На 6 януари се навършват 7 години от смъртта на актьора Иван Ласкин (10 март 1970 - 7 януари 2019 г.).
Години след кончината му българската културна общност продължава да усеща липсата на един от най-харизматичните, смели и разпознаваеми актьори на своето поколение. Неговият глас, присъствие и неподражаем характер остават живи в паметта на публиката, която и днес говори за него с уважение и топлина.
Ласкин беше артист, който не просто играеше роли – той ги живееше. Независимо дали беше на театралната сцена, пред камерата или в телевизионно студио, той носеше със себе си силата на човек, който не се страхува да бъде истински. Неговият темперамент, чувство за хумор и неподправена честност го превърнаха в една от най-обичаните фигури в българската култура.
Артистът остави след себе си богато наследство – от емблематични театрални образи до запомнящи се роли в киното и телевизията. За мнозина той завинаги ще остане „Васко да Гама от село Рупча“, но истината е, че творческата му палитра беше много по-широка. Той умееше да бъде едновременно драматичен и комичен, раним и силен, остър и топъл.
Освен талантлив артист, Ласкин беше и човек с голямо сърце. Приятелите му го описват като верен, прям и щедър. Публиката го усещаше като „свой“ – човек, който казва това, което мисли, и живее така, както чувства. Именно тази автентичност го направи толкова близък до хората.