В една наказана болница

Здравното министерство намали нивата на компетентност на АГ и неонатологични отделения в 10 болници заради недостатъчно лекари или липса на апаратура. Сред тях са ботевградската и видинската „Св. Петка“, които “Труд“ посети, заедно с още две.

Живеете в голям град, където десетки болници се опитват да ви спечелят за пациент. Защото им носите гарантирани суми от здравната каса. Изведнъж обаче се сблъсквате със здравеопазването в малкия град. Като в Ботевград.

Ще излъжем най-безцеремонно, ако не кажем, че с леко свито сърце влизаме в двора на местната неремонтирана от 30 или 40 години болница. Отпред няма паркирани луксозни коли като в София, някои от които само автоманиаци разпознават.

Влизащите хора са бедни, със скромни дрехи и найлонови торбички в ръка, в които стриктно са понесли изследвания още от времето на Тато. Повечето пациенти, които срещаме, са роми. Кихат, кашлят, усмихват се... с беззъба усмивка. И докато обсъждат какво им е казал „дохтора“, настървено нагъват мекици, изпържени в павилиона на метри от болницата.

След този „пейзаж“ се озовавате в болницата.

Тук-там стените са боядисани, тук-там олюпени, но подът е добре измит. А чистачка мете вътрешния двор. По десетки метри дълги коридори и топли връзки стигаме до АГ отделението, което само преди ден е „наказано“ от Министерството на здравеопазването с по-ниска оценка - т. нар. ниво на компетентност. От второ то е понижено на първо.

Ненадейно четири жени - станала току-що майка с бебе на ръце, баба и по-голямата внучка, се появяват с грейнали лица. И чувството за очакване на нещо не толкова приятно изчезва.

„Това е Миранда, кръстена е на баба си Мима (50 г.)“, казва майка й Цонка (30 г.). Тя гордо споделя, че това е второто й дете след Александра, след което тонът й става минорен. „Нямам мъж до себе си. Сами сме, но се оправяме някак“, изрича младата жена. „Ние с баща й помагаме, другото не е важно“, отсича баба Мима. Тя чула, че родилното отделение получило нещо като по-ниска оценка. „Мен това не ме тревожи, всичко в отделението е наред, доволни сме от лекарите, много добре се грижат за нас“, каза родилката. „А това, дето е станало в София, където акушерка е удряла дете, значи че тя не е била добре психически. Иначе как ще посегне на бебе?!“, риторично пита бабата. Според нея акушерката сигурно е била и много натоварена, затова реагирала ненормално. Чули разговора, и други пациентки започват да хвалят лекарите от АГ отделението в Ботевград.

„Децата да са живи и здрави и ние, че да ги гледаме как растат“, заключава бабата пенсионерка. Заедно със съпруга си и дъщеря й свързват двата края, като отглеждат рози и животни. Букетът, който Александра носи на майка си за изписването, също е от градината им.

На метри от женската група откриваме един от дежурните акушер-гинеколози. „Питайте големите глави в София защо ни понижават нивото. Нас вече нищо не ни учудва - ето, вчера стана ясно как джебчии от Варна давали пари на полицията да ги покрива. Какво повече да говорим за държавата ни“, казва лекарят. И се връща на работа.

Как човек си тръгва от болницата в Ботевград?

С усещането, че лекарите правят болницата. И ако те се грижат добре за пациентите, пейзажът наоколо почти няма значение.

Д-р Доротея Георгиева, началник на АГ отделението в ботеградската болница:

Ако ни няма, ще раждат в линейките на път за София

- Какви са причините здравното министерство да понижи нивото на компетентност на отделението ви от второ на първо, д-р Георгиева?

- Все още заповедта не е стигнала до нас, за решението научихме от медиите. Забележката е, че за да бъдем второ ниво, трябва да имаме петима лекари със специалност, а ние имаме четирима. С оборудването и апаратурата проблем няма.

- Колко деца се раждат годишно в болницата?

- Около триста. Пациентките, които ни търсят, масово са от града, но понякога има от Ябланица, Правец и по-далечни места.

- Какво ви споделят жените? От какво ги е страх или какво ги притеснява?

- Щом идват да раждат при нас, нищо не ги възпира. Нямат притеснение да раждат в малките болници. А иначе и те самите виждат проблемите ни, натовареността ни, как идваме в болницата по всяко време на денонощието и водим раждания дълги часове. Знаят и че не сме добре платени.

- Според проучване всяка пета българка е готова да роди без мъж до себе си. Вие какво мислите?

- Много малък процент са ражданията на деца, чийто родители са сключили брак. Друга тенденция е, че през последните 2-3 години се увеличава процентът на малолетните и непълнолетните, които раждат. Те основно са от малцинствата. Става дума за момичета на 12, 13, 14 години...

- Кой е най-големият проблем, с който се сблъсквате всеки ден?

- Писането на документацията е изключително бреме. То ни отнема повече време, отколкото същинската част от работата ни.

- Оптимист ли сте в близко бъдеще здравеопазването ни да стане поне като в Чехия или в Полша?

- Не, едва ли скоро нещо ще се промени. Всеки идва на власт с намерението за реформи, но накрая нищо не се случва. Стига се само до по-големи абсурди. Знаете ли, когато завърших медицина и получих специалност в Плевен, всички ме питаха защо се връщам да работя в Ботевград. Върнах се, защото съм оттук. И защо всички трябва да отиваме в чужбина или в големите болници?! Малките населени места също имат нужда от лекари. И трябва да ги има, защото ако болницата в Ботевград например не работи, родилките ще раждат в линейките на път за София. Няма да успеят да стигнат и до Витиня...