Син наследи майка си и баща си като кмет

Фамилията от Мокреш се преместила в София, но се върнали към корените си на село

Ако в България имаше традиции в наследяването на управлението като в Америка, новият кмет на монтанското село Мокреш вероятно щеше да носи името Емил Еферемов Трети. 44-годишният бизнесмен бе избран още на първия тур на изборите и смени на поста баща си, който преди това пък зае мястото на съпругата си в кметския кабинет.

“Не сме кметска династия, никой от нас нямаше амбиции за власт или кариера в политиката. Просто така се стече животът ни. Трябва да довършим започнатото от жена ми. В семейството ни не обичаме работа наполовина”, споделя бившият вече кмет Огнян Ефремов (66 г.). И той, и синът му Емил твърдят, че се чувстват длъжни да продължат делата на Кирилка Ефремова - запомнената с уважение кметица на селото до 2009 г. “Кирилка беше невероятна жена - и като човек, и като управник. Грижеше се за селото и хората като за близки. Обичаше реда, имаше здрава ръка и не търпеше безобразия, сърцето й беше пълно с доброта и не отказваше помощ”, споделят местни жители.

Преди да се заемат с управлението на Мокреш, Ефремови живеели в София. Още по времето на социализма Огнян, Кирилка и малкия Емил заминали да търсят прехрана в столицата. Бащата работел в строителството като ел.техник, после станал технически ръководител на бригада. Строил училища и детски градини, полагал основите на НДК, правел ремонти в Народното събрание и Министерския съвет. През това време Кирилка се трудела в търговията, а Емил, понеже рисувал хубаво, се записал в училището по приложни изкуства. Смятал да стане дизайнер. Във вихъра на промените обаче съдбата вдигнала семейството от София и го засилила обратно към родния край.

“След падането на комунизма животът в София стана много труден. Строителството почти спря, развихри се инфлация, настъпи глад и решихме да се върнем на село. Там поне имаше покрив и хляб”, спомня си Огнян. В Мокреш Ефремови започнали семеен бизнес - отворили магазин и заведение. Не забогатели, но стъпили на краката си и започнали да чертаят отново планове за бъдещето. Бедността, хаосът и кражбите обаче тормозели всички и Кирилка, която имало силно чувство за ред и справедливост, се ядосвала и искала да помогне селото да бъде по-добро място за живеене, разказват Огнян и Емил. Въпреки че съпругът и синът гледали скептично на идеята, през 2003 г. Кирилка Ефремова се кандидатирала за кметица от Земеделския съюз “Александър Стамболийски” и хората я избрали.

И тя се заела да сложи ред в Мокреш. Почти всеки ден пътувала до общинския център Вълчедръм и уговаряла кмета да отпуска средства и места за работа по социални проекти. След рухването на заводите в близките градове Лом и Вълчедръм и разбиването на кооператива повечето хора били без работа, селото тънело в прах и боклуци. С работниците по временната заетост кметицата чистела Мокреш, а хората получавали заплати, макар и малки. Амбициозната управничка привлякла средства и от първите предприсъединителни фондове за разхубавяване на центъра и улиците. Най-много обаче я тревожели бедността и мъките на хората и затова поела доброволно и функциите на “Социални грижи”. Помагала с каквото може на бедни и многолюдни семейства, а когато виждала, че някоя майка няма с какво да нахрани децата си, готвела и носела тенджери по къщите.

Заради труда и грижите й хората в Мокреш преизбрали Кирилка през 2007 г., но в средата на мандата кметицата починала. “Беше голям удар за нас! Тя беше стълбът на семейството”, казват с мъка Огнян и Емил. Огнян поискал да довърши мандата на съпругата си, но разбит от скръб, така и не успял да направи кампания и друг заел овакантеният пост. Но през 2011 г. се кандидатирал и спечелил поста, който преди заемала жена му. “Хем чувствах, че трябва да продължа работата на Кирилка, хем се боях, че тази тежест не е за мен. Давах си сметка, че не мога да бъде като нея”, признава побелелият мъж. Но се стегнал и се заел да оправя селските проблеми.

За четири години подменили изцяло водопроводната мрежа в Мокреш. Проектът, финансиран от еврофондовете, струвал 3 млн. лева. Като успех отчита и ремонта на построената през 1856 г. черква “Св. Никола”. Лошото е, че свещеник в селото няма, идва само по празниците. Пък и хората намаляват все повече - жителите са около 800. Предприятия няма, единствената работа е в земеделието. Десетки стари красиви къщи, строени от някогашни богати земеделци, са запустели и се рушат, ядосват се Ефремови. След четири години в кметския кабинет обаче Огнян счита, че е изпълнил дълга си и към съпругата си, и към селото и е дал каквото може на хората в Мокреш.

Затова като наближили изборите предложил на сина си Емил да се кандидатира за кмет. На вота 60% от избирателите гласували за третия Ефремов във властта. Емил обаче смята, че това е по-скоро оценка за работата на майка му и баща му и висока летва пред него. “Трудно се съгласих да се кандидатирам. Нямам планове за политиката, искам да работя за семейството си, да се грижа за децата си. Пък и знам, че не всички одобряват това, че семейството ни управлява селото повече от 10 години. Но щом живея в Мокреш, не мога да съм безразличен какво става тук”, споделя мъжът.

Той и съпругата му Камелия имат син на 2 години и дъщеря на 6 месеца. Затова за основна задача новият кмет смята запазването на детската градина, в която играят около 20 малчугани. “Затворим ли забавачката, както стана с училището, селото съвсем ще запустее”, казва Емил. “Селото е малко, но проблемите - много. Разчитам на помощта на баща ми и хората, без тях няма да се справя”, заявява младият управник. Плодородната земя край Мокреш - близо 60 000 дка, дава не само добра реколта, но е и дом на много дивеч. В района се стичат ловци от цяла България и чужбина. Огнян е шеф на ловната дружинка, а Емил - най-точният стрелец. Много министри, депутати и дипломати са гърмели край Мокреш и са сядали на трапеза в ловната хижа на селото. И те ще помагат селото да го бъде, надяват се местните.