Земетресения тресат „ледникът на Страшния съд“

Антарктида не пука лед – тя се тресе. И го прави по начин, който учените доскоро почти не можеха да „чуят“. Дълбоко в южните ледени полета се разиграва процес на сурова геофизика: ледникови земетресения, концентрирани около един от най-опасните ледници на планетата – Ледникът Туейтс, известен с мрачното си прозвище „ледникът на Страшния съд“, пишат от Meteo Balkans.

Ледът става сеизмичен фактор

Ледниковите земетресения са рядък, но изключително показателен феномен. Те не се раждат от разместване на тектонски плочи, а от гигантски айсберги, които се откъсват от края на ледника и се преобръщат в океана. При сблъсъка си с „майчиния“ лед те генерират дълги, бавни сеизмични вълни, които могат да пропътуват хиляди километри. Без гръм, без трус, който човек би усетил под краката си – но с ясен подпис за модерната сеизмология.

Точно тази необичайна „тиха“ природа прави ледниковите земетресения толкова трудни за откриване. Те не произвеждат високочестотните сигнали, с които класическите земетресения се разпознават лесно. Затова науката ги „вижда“ едва от две десетилетия.

Антарктида излиза от сянката на Гренландия

Досега подобни явления бяха свързвани основно с Гренландия. Там ледниковите земетресения са по-мощни, по-чести и ясно сезонни – пикът им е в края на лятото, когато топенето достига максимум. Антарктида обаче дълго време оставаше загадка: най-голямата ледена маса на Земята, но почти без регистрирани ледникови трусове.

Това вече не е вярно. Нов анализ на данни от локални сеизмични станции на континента разкрива стотици досега некаталогизирани събития за периода 2010–2023 г. Те не са равномерно разпределени – напротив, групират се около най-нестабилните ледникови системи в Западна Антарктида.

„Страшният съд“ под микроскоп

Най-голямата концентрация е именно около Ледникът Туейтс. Повече от две трети от засечените събития са локализирани край неговия океански фронт – зоната, където ледът среща по-топлите води. Това не е случайно.

Туейтс е ключов за глобалния климатичен баланс. Ако се срути напълно, морското равнище може да се повиши с около три метра. Още по-тревожно е, че той действа като „тапа“ за съседни ледени маси – неговата дестабилизация може да отприщи верижна реакция.

Интересното е, че пикът на ледниковите земетресения между 2018 и 2020 г. не съвпада с атмосферни температурни аномалии, а с ускорено движение на ледения език към океана. Това ускорение е независимо потвърдено от сателитни наблюдения и насочва вниманието към океанските условия под и пред ледника – фактор, който климатичните модели все още не описват достатъчно добре.

Топлите океански течения, проникващи под ледниците, могат да подкопават основата им, да намаляват триенето с твърдата земя и да ускоряват плъзгането към морето. Ледниковите земетресения се оказват своеобразен сеизмичен отпечатък на този процес – краткосрочен, но изключително информативен сигнал за това как реагира ледът на океана.

Това е златна възможност за климатичната наука: чрез „слушане“ на леда да се проследяват промени, които иначе биха останали скрити.

Втората загадка: Пайн Айлънд

Не всички открити събития обаче се вписват лесно в тази картина. Вторият голям клъстер е разположен близо до Ледникът Пайн Айлънд, но на десетки километри навътре от брега. Там преобръщащи се айсберги не могат да бъдат обяснение.

Тези земетресения засега остават мистерия. Възможно е да са свързани с вътрешни деформации на леда, с взаимодействие между лед и основната скала или с процеси, които тепърва ще бъдат описани. Антарктида, както често се случва, напомня, че все още знаем твърде малко.

Защо това е важно за прогнозите?

Откриването на ледникови земетресения в Антарктида не е просто научно любопитство. Това е нов инструмент за наблюдение на стабилността на ледниците в реално време. Колкото по-добре разбираме връзката между океан, лед и твърда земя, толкова по-точно можем да прогнозираме бъдещото покачване на морското равнище.

А когато става дума за ледник като Туейтс, всяка допълнителна яснота е от значение!