Гръцки фермери затварят границата на Кулата според настроенията си

Трафикът на ТИР-ове се отклонява по обходен маршрут към ГКПП “Илинден-Ексохи”

Пускат леки автомобили и автобуси с туристи, които ще си харчат парите в тяхната държава

Близо седмица гръцките фермери превръщат граничния пункт Кулата-Промахон в арена за натиск към собственото си правителство, като затварят границата когато си искат и според настроенията си. И в неделния ден не спряха да пилят нервите на тираджиите.

В 12 часа по обед те затвориха границата и съобщиха, че може би към 16 или 18 часа ще я отворят. Пускат обаче леки автомобили и автобуси с наши и чужди туристи, които ще си харчат парите в тяхната държава. Останалите - тоест тировете, стояха на километрични опашки и шофьорите изнервени чакат да се подобри гръцкото настроение и да ги пуснат.

Трафикът на товарните коли се отклонява по обходен маршрут - от София към ГКПП “Илинден-Ексохи”, а заварените тирове висят на Кулата.

“Ние не разбираме защо трябва да бъдем заложници заради някакви вътрешни проблеми на фермерите. Да идат пред техните министерства и да протестират, защо нас блокират”, питат шофьорите от опашката на Кулата.
Български, румънски и полски превозвачи се оказват потърпевши от гръцкия бунт и фирмите им търпят огромни загуби.

“Да, протестът е право. Но протест, който безконтролно нарушава правото на свободно движение, международния транспорт и ежедневието на хиляди хора, вече не е просто протест - това е произвол. И когато този произвол се повтаря всяка година, усещането е, че някой си позволява много повече, отколкото една европейска държава би трябвало да допуска”, коментираха чакащи тираджии.

Гръцките фермери искат да бъдат чути. Но засега единственото, което се чува е шумът от затворени бариери и скарите им. Те си играят на тука има-тука нема, ред няма, гръцката полиция не си дава зор да въвежда ред. А тракторите стоят на пътните платна.

“Гръцките фермери са тарикати, винаги са били облагодетелствани по отношение на субсидиите, но и при тях най-често се правят далавери”, разказват нашенските шофьори докато висят на опашката. Казват, че масово си продават горивото за тракторите, което със субсидиите им се плаща. Но това си е тяхна вътрешна работа, редно би било тракторите да се строят в Атина и Солун, а не на българската граница. Защото това вече намирисва на друго, коментират нашите превозвачи.