Евтим Евтимов в интервю за "Труд" от 2010 година: "В живота си за нищо не съм съжалявал"

С поета Евтим ЕВТИМОВ разговаря Валентина Петкова през септември месезц 2010 година, той дискутира хулите по негов адрес заради текста му на песента за МВР, в която се казва: “Нашата полиция ни пази... Гордост е да служиш в редовете на България и МВР...”.

- Г-н Евтимов, съжалявате ли, че написахте текста на песента за МВР, с която си навлякохте толкова подигравки?

- В живота си за нищо не съм съжалявал. Каквото съм направил - направил съм го. Като съм написал слабо стихотворение - скъсвам го и толкова. В случая обаче направихме с желание тази песен, никой не ни я натрапвал.

- Кой ви поръча да напишете текста на “Нашата полиция”?

- По естествения път. Обикновено певецът поръчва: “Искам любовна, искам патриотична песен.” Поръча ми я Веселин Маринов, който беше убедителен. С него и с Тончо Русев имаме няколко такива песни - за летеца, за българския войник, за моряка, за децата на убитите служители на МВР. Текстът за МВР трябваше да затвори този цикъл. Това, че подобни патриотични и военни песни не се приемат от всички, е известно. Специално песента за МВР е предназначена за полицаите,от които не сме чули лоша дума. Тя е да възпитава и тези, които ще стават полицаи.

- Във форумите в интернет ви сравниха с Маяковски, нарекоха стила ви на писане “ранен социализъм”, “политическа гротеска”. Жегнаха ли ви тези думи?

- Смутиха ме. Явно много хора ги яд на МВР и си го изкараха на нас.

- Вие лично били ли сте потърпевш от кражба или от престъпление?

- Разбивали са апартамента ми, но от него освен книги няма какво да се вземе. Навремето имах барче с уиски и водка, но сега и това няма. При такива кражби по-страшното е, че оскверняват дома ти.

- Мнозина се подразниха от това, че доскоро Веселин Маринов пееше за БСП, а днес като ветропоказател се обръща към новата власт, към ГЕРБ?

- Четох го това, но не ми се говори за такива партийни работи, защото всички партии си приличат. Нали демокрацията е за това - човек да има право да избира. То е като в живота. Ходиш с една жена или с един мъж, кълнете се във вярност до гроб, а в един момент единият казва: “Уморих се, не ми е толкова хубаво.” И си търси друга любов.

- Вие, който напуснахте БКП преди 10 ноември и си подадохте оставката на Тодор Живков като главен редактор на “Литературен фронт”, след 1989 г. членувахте ли в друга партия?

- В партия не съм членувал, но в интерес на истината, случвало се е пак покрай Веско да участвам в концерти на предизборни митинги на БСП.

- Той нали беше любимият певец на Жан Виденов?

- Той и на други беше любим певец. Аз съм си тоя, който съм, и като дойде 10 ноември, си казах: “Евтиме, дотук с политиката, сядай и си пиши книгите.” Така издадох 5-6 тома при Иван Гранитски. Правя това, което ми е присъщо. Дружа с всички и не говоря против никого. На моята 70-годишнина в словото си Николай Петев каза: “Как не чух една лоша дума от Евтим Евтимов за колега! Даже тия, които говорят против него, той и за тях нищо не казва!”

- Сега, когато ви обвиниха в какво ли не, не изпитахте ли желание да натриете носа на критиците си?

- Не. Исках само да опровергая написаното, че с Тончо сме били “гушнали” по не знам си колко лева. Вярвайте ми, кълна се в децата си, аз съм набожен човек - не сме взели и стотинка. Нито за песента за МВР, нито за песента за летеца. Генерал Михов, който е наш приятел, ни помоли и я направихме. Летците нямаха пари за ядене, дето се казва, камо ли за песни. Така че и за българския войник, и за моряка, и за децата на убитите служители никога не е ставало дума за пари. Да, случвало се е да взема хонорар за текст на песен по 100-200, рядко 300 лева.

- От какво живеете?

- Живея от пенсия. Единственият хонорар, който съм получил за моя книга, издадена през последните години, е за “Жена на балкона”.

- След провала с песента за МВР тримата ще продължите ли да работите заедно?

- Че защо да не продължим? За мен Тончо Русев е епоха в балгарската музика, той създаде най-добрите ни певци. За Веско Маринов не бях чувал изобщо до промените. След това с Тончо му написахме песен, с която той участва в “Златният Орфей” тук, в София. Песента “Ти си любовта, признай. Днеска казваш - да, а утре - не” стана хит. Първият й вариант обаче звучеше така: “Туй е песента, туй...” Веско много се притеснил и сподели с Тончо, че ако сбърка думата “туй”, друго ще прозвучи и не се знае как ще я приемат хората. Един ден ми се обажда плахо и ме пита дали не може “туй” да го заменя с друго. Казах му да не се притеснява и вместо “туй” да пее “ти си песента”. Така тръгнахме тримата и до днес. Направихме “Горчиво вино” и още 10-15 песни.

- Пътували сте много из страната и ви се е случвало какво ли не. Вярно ли е, че са ви харесали някакви мутри?

- В Бяла Слатина след наш концерт се заговорихме с едни здрави момчета - не знам дали бях мутри, по-скоро от новите бизнесмени. Аз ги попитах: “Не си ли губите времето, че сте дошли тука?” Един от тях се обърна и ми каза: “Г-н Евтимов, нашата работа е много мръсна. Тази вечер за нас е глътка въздух.”

- Известен сте не само с любовните си стихове, но и с това, че силно и дълго сте обичали жените си. С възрастта човек не се ли уморява да обича?

- Не, няма възраст. Най-хубавото на този свят е любовта. Големите наши поетеси Дора Габе и Елисавета Багряна бяха влюбени до дълбоки старини. Помня веднъж бяхме с приятелка в ресторанта “Под липите”, над радиото. На съседна маса гледам Дора Габе с някакъв мъж. Като ме видя, се зарадва и ме попита: “Евтимчо, харесва ли ти тоя мъж с мен?” Викам: “Хубав е.” А тя: “Малко е стар, той е на 57 г.-, а аз съм на 87 г.” Каза ми го от сърце.

- Сигурно се е пошегувала?

- Колкото се шегуваше, толкова и не. Тя обичаше да разказва любовните си преживявания. Докато Багряна не обичаше да издава тайните си, за да не развали магията им. Животът на двете често се е преплитал в отношенията им към едни и същи мъже - Яворов, Йовков, Боян Пенев. И двете бяха велики жени и велики поетеси. Нашата литература има и по-млади добри поетеси, но като тях не е имало. Тези жени живееха истински, не си играеха на светски дами. През 30-те години са обикаляли страната на литературни четения заедно с Балабанов, Елин Пелин и др. Багряна ми е разказвала, че за няколко дни са получавали хонорар, с който са изкарвали по една седмица на Лазурния бряг във Франция.

- Вие също обикаляте страната и правите литературни четения. Критикуват ли ви за последния ви текст?

- Ама как ще ме критикуват - няма такова нещо! Първите години с Веско, като почнахме да правим големи концерти, тръгвахме от Силистра и завършвахме в моя град - Петрич. По 100 концерта сме изнасяли. Аз декламирах 4-5 любовни стихотворения, Тончо изсвирваше нещо на пианото. По-важното беше, че и двамата сме до Веско и го подкрепяме. А и той е блестящ организатор на концертите си. При него няма празна зала, всичко е пълно.

- И сега въпреки всичко?

- Да. Онзи ден се върна от лятното си турне и ми казва: “Бате Евтиме, молех се на пожарникарите да пускат правостоящи зрители в летния театър във Варна и в Бургас. Всичко беше препълнено.”

- Сигурно не е смеел да пее песента за МВР?

- Той си пее всичките песни. Никой нищо не му е казал. Тримата решихме да прекратим тази тема и всеки да продължава по своя път. Мене ме смущава, че по интернет набираха гласове да забранят на Веско да пее песните си. Това ли е демокрацията?!