Д-р Яна Петрова, неврохирург в УМБАЛ „Софиямед“: Навременните мерки - профилактика и лечение - ни пазят от остеопоротични фрактури

- Остеопорозата е едно от най-често срещаните заболявания при жените и мъжете над 50-годишна възраст. С него са диагностицирани над 30% от тази група хора по целия свят. Д-р Петрова, разкажете ни какво представлява остеопорозата и как се развива с течение на възрастта?

- Костната тъкан в организма е в непрекъснат процес на обновяване – разграждане на стара и изграждане на нова, която да я замести. При млади хора процесът на изграждане на нова костна тъкан е по-бърз от този на разграждане, затова костната плътност нараства. Повечето хора достигат пика си на костна маса около 30 години. С напредване на възрастта, процесът на разграждане става по-бърз от този на изграждане на нова костна тъкан. Когато процесът на изграждане изостава спрямо този на разграждане се развива остеопороза. Тя е състояние, при което костната плътност и здравина намаляват. В резултат на това костите стават по-податливи на фрактури.

- Кои са основните рискови фактори за развитието на остеопороза?

- Като основните рискови фактори за заболяването можем да обобщим ниско телесно тегло; тютюнопушене; фамилна обремененост, прием на кортикостероиди, противоепилептични, алкохол, менопаузата при жените, липса на активност и движение и хормонални проблеми

Остеопорозата засяга както мъжете, така и жените, но при жени, се наблюдава много по-честа заболеваемост особено след менопауза. 

- Как остеопорозата засяга гръбначния стълб и какви са типичните остеопоротични фрактури?

- Загубата на костна плътност може да протече безсимптомно и остеопоротичната фрактура да е първата й клинична проява. Най-често от такива страдат областите на таза, китките и прешлените на гръбначния стълб. Като неврохирурзи обект на нашия интерес и дейност са остеопоротичните фрактури на прешлените на гръбначния стълб.

За разлика от високоенергийните травми (падане от високо, пътно-транспортни произшествия), остеопоротичните фрактури обикновено се случват при минимална травма или физическо натоварване, дори по време на обичайните ежедневни дейности (рязко сядане, простиране, усукване в кръста). Те са многоетапни фрактури – процесът на дочупване на прешлена, при липса на адекватно лечение и проследяване, може да продължи до пълното му снишаване. Това води до поява на деформации в гръбначния стълб, в някои случаи и до неврологичен дефицит.

Основен симптом при остеопоротичните фрактури е силна болка в засегнатата част от гръбначния стълб, която не се повлиява от медикаменти.

- Какви са начините на лечение на остеопороза и на свързаните с нея фрактури?

- Има няколко вида лечение, които използваме според видовете травми и описаните от пациентите симптоми. Те биват - симптоматично лечение с обезболяващи, бездвижване с корсет, вертебропластика, кифопластика и крайният вариант – по-голяма по обем оперативна интервенция.

За консервативно лечение се смятат методите с обезболяващи и външна имобилизация с корсет. Те се използват при стабилни фрактури и при пациенти, при които оперативната интервенция е твърде рискова. При тези случаи намаляване на болковия синдром се наблюдава след 4-6 седмици. Но в случаите когато болковият синдром е много силен, не се повлиява от медикаменти или на проведените образни изследвания се установява значимо снишаване във височината на прешлена, се налага неврохирургично лечение чрез вертебропластика или кифопластика. По-голяма оперативна интервенция се прилага при доказана спинална нестабилност или компресия върху нервните структури в гръбначния канал.

- Каква е разликата между вертебропластика и кифопластика?

 - Вертебропластиката е терапевтична оперативна интервенция, при която под рентгенов контрол през игла се вкарва цимент в прешленното тяло, който го стабилизира и втвърдява.  Така се повлиява както болевия синдром, така и рискът от прогресия на снишаването на прешлена. При повечето пациенти се отчита подобрение по отношение на болевия синдром още в рамките на 24ч след интервенцията.

Кифопластиката е оперативна интервенция, сходна като техника с вертебропластиката. Разликата е, че при нея преди въвеждането на костния цимент, в тялото на прешлена се вкарва балон, който се раздува, за да създаде кухина. Следва въвеждането на цимента. Кифопластиката дава възможност за допълнително стабилизиране на прешлена, а също и за възстановяване загубената му при фрактурата височина и конфигурация.

- Какво показва вашата практика относно информираността на пациентите за остеопорозата и нуждата от профилактика?

- Като неврохирурзи често се срещаме с пациенти с остеопоротични фрактури, които никога не са провеждали изследвания или лечение на остеопороза. Това показва недостатъчното внимание, което обръщаме на това заболяване. А то в своята същност е прогресиращо и инвалидизиращо. При навременна профилактика и лечение, дори при рисковите групи пациенти, може никога да не се стигне до фрактури и необходимост от оперативно лечение.

- Каква е ролята на мултидисциплинарния подход при лечението на пациенти с остеопоротични фрактури?

- Изключително важно е освен да стабилизираме установената фрактура, да подходим мултидисциплинарно – диагностиката на остеопорозата започва още предоперативно с провеждане на съответните кръвни изследвания, а пациентът бива насочен преди- или следоперативно към съответните специалисти за лечение на основното заболяване. В резултат на съвместните ни усилия честотата на случаите на следваща фрактура значително намалява през последните години.

- Какво бихте посъветвали пациентите в рисковите групи, за да избегнат остеопоротични фрактури?

- Разбира се всички случаи са специфични и пациентът трябва да се консултира с лекуващия си лекар преди да предприема действия, но обичайно препоръчваната профилактика се състои от заместителна терапия (витамин Д, калций), здравословно хранене, подходящи упражнения, както и проследяване с остеоденситометрия.

Нашият гост: 

Д-р Яна Петрова е неврохирург с над 10 години медицински опит. Завършва Медицински университет София през 2012 г. Специализира неврохирургия в УМБАЛ „Софиямед“ от 2013г., където работи и до днес. Специалност неврохирургия придобива през 2020 г. Има проведени курсове в Австрия, Холандия, Чехия, Хърватска, Испания.Членува в Българско дружество по неврохирургия и Европейска асоциация по неврохирургия (EANS); Участва в множество международни конгреси и семинари по специалността. Специален интерес проявява в областите на гръбначната неврохирургията и невротравматологията.