Научен фонд: Картофите са по-важни от сърдечните клапи

Проект за лечение чрез животоспасяващи сърдечни клапи не бе одобрен от фонда „Научни изследвания“. „Казаха ми, че проектът ми не е социално значим!“, заявява проф. Юлия Джоргова, ръководител на проекта. Но пък финансиране получиха разработки за контрола върху вирусните инфекции по картофите и за характеристики на традиционните български вина.

За скандалното решение на фонда алармираха в „Труд“ лекари от столичната университетска болница „Св. Екатерина“, които в качеството си на преподаватели в Медицинския университет в София са кандидатствали пред фонда. Идеята им била да се извърши проучване с 10 пациенти с т. нар. митрална инсуфициенция (увреждане на митралната клапа). Това е второто по честота в Европа придобито заболяване на сърдечните клапи.

„Петима от пациентите трябваше да се лекуват по модерната методика с поставянето на т. нар. клапни платна, а останалите - чрез традиционната операция“, обясни проф. Юлия Джоргова, водещ наш специалист по инвазивна кардиология. Болните трябвало да се проследяват една година, за се прецени коя от методиките е по-подходяща за тях. „При доказване на висока степен на ефективност на приложения от нас нов инвазивен метод, той би могъл да се въведе в рутинната практика в България като алтернатива на хирургичното лечение“, пишат до фонда лекарите. Те кандидатстват за финансиране от 300 000 лв., тъй като поставяните клапи са по близо 60 000 лева, а НЗОК не ги покрива.

„Годишно над 200 българи, които са подходящи за митрални клапи, се оперират. Но в този случай се подлагат на огромен риск от фатален изход“, заяви проф. Джоргова. Тъй като 66% от смъртността у нас се дължи на сърдечносъдовите заболявания, тя и колегите й смятат отхвърления проект за изключително важен.

„За финансиране от фонда през 2014 г. са подадени 779 проекта, спечелили са 114. Конкретно по критерия „Здраве, качество на живота и биотехнологии“ документи са внесени за 277 проекта, а само 28 са одобрени“, заяви пред „Труд“ проф. Венелин Енчев, председател на Изпълнителния съвет на фонда във времето, когато е проведен конкурсът. Той допълни, че при 90% откази няма как да няма недоволни и препоръча да потърсим шефа на профилната комисия, който бил по-запознат. Проф. Лили Масленкова на добра воля проучи проекта. „Мотивът за отказа е оценката на рецензентите. Ако лекарите имат някакви възражения, то ръководителят им може ги да изложи пред фонда“, каза Масленкова. „Какви възражения да подавам като ми казаха, че проектът ми не е социално значим!? Какво повече трябваше да направя?“, задочно отговори проф. Джоргова.

Прекрасни проекти останаха с половин точка под чертата, но такава бе оценката им от рецензентите, сред които и чужди, обясниха от фонда