Тъй като Съединените щати продължават да организират мащабно военно струпване в Близкия изток с очевидната цел да се подготвят за мащабни военни действия срещу Иран, вероятността американските партньори по сигурността да играят роля във военните действия остава висока. Лидерите в целия Западен блок, и особено в Европа, изразиха ясна подкрепа за целта за надвиване на иранската държава, докато Обединеното кралство разположи сили, включително изтребители, в Близкия изток, които са готови да окажат подкрепа. Докато регионални държави като Йордания са участвали в водени от Запада операции срещу Иран в миналото, много по-големият мащаб и по-голямата интензивност на евентуална нова фаза на военни действия повишиха възможността за много по-голямо участие от страна на съюзени със Запада регионални участници, като Турция е по-специално готова да играе основна роля.
Въпреки че Турция играе водеща роля в по-широката кампания на САЩ срещу Иран чрез продължителни атаки и подкрепа за джихадистки паравоенни сили срещу основния партньор на Иран в областта на сигурността Сирия, което доведе до колапса на държавата през декември 2024 г. след близо 14 години военни действия, тя играе и по-широка роля отвъд предоставянето на права за базиране на американски и други западни сили. След израелска атака срещу Иран на 13 юни, турската радарна станция „Кюреджик“ в провинция Малатия изигра важна роля в подкрепа на усилията на израелската противоракетна отбрана за блокиране на ответните атаки с балистични ракети на Иран, пише Military Watch Magazine.
Иранската държавна медия Press TV цитира официални лица, които заявяват на тази основа, че Турция „шпионира Иран в интерес на ционистите“. Радарните системи AN/TPY-2 във въпросния обект са инсталирани от американски военни в началото на 2010-те години, което му позволява да го отвори през 2012 г.
Турското правителство потвърди, че радарните данни от базата Куреджик се споделят с другите членове на НАТО и са „създадени в съответствие с националната сигурност и интереси на Турция и са предназначени да гарантират защитата на съюзниците от НАТО“, което означава, че данните могат да бъдат използвани за защита на американските и други западни сили в бази в Близкия изток, включително подразделения на въоръжените сили на САЩ в Израел. Освен системата AN/TPY-2 обаче, Турция е внедрила и една от най-мощните системи за противоракетна отбрана в Близкия изток - руската С-400, която изглежда е готова да играе ключова роля в евентуални военни действия. Аргументите на турските служители относно необходимостта от закупуване на С-400 цитираха конкретно изискването за усъвършенствана противоракетна отбрана срещу Иран, като сензорният комплект на системата е способен да предоставя данни за ранно предупреждение и насочване от далеч отвъд границите на Турция.
3D радарът за наблюдение и засичане на цели 91N6E „Big Bird“ на С-400 осигурява панорамна възможност за сканиране на въздушното пространство в широк район и проследяване на цели, с обхват до 600 километра, което ѝ позволява да „надникне“ дълбоко в Иран. Системата може да проследява стотици цели едновременно и работи в множество диапазони с електронна защита/устойчивост на заглушаване. Това се допълва от 96L6, допълнителен 3D радар за засичане, покриващ широк диапазон на височина, който е оптимизиран за откриване на нисколетящи цели като безпилотни самолети и крилати ракети, запълвайки пропуските в покритието от основния радар. Тези радарни системи могат да осигурят безценно ранно предупреждение срещу ирански ракетни удари, което потенциално позволява на американски и израелски самолети да нанасят прецизни удари по местата на изстрелванията на ирански ракети на много по-ранни етапи, като същевременно сигнализират за западните и израелските средства за противоракетна отбрана в региона.
Възможността системата С-400 да бъде използвана за роли извън ранното предупреждение за ракети остава значителна в случай на конфликт с висока интензивност, като договорният съюз на Турция със Съединените щати и дългогодишното стратегическо партньорство с Израел означават, че на нея може да се разчита за подкрепа. Ракетите 40N6 на С-400 са демонстрирали способността си да прехващат хиперзвукови балистични цели със скорости до 8 Маха и на обхват до 400 километра, което е способност, несравнима със западните и израелските системи. Това би могло да се използва за прехващане на ирански балистични ракети за защита на американски и други съюзнически съоръжения. Подкрепата, на която Съединените щати успяха да се възползват от широк спектър от регионални дружества.
След като Русия предостави на Турция пълна автономия при използването на С-400, която беше персонализирана, за да може да се интегрира със стандартните мрежи на НАТО, системата е готова да играе важна роля в по-широките съюзнически усилия за противоракетна отбрана в региона.