The Financial Times: Амбициите на Путин промениха световния ред

Представата за Русия като слаба страна, слязла от световната сцена не отговарят на действителността. Москва иска да промени световния ред, смята генерал Филип Брийдлав, командващ на силите на НАТО в Европа, цитиран от The Financial Times, предаде БГНЕС.

Според американските военни кръгове Русия е най-голямата заплаха за САЩ. В отговор на действията на Москва, Пентагона изпраща в Източна Европа войници, бронирана техника и артилерия и иска да получи за това допълнителни 3,4 милиарда долара.

Според американския президент Барак Обама, в Сирия Русия се е „претоварила и изнемогва“, а също така руската икономика „сериозно се свива“.

Има презрително отношение на някои експерти към Русия. Те я наричат „имитация на свръхдържава“, зад чиито чуждестранни авантюри не стои реална стратегия.

И двете твърдения са верни. Руската икономика наистина се свива, а бедността се увеличава. Без дълбоки и мащабни реформи, които едва ли ще се случат при Владимир Путин, перспективите не са добри. Президентът – напълно законно – може да остане в Кремъл още дълго време. При неговото управление Русия ще продължи да бъде в стагнация, което ще се компенсира с конфронтиране във външната политика.

Същевременно, обаче, ако отчетем, че и икономиката, и отбранителният бюджет на Русия са значително по-малки от тези на САЩ, руският президент се справя много добре с положението. Той е на власт през по-голямата част от последните 2 десетилетия, отбранява се от НАТО на постсъветското пространство и успя да се превърне в един от ключовите играчи в Близкия изток. В Сирия той показа своята безжалостност, ловкост, решителност и здравомислие.

Разбирайки, че и Америка, и Европа не искат да се намесват в гражданската война, Путин си затвори очите за жестокостта на президента Башар Асад и използва момента, за да обърне конфликта с помощта на авиацията. След това той обяви изтегляне на войските, като си остави, обаче, възможността за завръщане. В резултат задачата е изпълнена успешно. Русия спаси Асад, като към това убеди всички страни в гражданската война, че военната победа е недостижима.

Намесата на Путин доведе до първото стабилно примирие за цялото време, през което се води войната, и вероятно е подготвило почвата за пълноценни преговори за мир, проведени при руските условия.

При един по-широк поглед на ситуацията трябва да признаем, че Русия се върна в Близкия изток. Сега тя е в центъра на сложна мрежа, включваща не само Сирия, но и всички страни, които се оказаха пряко или косвено въвлечени в големия регионален конфликт, включително САЩ и Европейския съюз. Русия не е в състояние да реши проблемите на региона, но сега вече тези проблеми не могат да бъдат решени без нея.

Примерът със Сирия е показателен за това, че Русия, която беше отписана от сметките през 90-те години, считайки я за обикновена регионална държава, притежава боеспособни въоръжени сили и е готова да ги използва, ако се наложи.

Това не означава, обаче, че Москва ще се впусне в участие в още войни. Путин се доближи до червената линия, прокарана от НАТО, но не я пресече. Войната през 2008 г. в Грузия и започналата през 2014 г. война в Украйна бяха насочени срещу страни, върху които не се разпространяват гаранциите на НАТО. Целта на войната всъщност беше да не се позволи на тези страни да попаднат под натовския чадър. В случая със Сирия, Русия беше убедена в това, че САЩ и техните съюзници няма да искат да се намесят.

Прогнозира се, че Путин, вероятно ще опита да дестабилизира НАТО в Прибалтика, но не с военни методи. Той ще използва начини да подкопае стабилността на алианса и доверието между неговите членове, с които не рискува да влезе във война. Такива начини са кибер операциите, икономическия бойкот и заплахите с ядрено оръжие. Всички тези инструменти са относително евтини и Путин може да си ги позволи.

Идеята, че икономическите трудности ще се превърнат в пречка за Кремъл, а санкциите могат да принудят Русия да отстъпи в Украйна, не се потвърди. Представата, че Русия е отслабена и ще слезе от световната сцена и това, че руският управляващ елит изцяло се е фокусирал върху икономическата стабилност като средство за политическо оцеляване, не отговарят на действителността. Така стояха нещата през 90-те години, за които мнозина в Русия помнят, но не обичат да си спомнят. Сега Москва има сериозни амбиции и значително увеличени ресурси. Като добавка към това тя е готова да отговаря на предизвикателствата с предизвикателства. Путин постъпи в Сирия именно така и би било логично да очакваме от него същото поведение и в бъдеще.