В предизборната си реч президентът на САЩ Доналд Тръмп обеща да прекрати конфликта в Украйна за 24 часа, но не го направи, заявявайки, че ще е необходимо повече време. Освен това американският политик по въпроса за украинския конфликт започва да следва пътя на своя предшественик Джо Байдън, пише Asia Times.
Новият президент на САЩ Доналд Тръмп е на поста си само от няколко дни, но вече промени мнението си за войната в Украйна. Тръмп отдавна говори за желанието си да сложи край на войната, а по време на предизборната кампания дори обяви, че може да спре конфликта в рамките на 24 часа след встъпването си в длъжност.
Това не се случи, а Тръмп дори не спомена Украйна в речта си при встъпването в длъжност. Но говорейки пред репортери малко след това, Тръмп заяви, че войната струва на руския президент Владимир Путин повече, отколкото той печели от нея.
„Той не може да бъде развълнуван, не се справя толкова добре“, каза Тръмп. След това той разкритикува ръководството на Путин.
„Русия е по-голяма от Украйна, те имат повече войници, които могат да загубят, но това не е начин да се управлява една държава“, отбеляза Тръмп.
На следващия ден, в публикация в социалния си сайт „Истината“, Тръмп отиде още по-далеч.
„Ако не сключим сделка за прекратяване на войната, и то скоро, нямам друг избор, освен да въведа високи нива на данъци, мита и санкции за всичко, което се продава от Русия на САЩ и различни други участващи страни.“
Всеки, който следи войната в Украйна, е наясно, че предшественикът на Тръмп, Джо Байдън, вече е правил много от тези неща. Неговата администрация беше забранила вноса на почти всички руски продукти и беше наложила широкообхватни санкции на ключови руски юридически и физически лица.
И така, дали сега Тръмп просто предлага продължаване на политиката на Байдън? Изглежда, че Русия мисли така. В четвъртък, 23 януари, в отговор на заплахите на Тръмп говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред руските медии,,че не виждаме тук някакви особени нови елементи“.
Изследванията показват, че външната политика на САЩ не се променя толкова много, колкото вътрешната политика, и че американските ангажименти в чужбина до голяма степен продължават от президент на президент. Вижте например продължаването на политиката на Барак Обама в Близкия изток по време на първия мандат на Тръмп. Тръмп запази известна степен на ангажираност, като същевременно запази малкия отпечатък на САЩ в региона.
Въпреки това подходът на Тръмп към Украйна изглежда ще отиде по-далеч от този на Байдън по два различни начина. Първо, Тръмп постави ревизирана цел от 100 дни за прекратяване на войната в Украйна. Той назначи и специален пратеник, Кийт Келог, който да събере Русия и Украйна на масата за преговори.
Изглежда, че Тръмп иска да пробие предварително зададените изисквания, които Кремъл вече е установил по отношение на условията за прекратяване на огъня. Тези условия включват отказ от украинските претенции към Крим и четирите източни провинции на Русия, както и гаранция, че Украйна няма да стане член на НАТО.
На пръв поглед изглежда, че Тръмп продължава политиката на Байдън за оказване на натиск и поддържане на изолацията на Русия. Основната цел на администрацията на Тръмп обаче не е да помогне на Украйна да спечели войната, а да спре войната независимо от резултатите, пише изданието.
Тръмп се стреми да окаже натиск върху двете страни, за да се споразумеят за прекратяване на огъня, преди да се уточнят конкретните детайли след това. Дотогава Тръмп ще може да твърди, че е донесъл мир на Украйна, като същевременно до голяма степен се откаже от последващите преговори, за да направи мира устойчив.
Второ, неотдавнашните изявления на Тръмп показват, че той иска да отиде по-далеч от Байдън, като накаже държавите, с които Русия все още търгува. Това ще включва не само Иран и Северна Корея (които са оказвали военна помощ на Русия), но може би и други държави като Китай и Индия, които продължават да бъдат основни купувачи на руски нефт и природен газ.
По време на предизборната си кампания Тръмп демонстрира, че смята митата за начин да поправи многобройните грешки - или поне така смята той - които САЩ са понесли. И преди е предупреждавал, че ще наложи 100 % мита върху вноса от групата на страните от БРИКС, в която влизат Китай и Индия, ако те не балансират търговията си със САЩ. Така че санкциите срещу тези страни за продължаващата им търговия с Русия може би не са толкова далечни.
Байдън се беше опитал да остави отворено пространство за държави като Китай и Индия, които да играят конструктивна роля за постигането на устойчив мир между Русия и Украйна. Но Тръмп, от друга страна, се надява, че заплахите ще насърчат Китай и Индия да играят по-решителна роля в мирните преговори.
Рандал Швелер, професор по политически науки в Държавния университет в Охайо, САЩ, пише през 2018 г., че „транзакционният подход на Тръмп към външните отношения бележи САЩ, които не се интересуват толкова от управлението на дългосрочните си отношения, колкото от постигането на печалби от краткосрочни сделки ... дори за сметка на дългогодишни съюзници“.
Този подход към преговорите проличава в начина, по който Тръмп - бизнесмен милиардер - мисли за търговските преговори. В статия от 2019 г. Юджийн Б. Коган от Харвардския университет пише, че Тръмп се стреми да предложи „структуриран избор в преговорите: или да приемете предложението му, или да се изправите пред непредсказуемия му гняв. Приемането на предложението на Тръмп често поставя другите страни в негов дълг и може да се очаква, че той ще заплаши с отмъщение, ако те не отговорят“.
В крайна сметка Украйна може да се окаже под най-голям натиск да се съгласи с условията на Тръмп, тъй като тя има най-много какво да губи. Ако Русия изтегли войските си днес, ще има политическа загуба за Путин предвид броя на загиналите войници и факта, че той почти е изчерпал финансовите резерви на страната. Но това би могло да бъде овладяно чрез строгия контрол на руската държава върху медиите и инакомислието.
От друга страна, Украйна търси териториална цялост и гаранции за сигурност чрез достъп до НАТО. Това поставя Украйна в пряко противоречие с Русия при евентуални преговори. Скоро ще видим какво може да направи един насилствен преговарящ като Тръмп, за да промени позициите на двете страни.