Френски морски археолози са открили масивна подводна стена край бреговете на Бретан, датираща от около 5000 г. пр.н.е., съобщава Би Би Си.
Те смятат, че тя може да е от общество от каменната епоха, чието изчезване под надигащите се морета е в основата на местния мит за потънал град.
Според археолозите 120-метровата стена - най-голямата подводна конструкция, откривана някога във Франция - е била или капан за риби, или дига за защита от покачването на морското равнище.
Когато е била построена на Ил дьо Сейн в западния край на Бретан, стената е била на бреговата линия - между знаците за прилив и отлив. Днес тя се намира под девет метра вода, тъй като островът се е свил до малка част от предишния си размер.
Стената е широка средно 20 метра и висока 2 метра. На равни интервали от време водолазите откриват големи гранитени стоящи камъни - или монолити - стърчащи над стената в две успоредни линии.
Смята се, че първоначално те са били поставени върху скалната основа, а след това стената е била изградена около тях от плочи и по-малки камъни. Ако хипотезата за рибния капан е правилна, то линиите от стърчащи монолити биха поддържали и "мрежа", направена от пръчки и клони, за да се улавят рибите при отдръпване на прилива.

С обща маса от 3300 тона стената трябва да е била дело на значителна заселническа общност.
И за да издържи 7000 години, тя очевидно е била изключително солидна структура.
"Построена е от много структурирано общество на ловци-събирачи, които са ставали уседнали, когато ресурсите са позволявали. Това или е направена от едно от неолитните населения, пристигнали тук около 5000 г. пр. н. е.", казва археологът Иван Пайер.
Монолитите, които са в основата на стената, са подобни на известните менхири, които са разположени в Бретан и се свързват с неолитната култура, но са по-ранни от тях.
Според Пайер е възможно да е имало предаване на ноу-хау за извличане, рязане и транспортиране на камъните между по-старите мезолитни ловци-събирачи и пристигащите неолитни земеделци.
Стената е открита, след като местният геолог Ив Фуке проучва картите на подводната дълбочина, изготвени с помощта на най-новите радарни технологии.
"Точно край Сейн видях тази 120-метрова линия, преграждаща подводна долина. Това не може да е естествено", казва той пред вестник Le Monde.
Археолозите правят първото си проучване през лятото на 2022 г., но се налага да изчакат до следващата зима, когато водораслите са отмрели, за да могат да картографират стената правилно.
В статия, публикувана в International Journal of Nautical Archaeology, авторите изказват предположението, че обекти като този може да са в основата на местните бретонски легенди за потънали градове. Смята се, че един такъв изгубен град - Ys - се намира в залива Дуарненез, само на няколко километра на изток.