Европейците скицират план Б в надпреварата за ограбване на руски активи за Украйна

Длъжностните лица обмислят мостов заем от ЕС, за да помогнат на Киев да се задържи на повърхността, ако не успеят да се споразумеят навреме за използване на замразените държавни активи на Москва.

Европейските страни разработват план Б за спешни случаи, за да предотвратят изчерпването на средствата на Украйна в началото на следващата година, в случай че не успеят да постигнат споразумение за набези срещу замразените активи на Русия за финансиране на военните усилия на Киев, пише европейското издание на Politico.

На среща на върха преди месец лидерите на Европейския съюз се надяваха да се споразумеят за предложение за използване на обездвижените резерви на Москва за „репарационен заем“ от 140 милиарда евро на Украйна, но идеята се сблъска с ожесточена опозиция от Барт Де Вевер, министър-председателят на Белгия, където се съхраняват парите. 

Сега, с интензифицирането на мирните преговори и недостига на пари в Киев, въпросът какво да се прави с руските активи придоби нова спешност. „Ако ние не предприемем действия, други ще предприемат действия преди нас“, каза един служител на ЕС, на когото е предоставена анонимност, както и на други, цитирани тук, за да говори свободно. 

Европейски представители предположиха, че новата мирна кампания на Доналд Тръмп би могла да помогне за затвърждаване на подкрепата за плана за използване на замразените средства за заем за репарации. Паричните средства биха могли да бъдат върнати на Москва само в малко вероятния бъдещ сценарий, в който Русия се съгласи да плати военните щети, съгласно плана.

Дипломати от ЕС очакват председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да нареди на своите служители да представят проект на правен текст относно заема за репарации в рамките на няколко дни, тъй като инерцията за намиране на решение нараства.

Но въпреки интензивните разговори между Белгия и Комисията през последните седмици, Де Вевер все още има опасения относно правните задължения и риска от ответни мерки от Москва, ако руските средства бъдат използвани за заема. 

Така че политическите специалисти в Брюксел сега се насочват към това как да помогнат на Украйна, в случай че предложението за заем за репарации не бъде сключено навреме, за да могат лидерите на ЕС да го одобрят на срещата на върха на 18 декември. 

Един от вариантите, който получава подкрепа, е „мостов“ заем, финансиран от заеми от ЕС, за да се поддържа Украйна през първите месеци на 2026 г., според четирима официални лица. Това би позволило повече време за уреждане на пълния заем за репарации, използвайки руските активи по начин, с който Белгия може да се справи, за да се осигури по-дългосрочно решение. 

Двама дипломати заявиха, че Украйна може да бъде помолена да изплати първоначалния мостов заем на ЕС, след като получи финансиране от дългосрочния заем за репарации.

Пратениците на страните от ЕС обсъдиха варианти с Европейската комисия на среща в Брюксел във вторник. Страни, включително Франция, Германия, Нидерландия, Литва и Люксембург, настояха Комисията да продължи да работи по предложенията за финансиране на Украйна, според служител, запознат с дискусията.

Перспективата за модел на мостово финансиране беше повдигната на 4 ноември от еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис, който отбеляза: „Колкото по-дълго забавяме, толкова по-трудно ще става.“

Комисията е напълно наясно с необходимостта от спешно намиране на решение, като Киев предупреждава, че е изправен пред изчерпване на средствата през първите няколко месеца на следващата година. 

Във вторник френският президент Еманюел Макрон заяви, че съюзниците от ЕС ще финализират „в следващите дни“ решение, което ще „осигури финансиране“ и „ще даде видимост на Украйна“.

В дългосрочен план заемът за репарации се разглежда като единствената възможна опция. Сред страните членки на ЕС няма желание да се възползват от собствените си национални бюджети, за да изпратят парични помощи на Украйна. Много от тях вече се борят с бюджетни дефицити и високи разходи по заемите. Следователно убеждаването на белгийците да се включат в крайна сметка се разглежда като ключово. 

„Надяваме се да успеем да разрешим колебанието им“, каза един дипломат от ЕС. „Наистина не виждаме друга възможна опция освен заема за репарации.“ Една идея би била „да се комбинира опцията за заем за репарации с една от другите опции“, каза дипломатът. Но това „не трябва да отнема твърде много време, защото, разбира се, сега има чувство за неотложност и е належащо“. 

Все още има проблеми със създаването на мостов заем чрез съвместни заеми от ЕС, които някои коментатори описват като „еврооблигации“, въпреки че други не харесват термина. 

Може би най-голямата пречка ще бъде, че този вид заеми от ЕС ще изискват единодушна подкрепа от 27-те страни членки на блока, а Унгария отдавна се противопоставя на нови мерки за подпомагане на финансирането на военните усилия на Украйна. 

Възможно е обаче, ако се представи мостовият заем като предназначен за възстановяване на Украйна, а не за финансиране на военната ѝ машина, това да помогне. 

Друг фактор ще бъде подновеният импулс за мирно споразумение, тъй като екипът на Тръмп се стреми да подтикне представители на Украйна и Русия към по-близо до съгласуване на условията. Развиващите се проекти на мирно предложение се отнасят до използването на замразените активи за финансиране на възстановяването на Украйна. Европейските представители реагираха с ужас миналата седмица на идеята, съдържаща се в първоначалния американски проект, САЩ да печелят от използването на тези активи. 

Лидерите на ЕС сега се надяват, че са убедили екипа на Тръмп, че те трябва да имат последната дума за това какво ще се случи с тези активи, както и за времето за отмяна на европейските санкции срещу Русия и за пътя на Украйна към членство в ЕС, казаха дипломати. 

Клиа Колкът и Естер Уебър допринесоха за репортажа. Тази статия е актуализирана.