ДДС при търговия със стоки от ЕС

Все повече българи започват бизнес, при който поръчват онлайн стоки от държави-членки на ЕС и след това ги продават в страната. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви са необходимите документи в случая и кога търговецът трябва да се регистрира по ДДС.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Дружеството започва да осъществява дейност, свързана с търговия на дребно с детски дрехи, памперси, перилни препарати и други пакетирани детски стоки за еднократна и многократна употреба. Стоките се закупуват от Англия като се използва куриерска фирма за доставка до България и за транспорта дружеството ще получава фактура. В Англия стоките се пазаруват от магазини за търговия на дребно, поръчват се онлайн и се доставят до България, като според местното законодателство, детските стоки са освободени от ДДС. Поставени са следните въпроси:

1. Магазините, от които се купуват стоките, отказват да издадат фактура, въпреки че им се представя валиден БУЛСТАТ. Как трябва да се заприходява покупката на стоката?

2. Задължено ли е дружеството да се регистрира по Закона за ДДС (ЗДДС)?

Задължение за издаване на фактура:

При извършване на стопанска дейност, в т.ч. търговия на дребно, от основно значение е документалната обоснованост. Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч е постановено, че първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:

1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

2. дата на издаване;

3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по БУЛСТАТ или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;

4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.

В ал. 2 и ал. 3 на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) се уточнява, че:

- счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.

- счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно стопанската операция.

Какво се направи при липса на фактура:

С разпоредбата на чл. 2 от ЗСч са посочени лицата, които са задължени да спазват изискванията на счетоводното законодателство в предвидените от закона ред, организация и форма на документи. Чуждестранните юридически лица, които не са регистрирали клоновете и нямат място на стопанска дейност в България, не са посочени в изчерпателно изброените в чл. 2 лица. Законът за счетоводството има териториален обхват на действие, поради което цитираните изисквания на чл. 6 са приложими само по отношение на случаите, при които съставители на документите са български предприятия. Независимо от това, за да се признае счетоводният разход за данъчни цели в конкретния случай, постъпилите в предприятието документи, издадени от чуждестранни лица, трябва да съдържат информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция. Както е посочено и в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ, издаден от чуждестранното лице, липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват (платежни документи, общи условия на сайтове, договори, транспортни документи, документи от куриерска фирма, споразумения, протоколи и други документи, създадени във връзка с извършваната търговия).

Превод на документите:

По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че същите трябва да се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, където е уредено, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.

В чл. 6, ал. 3 от ЗСч е предвидена възможност за създаване на първичен счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието. Той трябва да съдържа най-малко следната информация:

1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

2. дата на издаване;

3. наименование на предприятието;

4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;

5. име и подпис на съставителя.

Всички документи – първични и вторични, на основание на които може да се направи извод, че отразяват верни стопански операции по придобиването на стоки, обект на търговската дейност, служат за завеждане на стоките при спазване на изискванията на СС 2 Отчитане на стоково-материалните запаси.

При липса на документална обоснованост на сделките ще е приложима разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.

Кога дружеството трябва да се регистрира по ДДС:

Съгласно чл. 99, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на задължителна регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ДДС на друго основание, и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки. Според чл.99, ал.3 от ЗДДС, за лицата, посочени по-горе възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 хил. лв. за текущата календарна година. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посоченият праг, подлежи на облагане с данък по този закон.

В случая се следи общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания (ВОП), с изключение на придобиването на нови транспортни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени. За да е налице ВОП е необходимо изпълнението на следните условия:

- получател на стоката да е данъчно задължено лице – в случая дружеството е изпълнило това условие,

- доставчик на стоката да е лице с валиден ДДС номер в държава членка – необходимо е да се следят покупките на стоки от регистрирани по ДДС лица в Англия,

- предмет на доставката да е стока – в конкретния казус това условие е изпълнено,

- стоката да се транспортира от територията на държава членка до територията на страната – в случая това е изпълнено.

Предвид посоченото, дружеството има задължение да проследява стойността на вътрешно общностните придобивания (ВОП) за календарната година с оглед спазване на разпоредбите на чл.99 от ЗДДС - да се регистрира по ЗДДС преди стойността на ВОП да надвиши 20 хил. лв.

Публикувано от Димитрина Захаринова

Този уебсайт използва "бисквитки"