг стрийт” 10. Поради големия му мързел едновременно с него на поста “мишколовец” е назначена и Фрея - улична подобрена със силен ловен инстинкт.
Американските президенти също понякога отглеждат котки, макар традиционното за държавен глава животно да е кучето. Семейството на Дж. Ф. Кенеди имат котарак с цвят на мръсен парцал на име Том Китън, но най-разнородна менажерия е имал Тиодор Рузвелт - 15, в това число са двете котки Том Куорц и Слипърс. Животните са предимно кучета, но има и змия, мече, прасе и т.н. Джералд Форд и Джими Картър са гледали сиамки. А Таби и Дикси са котките на Линкълн.
През последните десетилетия най-известни са две котки. Единият е черно-белият Сокс (от англ. - “Чорапчо”), котаракът на дъщерята на Бил Клинтън - Челси. Другата котка е Индия - черно животно, любимец на близначките на Джордж У. Буш. Вземат я в семейството, когато Барбара и Джена са 9-годишни. Тъмнокосместата Индия изкарва близо 20 г. в дома на сем. Буш. С тях е и когато се нанасят в Белия дом.
Барак Обама е кучелюбец и няма котка.
КОСМАТИ СЮЖЕТИ
Десетки писани щъкат днес в дома музей на Ърнест Хемингуей в Кий Уест, щата Флорида. Те са на изключителна почит и са част от магията на това уникално място в най-южната точка на Северна Америка. Там авторът на “За кого бие камбаната” живее в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век и написва 70% от своите творби.
Историята с котките тръгва, след като един приятел на Хемингуей - кап. Стенли Декстър, му подарява странна бяла писана от т.нар. порода six toed cats (шестопръсти котки). Носела късмет на рибарите! С годините броят им расте, стават неизменен обитател на дома, а днес са признати за част от националното богатство на САЩ.
Разцветките им са най-различни - от черни до белоснежни, от петнисти до сиамски. Носят само имена на знаменитости - Мерилин Монро, Уинстън Чърчил, Грета Гарбо и т.н. Всяка си има къщичка и всичко необходимо за луксозен котешки живот. Само на тях е позволено да лягат на спалнята на папа Хем! А когато дойде финалът на тяхната приказка, очаква ги специален сетен дом в задния двор на къщата.
Джелилоръм е името на котката на поета Т. С. Елиът, вдъхновила го за “Книгата на Стария Опосум за практични котки” - сборникът с поеми, по който е мюзикълът на Ендрю Лойд Уебър “Котките”.
Едгар Алън По също имал котка на име Катарина, за която е написан “Черният котарак”. Фреди Меркюри също има космата муза - Дилайла, обезсмъртена в албума Innuendo.
Една от най-известните вдъхновителки е снежнобялата писана на Карл Лагерфелд. Шупет е най-разглезеното животно на света. Лагерфелд най-безцеремонно я откраднал от стопанина - модела Батист Джиабикони.
Преди две години Лагерфелд обяви, че иска да се ожени за Шупет.
ЕЛИТНИ КОТКИ
Ханк е в напреднала котешка възраст - 11-годишен, когато се кандидатира за сенатор в щата Вирджиния през август 2012 г. В предизборната си платформа кандидатът Ханк беше определил като приоритет номер едно “прогонването на хората от горната камара на Конгреса”. Въпреки че кандидатурата му е издигната на шега, той набра голяма популярност и стана трети в надпреварата след демократа Тим Кейн и кандидата на Републиканците Джордж Алън. За котарака гласуваха 7319 души.
Ханк не доживя до власт и почина на 13 г. през февруари 2014 г.
Мадмоазел Фифи е котката, която неотменно била в пилотската кабина на авиатора Джон Моасон. На 23 август 1910 г. тя става първата котка, прелетяла Ламанша. Три месеца по-късно летецът умира и котката присъства на погребението му. В Книгата с рекордите на Гинес котката с най-много пропътувани въздушни мили е рижавата Смарти. Рекордът е отбелязан през юни 2005 г. До това време животното е летяло 79 пъти между Кайро, Египет и Ларнака, Кипър със стопаните си - британци, които работят в Египет. Смарти държи и още един рекорд - за най-много дни прекарани в карантина.
С напълно традиционното име Блеки е кръстен котарак с необикновена съдба. Това е най-богатата котка в света. Стопанинът - милионерът и търговец на антики Бен Риа, завещал една трета от богатството си на стойност $12,5 млн. на Блеки. Другите две разделил между две благотворителни организации, които се грижат за котките. Бен Риа починал през 1988 г. До смъртта си той отказвал да се сдобри със семейството си и твърдял, че котаракът го разбира повече от тях. В завещанието дава малки суми на автомонтьора си, на водопроводчика и на най-добрия си приятел.