Гръцките доходи – все още под нивата от 2004 г.

Реалният брутен разполагаем доход на домакинствата е с 5,2% по-нисък

Две десетилетия след като Гърция се къпеше в еуфорията от Олимпийските игри в Атина през 2004 г. и изненадващия си триумф по футбол на Евро 2004, гръцките домакинства днес имат по-малко реален разполагаем доход, отколкото тогава, въпреки излизането на страната от програмите за строги икономии през 2018 г. и неотдавнашния период на нарастващи заплати и намаляваща безработица, съобщава електронното издание на в. Kathimerini.

Според данни на Евростат, реалният брутен разполагаем доход на домакинствата на глава от населението в Гърция сега е с 5,2% по-нисък, отколкото през 2004 г. Той също така остава под нивата от 2010 г., годината, в която Гърция получи първия си международен спасителен план. През 2024 г. индексът е бил 96,21% от стойността си за 2010 г., като се е увеличил само с 1,85% спрямо 2023 г.

Мярката отразява сумата, с която домакинствата разполагат за харчене и спестяване

след данъци и социални осигуровки, коригирана спрямо инфлацията. Тя включва и стойността на услуги като образование и здравеопазване, предоставяни безплатно от публични или нестопански институции.

Докато домакинствата в целия Европейски съюз (ЕС) отчитат средно увеличение от 22% на реалния доход на глава от населението между 2004 и 2024 г., Гърция и Италия са единствените държави членки, които регистрират спад. Румъния отбелязва най-голям ръст - 134%, следвана от Литва (95%), Полша (91%) и Малта (90%). Най-малките увеличения са в Испания (11%), Австрия (14%), Белгия (15%) и Люксембург (17%).

Икономистите казват, че шокът от Covid-19 и последвалият скок на инфлацията са подкопали голяма част от растежа на доходите, постигнат след като Гърция излезе от спасителните си програми. Общественото недоволство от разходите за живот се отразява постоянно в социологическите проучвания, като мерките за подкрепа на правителството се възприемат като недостатъчни.

Данните на Евростат показват също, че Гърция отчита най-високия процент на така наречената „субективна бедност“ в ЕС – показател за това как гражданите възприемат собственото си финансово положение. През 2024 г. 66,8% от гърците са заявили, че изпитват икономически затруднения, в сравнение със средно 17,4% за ЕС.