Балканите: Едно необмислено решение за изхвърляне и рециклиране на отпадъци

Когато забраната на Китай за внос на пластмасови отпадъци беше обявена през 2017 г., тя веднага повдигна въпроса къде ще се окажат всички отпадъци, които развити страни не могат да рециклират на собствената си територия.

Отговорът беше — доста предвидимо — че докато усилията за намаляване и рециклиране на пластмасовите отпадъци на местно ниво ще бъдат засилени до известна степен, износът на отпадъци също ще се ориентира към развиващите се страни в Югоизточна Азия, Африка и Европа.

Според английската компания Junk Bunk Ltd , лидер в събирането, извозването / junk removal и рециклиране на отпадъци, страните от Югоизточна Европа не само получават отпадъци от Западна Европа — поне част от тях са незаконни — но и не са добре оборудвани да се справят с тях.

Това породи скандал в България, където адвокати и екологични неправителствени организации заведоха иск срещу България до Европейската комисия заради административно решение, позволяващо изгаряне на отпадъци в три въглищни централи, които не отговарят на изискванията на ЕС.

„Грийнпийс-България“, „За земята“ и „Чиста земя“ твърдят, че българските власти са разрешили на три въглищни централи – „Брикел“, „Перник“ и „Бобов дол“, да извършват експериментално изгаряне на отпадъци, без да се следват европейски или български процедури.

Не е ясно откъде идват отпадъците, за които се твърди, че са изгорени в електроцентралите Брикел, Перник и Бобов дол, но през декември беше разкрито, че италианските власти разследват незаконен износ на боклук в България от италианската мафия, за който се твърди, че ще бъде изгорен в местни електроцентрали.

Къде отива пластмасата?

До началото на 2018 г. Китай беше най-големият вносител на отпадъци в света, включително на някои трудни за рециклиране пластмаси. Най-големите износители за Китай са Германия, Япония, Обединеното кралство и САЩ.

Промишлената асоциация PlasticsEurope казва, че процентът на рециклиране на събраните пластмасови отпадъци е бил едва 32,5% в целия ЕС през 2018 г., докато 24,9% са били изпратени на депо и 42,6% са използвани за оползотворяване на енергия.

В резултат на китайската забрана, страните, които преди това изнасяха част от отпадъците си за рециклиране, трябваше да търсят нови решения. „Държавите-членки на Европейския съюз са изправени пред дилема как да се справят с милионите тонове отпадъци, генерирани в Европа всяка година, на фона на нарастващия брой забрани и по-строги международни правила за износ на определени отпадъци в други страни“, се казва в коментар от 2019 г. от Европейската агенция по околна среда (ЕАОС).

Година след въвеждането на забраната, в началото на 2019 г., ЕИП заяви, че ЕС изнася около 150 000 тона пластмасови отпадъци на месец, което е намаление с около една половина в сравнение с 2015 и 2016 г., когато износът е насочен предимно към Китай и Хонконг.

България и Румъния не са единствените страни от източната част на ЕС, които се оказват в центъра на скандали за незаконно изхвърляне на отпадъци. В британската преса имаше поредица от съобщения относно отпадъци, изпратени в Полша и други страни, където се изхвърлят нелегално. Сред тях беше един доклад за повече от 220 тона отпадъци от Обединеното кралство, открити в склад в Богачев близо до Гданск.

Все пак има някои усилия за изграждане на нов капацитет за рециклиране в региона. Сред тях са заводите за рециклиране на пластмасово фолио в България. Тук е и фабриката за обработка на електронни отпадъци NADIN, на чийто сайт пише, че е „най-модерната и най-голямата фабрика за рециклиране на изхвърлено електрическо и електронно оборудване в Източна Европа“.