Как Путин и Джордж Буш се сближиха по отношение на тероризма

Путин уверява Буш, че Русия няма да подтиква към „антиамериканска истерия“

Националният архив за сигурност към университета „Джордж Вашингтон“ публикува осем новоразсекретени преписа на разговори между Владимир Путин и Джордж У. Буш. Тези разговори са се състояли между 2001 и 2003 г. – период, когато и двамата президенти активно търсят начини за сътрудничество.

Руският президент Владимир Путин беше първият чуждестранен лидер, който се обади на Джордж Буш на рождения му ден през юли 2001 г. и в деня на атентатите от 11 септември, а двамата президенти се сближиха по отношение на общата твърдост срещу терористите, се казва в наскоро разсекретените стенограми от разговори между Путин и Буш, получени чрез Закона за свобода на информацията (FOIA) и публикувани от Архива за национална сигурност към университета „Джордж Вашингтон“.

Новите стенограми включват текста на телефонен разговор от 12 септември 2001 г., в който Буш благодари на Путин, че е първият чуждестранен лидер, обадил се с подкрепа предишния ден, и казва, че е нетърпелив „да покаже на света, че свободолюбиви хора като вас и мен могат да се обединят срещу тези страхливци“. Путин отговаря: „Напълно съм с вас.“

Впоследствие, по време на лични срещи в Шанхай през октомври 2001 г. и в Белия дом през ноември 2001 г., Путин приравнява чеченците, срещу които се бори в Русия, с арабските терористи на Бен Ладен и двамата президенти споделят все по-остра реторика. Буш казва, че талибаните „бягат като зайци“, а Путин отбелязва, че „трябва да ги унищожим като плъхове или да ги откупим“. 

Буш уверява Путин:

"На север, на юг, на изток или на запад, ще ги стигнем. „Живи или мъртви“. 

В стенограмите подробно се описват и продължаващите дразнители в „съюза“ между САЩ и Русия (както го определя Буш), включително настояването на САЩ да продължат да тестват противоракетна отбрана (като по този начин подкопават Договора за противоракетна отбрана), противопоставянето на Русия на разширяването на НАТО и някои наследени от Студената война поправки като поправката Джаксън-Ваник, която ограничава търговията с Русия (в сравнение със статута на най-облагодетелствана нация за Китай).

Путин уверява Буш, че Русия няма да подтиква към „антиамериканска истерия“ по нито един от тези проблеми, а документите показват изключително продължаващо сътрудничество в областта на неразпространението на ядрените оръжия, срещу ядрените стремежи на Иран и Северна Корея, както и по отношение на американската война в Афганистан, където помощта на Путин със съседните Узбекистан и Таджикистан е „безценна“, казва Буш.

Стенограмите включват все по-трудни разговори, предшестващи американската инвазия в Ирак през март 2003 г. Путин се противопоставя, но внимателно навигира разговорите си с Буш, за да запази позитивните им отношения и да поддържа сътрудничеството им срещу тероризма.