В сняг и пек - половин век: “Кюстендилска пролет”

Няма събитие - наше, световно, дори космическо, което тези дни да отклони вниманието на кюстендилци и да стане тема за разговор по местните кафенета и приятелски сбирки, освен предстоящия Ден на пролетта - 21 март. Официален празник и неработен за града. Още повече, че предстои 50-ото юбилейно издание на фиестата “Кюстендилска пролет”. Правена по... е, вече леко комерсиализиран вариант и сценарий - от 1966 год. насам.

“Уникални сме. Няма друг град с такъв ден, когато мало и голямо празнува. И каквито и вериги, модни форуми, конкурси и пр. да бълват победителки и призьорки - нашето момиче, девойката Кюстендилска пролет, си е най-хубавата. А моминска хубост тук Господ сякаш с фуния е наливал, несравнима другаде”, отбелязват тукашни корифеи.

Днес от 18,30 ч. на централния пл. “Велбъжд” започва 4-часовото шоу по избора на 50-ата поредна мис “Кюстендилска пролет 2016”. Програмата ще води “хамалският” дует Точно Токмакчиев - Камен Воденичаров на импозантната естрада, която се издига край площада всяка година за пролетта тук и за която градоначалникът Петър Паунов /Дясна коалиция/ е масово одумван, откъде намира “толкова пари” за скъпото дефиле. В него ще се включат звездите на X-Factor 2014 - Михаела Филева, Атанас Колев, балет “Фейм”, акцент ще е и любимата на няколко поколения българи рок група “Сигнал”.

“Поръчали сме подходящо време и всичко ще е наред”, надява се и Началника отгоре да подкрепи юбилейното събитие градоначалникът Паунов, който е силно набожен и всеки ден влиза в храма. Организаторите се шегуват, че още отпреди десетилетия се сприятелили с ветерана метеоролог Минчо Празников да им праща слънце и ведро небе за 21 март. Справял се Празников. Обаче не и през 2009 год., когато в разгара на кастинга на открито валеше обилно, натрупа 60 см сняг. Председателят на журито и фронтмен на югогрупата “Сребрени крила” Владо Калембeр зиморничаво духаше в ръцете си, а водещият Орлин Павлов държеше в едната ръка микрофона, в другата - лопата, за да отрива снега пред многократно минаващите по подиума на високи токчета кандидат-миски. Но празникът пак стана - въпреки че старите зилове на ОП “Чистота” така и не можаха да изринат снега. В момента най се озорват 12-те номинирани след първото пресяване момичета, които ще се явят на финалния тур и само една ще стане новата мис “Кюстендилска пролет”. Те са на многоразови репетиции под строгия поглед и убийствените критерии на шефката на отдел “Култура” и хореограф Дима Укалска. Всяка стъпка на чаровните тийнейджърки, които ще минат по подиума, се оттренирва до припадък. Изборът в три кръга - официални тоалети, спортно облекло и единствения по рода си в България тур с народни носии. Участничките са на възраст между 16 и 22 години. Девет са от едно школо - от гимназията по икономика и мениджмънт, а 5 от тях са и от един клас. Една от кандидатките е студентка в УНСС, и тя ще става икономист. В последните десетина конкурса няма кръг по бански. Това отпаднало, защото кандидатките се оказали доста свенливи, а и родителите им не се съгласявали дъщерите им да ги показват в поразголени конкурси!

Те трябва да носят традицията, да се облекат като прабабите си, та и в литак, и в сая да ги харесват. Ще бъде избрано и момиче чрез есемес гласуване. Всеки, който иска да даде своя глас, може да го направи на кратък номер 1925 (1,20 лв. с ДДС), с текст: буква P и номера на момичето фаворит. Гласуването е неограничено и ще продължи и по време на спектакъла. Победителката, предпочетена от журито, ще получи премия от 1500 лв., а двете й подгласнички и момичето на публиката и гласувалите с есемес - по 850 лв. Всички, допуснати до финала, ще получат от общината като подарък официалните тоалети, шити специално, и обувките, с които участват в спектакъла. Както и луксозни албуми, медальони от спонсори и др. Регламентът е железен - журито ще бъде обявено по време на самия спектакъл. За да няма “нагласени работи”. На кастинга са журирали доста известни имена като споменатия Владо Калембeр. Включително и кюстендилци - като героя от Еверест'84 алпинистът Людмил Янков и депутатът четири мандата Иво Атанасов, сега експерт в СЕМ. При последните няколко издания на Пролетта помага с оценки на място и идеи социалният антрополог Харалан Александров.

Като че ли най-критичен към по-съвременните издания на “Кюстендилска пролет” е създателят на празника, тукашният културолог и активист, хорист и изследовател Кирил Поромански (81 г.). Тъкмо той написал по заръка от ОК на БКП кое как да изглежда и да се изпълни на първата “Кюстендилска пролет” през 1966-а. Тогава всеки завод и колектив излъчвал своя кандидатка при жестока вътрешна конкуренция и подбор. Поромански помни първата победителка - Фиданка Николова, работничка в кюстендилския завод за спортно облекло “Марек”. Не я е виждал оттогава. Втората победителка пък работела в завода за прежди “Вълбъжд”. След триумфа й в конкурса се омъжила чак в Търговище .И нея не я знаят как се е развил жизненият и професионалният й път. Милена Христова пък взема короната, когато всесилен спонсор на конкурса бил убитият през май 2007 г. в Бояна кюстендилски бизнесмен Александър Тасев-Остап, по-късно станала депутат от Евророма на Цветелин Кънчев.

“Навремето ги избираха за мис “Кюстендилска пролет” не само да имат, да носят, природната хубост, а и да са скромни, трудолюбиви, да са челници и добри в производството, спомня си Поромански и добавя - И те не се явяваха заради премии и да се пласират след това по модни подиуми и в журнали. Бяха скромни. Наградата им беше, че могат една година да пътуват безплатно по градския транспорт и да се къпят в градската баня без билет. Както и да придружават кмета на града и висшите управници при тържествени поводи, на официални срещи, когато гостуват известни хора на Кюстендил. Така беше. Тогава исках всеки кюстендилски дом, всяка къща да усеща и да се радва на пролетта. Нещата да се по -истински, естествени, непринудени, по-малко режисирани. Вече е по-друго”, констатира първият сценарист на “Кюстендилска пролет” Поромански. Така е - “Животът все върви напред, а не назад”, се пее в песента на Валди Тотев, която със сигурност също е пята на някоя от 50-те Кюстендилски пролети.

Бизнес дами, полицайки и журналистки сред миските

Повечето от победителките в конкурса “Мис Кюстендилска пролет” за 50 г. от организирането на кастинга, както и “паметни моменти” от най-големя празник на кюстендилци, ще бъдат показани в специална изложба на 20 март от 12 ч. във фоайето на общинския драматичен театър, обявиха организаторите. Фотоекспозицията е с наслов “Кюстендилска пролет - миналото и днес”. От отдел “Култура” срещнали доста трудности, докато се ровят в архивите и докато открият бивши участнички, да осигурят техни снимки, да научат повече за “след “мис” биографията им. Оказва се, че немалка част от бившите победителки не живеят в града, някои са и по чужбина - красавицата Радмила Порожанова например се установила в САЩ, изявявала се като журналист, пращала материали за наше спортно издание. Телевизионен стаж в биографията си има и нашумялата покрай протестите пред парламента през 2013 г. чаровна полицайка Ана Витанова. Когато й връчвали приза преди петнадесетина години, тя споделила, че иска да стане конен полицай. Мечтата й се сбъдна, но пък паднала от коня на тренировка, счупила ръка. След възстановяването я взеха в охранителна полиция. Протестиращи сигнализираха, че Витанова била най-настървена и ги биела в мелетата около НС. Имаше образувана и вътрешна проверка за “деянията” на Ана, обвиненията отпаднаха и тя още си е щатно ченге в столицата.

Е, има момичета бивши “пролети”, които не направиха бляскава кариера. Някои от тях работеха като сервитьорки и барманки. Други (Теодора Георгийска, вдовицата на Александър Тасев-Остап - Таня Раденкова и др.) опитаха бизнес, но не им провървя чак толкова.

Никоя не стана известен топмодел, манекенка дори. От общината обясняват за сетен път, че конкурсът мис “Кюстендилска пролет” не е включен в т.нар. вериги конкурси за красота, лицензът му е по-друг. Победителките и участничките не са с договор, нямат задължението да са на разположение на “работодателя” си - те са миски за една година. Стига им 365 дни да са харесвани, обичани, коментирани или просто срещани и поздравявани по улиците от съгражданите.

Народни веселия и на Хисарлъка

“Кюстендилска пролет” има и втора кулминация освен избора на девойката, която води празничния карнавал на града. Стотици излизат на хълма Хисарлъка над града. Носят домашно приготвени пити, ястия, разбира се павурчета с характерната за града и района плодова ракия. Празникът има езически произход, прави се в деня на пролетното равноденствие. В основата му е култът към слънцето, към минералните извори, които носят курортната слава на Кюстендил, както и към плодородието, към здравето, към красотата. В църковен смисъл е свързан и с празника “Св.Четиридесет мъченици”. Прави се водосвет. Цели семейства, с поканените от други краища роднини, сядат на полянка или на близко равно място, разпъват бохчите и месалите с приготвените ястия. Така до стъмване - хапване, черпене, танци и хора до изнемога. Стълпотворението последната година-две е още по-голямо заради реставрираната Римска крепостна стена на Хисарлъка, станала туристическата атракция на Кюстендил. Миналата година толкова хора се качили, че паркираните коли стигнали чак до планинското с. Богослов, припомнят организаторите.

През целия ден на втората естрада (паралелно с тази на пл. “Велбъжд” на Хисарлъка върви концертна програма, изявяват се местни и поканени състави и формации. Този път за настроението на посрещащите пролетта кюстендилци и “пришълците” от страната ще се погрижи известната “Огражденска четворка”.