Труд
Автор:
Труд онлайн
В човешкия мозък живеят около 86 милиарда неврони. Те са „загадъчните пеперуди на душата“, както ги наричаше нобелистът Сантяго Рамон и Кахал, основните клетки на нервната система, отговорни за пренасянето на цялата информация, която ни позволява да мислим, да се смеем, да си спомняме или да дишаме. Тези „пеперуди“ комуникират, казваше Кахал, чрез „целувки“, синапсите, и изтъкват сложни връзки, за да предават нервните импулси, които изграждат живота, пише El Pais.
Но тази мрежа от невронни пътища, които населяват мозъка, не е статична, а се променя и преконфигурира през целия живот. Изследване, публикувано в списанието Nature Communications, се е задълбочило в това как се организират тези структури във времето и е идентифицирало пет възрасти на човешкия мозък. Тоест, пет различни епохи на невронното развитие. Авторите, група учени от Университета в Кеймбридж (Обединеното кралство), са стигнали до заключението, че в тази подредба на невронните мрежи има решаващи промени на възраст около 9, 32, 66 и 83 години.
След като сравниха мозъците на повече от 3800 души на възраст от 0 до 90 години чрез магнитни резонанси, които картографират невронните връзки, учените откриха тези четири точки на прелом, които бележат началото и края на възрастите на мозъка. Откритието не е маловажно, особено ако се има предвид, че начинът, по който мозъкът е свързан, е свързан с неврологични, психични и невроразвойни разстройства.
„Като разберем ключовите точки на прелом, ще можем да разберем по-добре на какво е по-уязвим мозъкът на различни възрасти. Колкото повече научаваме за очакваните промени в мозъчните връзки през целия живот, толкова по-добре ще можем да разграничим какво се счита за здравословна и типична промяна от признаците на нещо, свързано с заболяване или разстройство“, обяснява Алекса Маусли, автор на проучването.
Las cinco ‘edades’ del cerebro humano: hay cambios cruciales alrededor de los 9, los 32, los 66 y los 83 años. “Al comprender los puntos de inflexión clave, podremos entender mejor a qué es más vulnerable el cerebro a diferentes edades" https://t.co/W5lC1NjhTD
— EL PAÍS (@el_pais) November 25, 2025
Първият повратен момент, който изследователите са открили, е около деветгодишна възраст.
Дотогава, според тях, в мозъка на децата се извършва „консолидиране на невронната мрежа“, при което оцеляват най-активните синапси и се наблюдава увеличение на сивото вещество (което съдържа невроните) и бялото вещество (съставено от връзките). Но в края на тази първа детска фаза – и съвпадайки с началото на пубертета – мозъкът претърпява радикална промяна в когнитивните си способности и в социално-емоционалното и поведенческо развитие.
Втората фаза, която авторите наричат „юношество“, обхваща периода от 9 до 32 години. През този период организацията на цялата невронна мрежа остава повече или по-малко постоянна: цялата тази структура се усъвършенства все повече и връзките стават все по-ефективни.
Сега, фактът, че тази втора фаза продължава до тридесетте години, не означава, че мозъкът е в пубертета до тази възраст, уточнява Сандра Довал, преподавател и изследовател в Международния университет на Ла Риоха.
„Най-силната“ промяна
На 32-годишна възраст изследователите от Кеймбридж идентифицират друг повратен момент – промяната в организацията на невронните мрежи, която според тях е „най-силната в живота“. Това съвпада с пика в зрелостта на бялото вещество – други проучвания вече са посочили, че в началото на 30-те години се достига таванът на мозъчната свързаност – и промените в архитектурата на невронната мрежа, които дотогава са се случвали бързо, се забавят. Тази възраст на мозъка е най-дългата фаза и обхваща периода от 32 до 66 години.
Има и друг повратен момент на 66-годишна възраст, който съвпада с важна промяна в здравето и когнитивните функции в страните с високи доходи, припомнят учените. Всъщност, именно от тази възраст нататък могат да започнат да се проявяват деменция или хипертония, които също са свързани с когнитивно влошаване и ускорено стареене. Тази фаза на началото на стареенето продължава до 83-годишна възраст.
Около тази възраст настъпва последният от повратните моменти, идентифицирани от изследователите от Кеймбридж, и започва последната възраст на мозъка. Въпреки че признават, че данните за тази фаза са ограничени, те установяват, че различните области на мозъка имат по-големи затруднения при комуникацията.
Маусли твърди, че начинът, по който мозъкът променя връзките през целия живот, може да помогне за „по-доброто разбиране на промените, свързани с когнитивните функции и поведението“.
