Проф. Боян Биолчев: С младите си отива благородната лудост на нацията

Интервю на Валентина Петкова с проф. Боян Биолчев, шеф на Агенцията за оценяване и акредитация към Министерския съвет, за многото университети, купените дипломи и тъжното бъдеще на нация, напусната от младите й хора.

- Проф. Биолчев, министърът на образованието Тодор Танев предлага да се открие университет за баби и дядовци. Нацията ни е застаряваща и поне пенсионерите да са образовани. Но не са ли ни много съществуващите вече 51 университета?

- Какво лошо има? Аз никога не съм възразявал срещу броя на университетите, а срещу употребата на термина "университет", където де факто такъв няма. За мен най-важна е мотивацията на една образователна дейност и нейното равнище. Животът става все по-пъстър и многопосочен. Непрекъснато се отварят нови ниши и не би било правилно да се слагат бариери. Административната бариера прилича на бодливата тел, с която заграждаха някога тревните площи, ако хората минаваха напряко през тревата. А правилното е да направиш пътека там, където е утъпкано.

- Да оставим университетите сами да докажат кой е качествен и кой има право на живот.

- Най-важното е да се създадат условия качеството да изплува като основен показател, особено при разпределението на държавните финанси в образованието. Не говоря за нищо друго освен за естествен пазарен механизъм. Истинският пазар обаче е пазарът на равнището, а не пазарът на дипломи.

- Нашата страна не се ли превърна и в царството на купените дипломи?
- Търговията с дипломи е част от сивата икономика и е предмет на друг разговор. Притеснителното е, че има приложение в обществото ни на дипломи без покритие, т.е. обществото си играе на криеница само със себе си.

- Така не се ли утвърждава явлението "калинки" във властта - некомпетентни хора на високи постове?
- Не са ни виновни насекомите. Бях осем години ректор на Софийския университет и след това многократно съм канен в СДВР, за да кажа мой ли е подписът под някои дипломи, тъй като се води следствие за фалшива диплома.

- Често ли са фалшифицирали подписа ви?

- Доста случаи има. Но каква е вината на Софийския университет за такава диплома? Това е най-обикновено съдружие на далавераджийския нюх с лековерието на социалната ни среда към качеството на живота. А това е тежък проблем, защото този с фалшивата диплома е отговорен само пред съда, а този, който я приема - пред историята на България.

- Освен многото вузове през последните години не набъбна ли застрашително и броят на професорите?

- Може би по теорията на махалото отидохме в другата крайност. Но аз съм убеден, че трябваше да се даде възможност за раздвижване на кадровия растеж. Това е овладяемо пространство и нещата могат да бъдат приведени до оптимален порядък. За една страна броят на професорите не е толкова опасен, колкото броят на затворниците. Днес често се задава въпросът какво ще правят завършилите висше образование в тази безработица. Ама не е ли по-добре да имаме безработни висшисти, отколкото безработни простаци? Не може да си съответстват едно към едно потребността от интелект и неговото производство. Трябва да има конкурентна среда, а тя не се създава с предварително решен точен брой висшисти... Пък и да работи съвсем друго нещо, висшистът ще го върши по-добре от необразования. Изобщо - като воденичен камък на врата ни тежи атавистичното убеждение, че нещата се постигат чрез забрани и ограничения. В цивилизацията, към която принадлежим, хората създадоха модела на „страната на неограничените възможности", а ние сякаш гоним модела на „страната на неограничените невъзможности".

- Какво все пак ви притеснява?

- Прекомерната склонност към притеснение ограничава вътрешната свобода на човека. Какво представлява животът, ако не трупане на познание. Но Еклесиаст казва - който трупа познание, трупа тъга. Тъгата е опитът, който е горчив, защото с мъдростта осъзнаваш колко малко може да направи човекът в своето лично време. И в крайна сметка самият живот с годините започва да нагарча, защото вървиш към край, а не към начало. Затова толкова се радвам на младостта, защото младият човек има чувство за безвремие, а то е близко до усещането за вечност. Точно вечността на младото съзнание, колкото и да е илюзорна, е шансът на едно общество. Аз винаги съм се надявал на изненадата, която носи в себе си всяка младост. Полският поет Леополд Стаф има великолепен стих: " В лудостите на младостта има нещо, което е по-мъдро от мъдростта и по-разумно от разума". Разбира се, това не е призив за крясък по улицата. Въпросът е за единствената възраст, в която хората приемат живота като авантюра.
Ако нещо ме притеснява, то е, че заедно с напускащите ни млади хора си отива и част от благородната лудост на нацията. И остава пенсионерският манталитет за доизживяване на края.

- Не виждате ли надеждата в това, че в този глобален свят животът се превръща в постоянно пътуване?

- Живеем в отворена система, макар че малко трудно приемаме историческия шанс, който имаме в Европейския съюз. Ако се върнем назад, ще видим колко пъти сме имали огромни емигрантски вълни. Те обаче са били предизвикани не от търсене на новия свят, а от бягство от стария. Единственият разумен извод днес е, че все пак всичко зависи от тези, които са тук. Затова нека си повтаряме - не си гони децата! Не се отдавай на безпринципен егоцентризъм, защото ако си егоист, си такъв и към детето си, дори и когато го глезиш!

- И това правителство, подобно на предишните, повтаря мантрата, че образованието е всичко и че без него нищо не се постига. Но какво от това?
- Аз съм в образованието от седемгодишната си възраст и не съм изкарал и една година без реформа.
А реформата в образованието трябва да бъде изчистване и стимулиране на доказан опит. Това, което изглежда напълно естествено край Темза, няма същия вид край Перловската река. Това, което имаме като достояние, не може да бъде превръщано във виновник за това, че не сме като другите. Напротив. Ние не сме като другите, защото не умеем да съчетаваме високия цивилизационен пример с духовно приетата у нас практика. И това е според мен реформата - търсенето на максимална хармония на националния модел с достоянията на съвременната висока цивилизация. Най-рационалната реформа е да променяш света, без да рушиш устоите на еволюцията.

- Всяка година през февруари около годишнината от обесването на Левски установяваме колко много ни липсват вдъхновители на нацията. От това обаче празнотата не се запълва.

- Има и днес забележителни личности, но се е променило търсенето на социалната им приложимост. Може би не става въпрос за липсата на такива личности, а за излиняващата потребност да ги има във обществото. Френетичните крясъци за тази липса приличат повече на декларативна показност, отколкото на осъзнато желание да видиш такъв човек. Нищо странно няма, тъй като животът е много променен. българският човек е информиран. Има много по-широк географски и културен хоризонт. В този аспект не може да има същото наблюдение на живота каквото е имал някогашният почти регионален човек, затворен в специфичната клаустрофобия на малките общности.

Визитка

Проф. Боян Биолчев е роден в София през 1942 г.

Завършил е полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша. Професор, доктор на филологическите науки.

Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в периода 1999-2007 г. Автор на десетки сборници с разкази и новели, на романи и научни публикации.

Председател е на Националната агенция за оценяване и акредитация към МС.