Учени от NASA, ESA и Европейския център за средносрочни прогнози (ECMWF) откриха нов слънчев цикъл, който оказва пряко влияние върху времето в Европа. Цикълът не е годишен или сезонен, а почти месечен – с период около 27 дни, синхронизиран с ротацията на Слънцето около собствената му ос, съобщават от Meteo Balkans.
Ротацията на Слънцето изкарва активни магнитни региони, петна и коронални дупки срещу Земята на равни интервали. Това води до периодични пикове в слънчевия вятър, колебания в магнитното поле, промени в йоносферата и горната атмосфера. Учените наричат явлението solar rotation forcing – принуждаване на атмосферата да реагира на слънчевите цикли.
Последните анализи показват, че 27-дневният цикъл влияе на атмосферното налягане и струйното течение, температурните „вълни“, обема на облачността, както и скоростта на ветровете и студените нахлувания. Особено силен ефект се наблюдава при активни коронални дупки със силен слънчев вятър, когато в Европа се засичат по-силни ветрове, бързи студени нахлувания и динамични атмосферни граници.
Физици на атмосферата наблюдават, че налягането и температурите над Европа пулсират с период около 27 дни, а някои валежни структури следват същия ритъм. Слънцето „предава“ цикличния си характер чрез йоносферни смущения и глобални атмосферни вълни, което действа като далечен „космически метроном“.
Потвърждаването на този цикъл може да подобри прогнозите за рязко застудяване или затопляне, атмосферни реорганизации и повторяеми аномалии в Европа. В България ефектът се наблюдава най-силно в Добруджа и Североизточна България при силни североизточни ветрове, в Черноморието при морска конвекция, както и в планинските райони и долините, където температурните амплитуди следват 27-дневен ритъм.
Новият слънчев цикъл потвърждава, че климатът е свързан с космоса много по-дълбоко, отколкото се предполагаше досега, а прогнозите за времето ще трябва да отчитат не само сезоните, но и „сърцебиенето“ на Слънцето.