Треньор на Марадона: Предложи ми кокаин, тренирахме късно нощем, за да преодолее абстиненцията

Фернандо Синьорини е треньор на Диего Армандо Марадона, но и приятел и довереник. И той разказа за своя Диего. Човек, затрупан от отговорности, но и революционер. Синьорини, един от хората, които през годините са били най-близки до Марадона, даде дълго интервю за El Pais. "Това е феномен, дори от медицинска гледна точка. Антонио дал Монте, ръководител на отдела по физиология на CONI и на военни и спортни организации по целия свят, прегледа Диего и ми каза: „Той ще бъде отличен тестер на бойни самолети, има страхотно силно периферно зрение. Реакцията му е по-бърза от тази на най-добрите спринтьори". Неговата устойчивост беше невероятна, ние се подготвяхме за Световната купа в Италия и той не беше взел нито милиграм кокаин. И през нощта, когато имаше абстиненция, правехме много тежки упражнения, така че той трябваше да се концентрира само върху това. Тренировката произвеждаше огромно количество млечна киселина, което беше начин да не мисли за кокаина.

Да, дрогата бе големият му проблем. Враг, срещу когото дори Диего загуби. Марадона трябваше да бъде пример. Той трябваше да бъде перфектен и когато не можеше да отговори на социалните очаквания, имаше нужда от патерица. И тази патерица беше кокаинът. Той не можеше да се контролира, защото имаше генетична склонност към пристрастяване. Искаше да се отърве от него, но не можа. След като веднъж ми се обади, мисля, че бе взел кокаин и ми го предложи, аз казах: "А, за това ли ми звъниш? Здравей!", имах смелост да му кажа "не". Години по-късно неговият психолог ми каза, че аз съм този, който му поставя минималната граница, не го бях осъзнал, разбрах го едва когато Диего каза на психолога, че аз го плаша. Но не физически страх, по-скоро този, който му напомня какво причинява кокаинът.

Диего остава мит не само в Аржентина, но и почти навсякъде. И неговият подход към живота и политиката е допринесъл не малко затова. Неговото беше естествено чувство за принадлежност към народа. Той знаеше, че когато е бил дете във Вила Фиорито, никой президент никога не е ходил при хората си да предложи нещо и да забележи, че те почти нямат ток. Знаеше, че политиците са го използвали за своите цели. Че Гевара каза, че добър революционер е този, който чувства несправедливостта, която се извършва във всяка част на света, като своя собствена. Не знам дали Че би искал да бъде Марадона, но Марадона би искал да бъда Че. В крайна сметка и той направи революцията по свой начин..."