Проф. Адриана Благоева: Днешните деца губят глас, защото малко пеят и повече слушат музика

Преди седмица Хорът на софийските момчета с диригент проф. д-р Адриана Благоева и хормайстор пианист Зорница Гетова се завърна от успешно турне в Япония (28 май - 15 юни). Концертите са организирани от асоциация “Япония - България” - японска организация за културно сътрудничество с нашата страна, както и от местни комитети в Осака, Хиого, Нара, Каннами, Мито, Сано, Хамура, Токорозава, Фукушима и Токио.

Хорът печели честта да представи българската музикална култура в Япония след двуетапен конкурс сред 11състава. Идеята идва от вицепрезидента на Република България г-жа Маргарита Попова, след проведения под неин патронаж Международен фестивал на изкуствата “Орфей в Италия” в Лидо ди Йезоло, Венеция, през 2012-а. Тя е подкрепена от посолството на Япония в София и от директора на “Япония - България” г-жа Акико Игая. Наградата за победителя в конкурса е именно турнето в далечната страна, където Хорът на софийските момчета, дирижиран от проф. Благоева, представя образци на средновековната източноправославна музика.

- Проф. Благоева, разкрийте подробности от турнето на Хора на софийските момчета в Япония...

- Концертите бяха в големи, представителни концертни зали, повечето от които с около 1000 места. Имахме и по-кратки изяви като тази в храма Тодайджи Дайбуцу мае в Нара - хорът изпя по две български и японски песни в основата на статуята на Големия Буда. Имахме и участия в сутрешна литургия в католическата църква в Таканава, район на Токио, както и след церемония в шинтоисткия храм Токива Джинда. В Токио пяхме и в голямата католическа катедрала “Дева Мария”, където бяха поканени представители от дипломатическите мисии. В паузата между двете части на концерта, в които представихме българска и чужда музика, имаше изпълнения на тромбон на един от нашите хористи - Георги Ангелов, който е ученик в 8-и клас на Националното музикално училище в София.

- Колко от хористите пяха в Япония?

- Пътувахме с т.нар. концертен състав - общо 34-ма певци от момчешката и младежката формация. Ясен Зердев, бивш наш хорист и вече доста популярно име, беше солист. Най-малкият ни изпълнител бе на 9, а най-големият - на 37 г. Любопитното е, че в повечето от концертите имахме съвместни изпълнения с местни хорове. Те пееха преди нас няколко песни, следваше нашата концертна програма, а в края - заедно изпълнявахме по една или две японски и една българска песен. Така се подчертаваше обмяната на културните ни традиции.

- В Япония от десетилетия има любопитство към българските хорове - усещаше ли се и сега този интерес?

- Да. А накрая организаторите споделиха, че интересът е бил напълно оправдан, което е много висока оценка за нас. Изпълнителният директор на асоциация “Япония - България” г-жа Акико Игая спомена, че повече от 8000 души са слушали концертите ни. Българският посланик в Япония г-н Георги Василев присъства на три от тях. Освен това на 14 юни в посолството ни се състоя среща, на която г-н посланикът връчи грамоти на изявени представители на японските организатори на турнето. Получи се много приятна атмосфера за финала на това голямо събитие и за всички нас.

- Японците продължават ли да свързват България най-вече с киселото мляко?

- Да, главно с това. Първото българско нещо, за което се сещаха, беше киселото мляко. На второ място обаче е българската музикална култура и се радвам, че хорът ни затвърди това впечатление.

- Преди години беше трудно дете да постъпи в Хора на софийските момчета - все така ситно ли е ситото на приема?

- (Смее се.) Отворени сме за всички, които искат да пеят в нашия хор, но има възрастова граница, под която не приемаме хористи - децата трябва да са поне в първи клас. Иначе всеки, който има желание и обича да пее, е добре дошъл.

- Предполагам, че наблюдавате децата не само като музикални таланти - по-различни ли са те от тези преди 20-30 г.?

- Нашите момчета не се отличават съществено от останалите български деца. Да, през годините се променят интересите и желанието им да се занимават с различни дейности, но това, което остава постоянно, е обичта им към пеенето и амбициите им да покажат уменията си на концерти. Времената се сменят, децата се променят, много неща оказват влияние върху интересите им и тази промяна днес е очевидна, неизбежна и обективна. Но се запазва желанието за пеене и обичта към музиката, които винаги водят децата при нас.

- А те имат ли проблем да се разделят за час-два с телефоните и таблетите си, докато репетират?

- Докато репетираме - да (смее се). Въпросът обаче е, че през останалото време са много тясно свързани с електронните устройства. Но и това вероятно ще отмине. Просто сега е периодът, в който то много ясно се вижда отстрани. И се надявам, че редом с интереса към електрониката все така актуален ще бъде и интересът към сериозните неща, към изкуството, към музиката, към срещите с други култури и хора.

- Мнозина експерти отбелязват факта, че днес не се появяват мощни гласове, каквито помним от предишни десетилетия - това свързано ли е с физическото развитие на днешните деца?

- Гласовете се променят, както се променят и самите деца, и голямата причина според мен за това е акселерацията. Да, има промяна в гласовете - впечатленията ми са от началните училищни класове, защото хористите ни са в тази възраст. Има, разбира се, и много красиви гласове, но като цяло се забелязва намаляване на гласовия диапазон и не толкова ярка гласова емисия.

- А има ли връзка между гласа и храната - знаем как се хранят масово децата днес?

- Не знам дали точно храната е определяща, но начинът на живот, околната среда, гласовата хигиена в някаква степен - има много обективни фактори, които влияят върху гласовете на днешните деца. Друга причина е, че в началните класове вече не се пее толкова много, колкото преди. Децата вече не смятат пеенето за нещо естествено - те повече слушат музика, отколкото да участват в изпълнението й.

- Пеенето в хор прави ли децата по-добри?

- Да, категорично ги прави по-добри! Самият факт, че живеят в социална единица, в която концертират заедно и създават приятелства, определено им дава нещо по-различно от общуването в училище. Затова пеенето в хор винаги се отразява позитивно върху общото развитие на едно дете.

- Имате ли съвети към съвременните майки?

- (Замисля се.) Просто да следят дали детето им обича да пее и ако е така, да не го спират да се занимава с музика.

- А как да им подсказват коя е “добрата” музика?

- Много труден въпрос. Създаването на естетически вкус и на представа кое е красиво в музиката наистина е сложен акт и според мен няма рецепта. Обикновено децата, които се занимават с музика, успяват да изградят траен вкус и правилно разбиране за това кое е добро, красиво и заслужава да бъде слушано, и кое - не чак толкова.

- Сега само ваканция ли ви предстои или имате и още ангажименти?

- В началото на юли ще участваме в международен хоров фестивал в Чанаккале, Турция. Надявам се да е успешен финал за този наш концертен сезон.