Military Watch Magazine: Китайски J-10C срещу руски МиГ-29М: Кой е най-добрият избор за ВВС на Египет?

След потвърденото разполагане на изтребители J-10C от Военновъздушните сили на Китайската народноосвободителна армия (НОАК) в Египет за участие в съвместните въздушни учения „Орли на цивилизацията 2025“, по време на които самолетите действаха в тясно сътрудничество с изтребителите МиГ-29М на египетските ВВС , все по-често се правят сравнения между двата класа бойни самолети. МиГ-29М в момента е единственият съвременен клас изтребители на Египет, който не страда от силно намалени бойни възможности „въздух-въздух“, като 46 от самолетите са поръчани от Русия през 2015 г., което прави африканската държава най-големият оператор на този клас в света, съобщава Military Watch Magazine. Въпреки че преди това се спекулираше за последващи поръчки за още изтребители МиГ-29М или за неговия тясно свързан, но по-усъвършенстван производен МиГ-35, сравненията на изтребителите с J-10C дават важни индикации защо произведените в Китай изтребители може би са предизвикали по-голям интерес от страна на египетските ВВС в сравнение с конкурентните руски самолети. 

Както J-10, така и МиГ-29 са разработени като по-леки аналози на тежкия изтребител Су-27, който формира елита на съветските военновъздушни сили от 1984 г. и на военновъздушните сили на Китайската народно-освободителна армия от 1992 г. През 90-те години на миналия век Китай закупува Су-27 в много по-големи количества, отколкото самите руски военновъздушни сили могат, и произвежда изтребителите по лиценз, преди да подобри значително дизайна, за да развие J-11, J-11B и в крайна сметка много по-усъвършенствания изтребител J-16 „поколение 4+“. J-10 влиза на въоръжение през 2004 г.  с подобни напреднали технологии като J-11B, преди подобреният вариант J-10C да бъде въведен на въоръжение през 2018 г. като изтребител „поколение 4+“ със сравнима сложност с J-16. Китай инвестира сериозно в програмата J-10, за да разработи комбинация от тежки и леки изтребители с висока и ниска скорост, като J-10 използва същия двигател WS-10 като J-11 и J-16, макар и в единична, а не в двойна конфигурация. Над 600 J-10 в момента се използват във военновъздушните сили на страната, като производството на J-10C продължава в значителен мащаб. За разлика от това, след разпадането на СССР, затруднените руски военновъздушни сили до голяма степен се отказаха от комбинацията си от изтребители с висока и ниска скорост и инвестираха предимно в разработването на подобрени варианти на Су-27, като Су-34 и Су-35, като същевременно направиха незначителни инвестиции в закупуването на МиГ-29. В резултат на това, в сравнение с приблизително 300-те J-10C на китайска служба, Русия не разполага с никакви изтребители МИГ-29М и разполага само с шест изтребителя МиГ-35.

Много по-големите инвестиции, които Китай е направил в експлоатацията на J-10C и в интегрирането на най-новите си технологии в самолета, го правят значително по-привлекателен от МиГ-29М, като програмата за изтребители също се възползва от много по-големи икономии от мащаба. Друго основно предимство на J-10C е много по-голямата сложност на китайския сектор за бойна авиация. Това несъответствие се вижда ясно между програмите на страната за изтребители от пето поколение, като китайският J-20 се счита за един от най-сложните изтребители в света, редом с американския F-35, докато руският Су-57 не само е въведен в експлоатация много по-бавно, но е и значително по-слабо развит в области като стелт характеристиките си и липсата на системи с разпределена апертура. 

Сравнявайки J-10C с руските изтребители, разликите в технологиите за ракети „въздух-въздух“ също са значителни, като Русия е предприела малко стъпки за въвеждане в експлоатация на своята ракета R-77M като основно въоръжение за новите изтребители, докато китайският ѝ еквивалент PL-15 е на въоръжение повече от десетилетие. Това оставя МиГ-29M, Су-35 и други руски изтребители силно зависими от R-77-1, която е като цяло еквивалентна на американската AIM-120C и китайския PL-12, но е доста изостанала от най-съвременните технологии. Предимствата на J-10C по отношение на визуалните обхвати са потенциално още по-големи, като ракетата PL-10 е способна да поразява при много по-големи ъгли на видимост от R-73/74, използвани от руските изтребители. Като цяло J-10C вероятно ще се счита за много по-рентабилен самолет и макар че е по-скъп за придобиване от МиГ-29M, той има значително по-ниски оперативни разходи и много по-голям боен потенциал.  Закупуването на J-10C има допълнителното предимство, че позволява на Египет да модернизира военновъздушните си сили значително по-бързо, тъй като руското производство на МиГ-29М и МиГ-35 е ограничено до само около 14 изтребителя годишно, като самолетите се произвеждат изключително за износ и липсват вътрешни поръчки. Китай може да доставя изтребители с почти двойно по-голяма скорост и произвежда J-10C със скорост от приблизително 50 изтребителя годишно. Закупуването на J-10C може допълнително да послужи като стъпка към закупуването на изтребители от пето поколение от Египет, а именно J-35, който използва много от същите технологии като J-20, но е по-лек и по-малко сложен самолет, считан за по-достъпен за чуждестранни клиенти.