Красимир Каракачанов: Оцеляващият

Патриотичният фронт без малко да се разцепи на две заради казаните за ракия. Полина Карастоянова, която оглавява Комисията за култура в парламента, подкрепи идеята домашните пивоварни да се облагат с акцизи. Главнокомандващият на фронта Валери Симеонов я уличи в лобизъм, и аха да я изключи от парламентарната група. Само че Красимир Каракачанов, другият фронтови командир, я защити и бяло знаме се развя на боевата линия. С тази си миротворческа позиция воеводата ще остави величави следи в паметта на поколенията.

“Бихме влезли в кабинет, който се заеме мъжки да решава проблемите на страната.” - заяви съпредседателят на ПФ, преди да понесе бремето на коалиционното партньорство. И ето, най-сетне по мъжки взе да се решава проблемът с облагането на казана - тази устояла на робство, световни войни и национални катастрофи домашна пивоварна. За такъв отлежал, изконно мъжки проблем се иска суров подход. Но не щеш ли надигна се глас женски и работата с ракията се отече. Затова французите при такива случаи викат “Шерше ла фам!”. Ла фам Полина Карастоянова без малко да загази, понеже подкрепила налога върху казана. И кой да се застъпи за нея? Войводата. Тук проницателният поглед веднага съзира една класическа македонско-песенна проекция. Харамията Пейо К. Яворов я обезсмърти в “Хайдушки песни”: “Леле моя сабя халосия! Море люта одринска ракия! Леле моя пушка огнебойка! Море тънка солунска девойка”.

Едничкото кавалерско сетиво ли тласна Краси Каракачанов към тази благородна изява? Не само то. Като човек врял и кипял в обществените дела още от студентската скамейка, той е овладял непосилните за мнозина проийоми на дипломацията и съобразяването с партньора. Проумял е, че сговорчивостта е залог за оцеляване в свирепата политическа действителност. Затова по повод отлъчването на Полина мъдро заключи: “Съединението прави силата, а не разединението. Какъв е смисълът да си играем на отлюспване, като знаем, че то не води до нищо добро.”

Впрочем коректността налага да напомним, че преди да протегне ръка към колективното кормило на властта, той призова: “Крайно време е измислените политически различия да бъдат заличени. Политиците трябва да сложат егото и личните си амбиции „в джоба“ и тогава да седнат на масата за преговори.“

С прибрано в джоба си “его” под негово ръководство ВМРО влезе като присъдружна партия на ОДС в 38-ото НС. Преди изборите през 2001 г. го напусна и се събра с “Гергьовден”-ците на Любен Дилов. За една бройка да влязат в парламента, но не би. Но през 2005-а ВМРО се събра с ъс земеделците от БНС и БЗНС-НС на Мозер, ССД на Софиянски и сговорната дружина проникна в 40-ото НС. Изкараха си по живо, по здраво цял мандат и дотам беше. Но не и за ВМРО. Сега си е пак парламентарно представено и все така предвождано от Красимир Каракачанов. Преди 10-ина години го бяха озлочестили като агент на 6-о управление на ДС. Но той го прие невъзмутимо. Заяви, че е помагал на отечеството като капацитет по Македонския въпрос. Избирателят набързо му прости. Какво пък? Първенците на ДПС да носят с вирната глава агентурното си минало, а воеводата да се свира по кьошетата и да няма кой да разрешава животрептящия казус с казана.

Върлият душманин на него му е Лютви Местан. Макар че според наблюдателите те са си взаимно полезни и следва да се респектират, както би се изразил лидерът на ДПС. Иначе заплахите за Каракачанов идват по скоро от своите - от македонските македонстващи, които все го плашат, че ще го трепят, но бас хващаме, че няма да му посегнат. Нито е Александър Протогеров, нито Наум Томалевски и другите от ранга. Па и той не е като като онзи Герги от македонския фолклор, дето на “вино вади ножове, а на ракия пищове”.

Заедно можем повече

Красимир Каракачанов е роден през 1965 година в Русе. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“.

Депутат в 38-ото народно събрание с листата на ОДС. Член на комисията по национална сигурност. Преди парламентарни избори 2001 той напуска коалицията ОДС. През 2005 г. отново е депутат от коалицията Български народен съюз. Кандидат за президент през 2011-а. Депутат от Патриотичния фронт в сегашното 43-о НС и негов зам.-председател.

За него

Да демонстрира интелект, не мускули

Бихме участвали в дебата с Красимир Каракачанов, ако той успее да се ограмоти за правоговора и правописа на думата “мултикултурализъм”, която, пак според него, е “мултикултуризъм”. Мултикултуризъм(!?) е авторство на самия Каракачанов, което е “произвeдено” от явно по-достъпното му име на вид спорт, който е свързан с демонстрация на мускули, а не на интелект. Докато Каракачанов не усвои правописа и правоговора на “мултикултурализъм”, достоен негов събеседник е друг негов колега от ПФ - Димитър Байрактаров, в чийто език се срещат изрази като “дефицит на липса на недостиг”. Т.е., ако трябва преднамерено да прибегнем до техния език и стил, те все още не са усвоили “фундамента на основите на темелите” на правописа и правоговора на съвременния български книжовен език”.

Лютви Местан, лидер на ДПС

Що не скочи срещу Костов?

Като депутат от ОДС той безмълвно слушаше Иван Костов, когато казваше, че е погребал българския национализъм. Що тогава не скочи срещу Костов, що не си хвърли депутатската карта и да каже: Аз съм против ограбването на България? Мен, ако някой ме покани в партията на Костов, щях да се удавя.

Волен Сидеров, лидер на “Атака”

Лоша дума за него няма да кажа

За Красимир Каракачанов лоша дума няма да кажа. Той е част от историята на ВМРО, председател е близо 15 г. Но идва момент, в който човек трябва да се оттегли. Моето мнение е, че не трябва да има битка във ВМРО.

Славчо Атанасов, бивш кмет на Пловдив

Сключва невероятни предизборни съюзи

Голяма е заслугата на Красимир Каракачанов за възстановяване и утвърждаване живота на една велика историческа българска организация - ВМРО, забранена още на 19 май 1934 г. Организацията успя да разпространи дейността си не само в България, но и в бившата югославска република Македония.

В политиката обаче Каракачанов невинаги има успех поради невероятните предизобрни съюзи, които сключва. В последното патриотично обединение обаче той е човекът, който се мъчи да удържи съюза с НФСБ.

Божидар Димитров, директор на НИМ