Дарин Маджаров успешно развива платформа за видеоуроци по всички предмети до 12-и клас
През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги“ и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги“ пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?“, а „Защо не България?“. През очите на модерните номади животът тук е различен - предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално - със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото Made in България.
Да, вие го познавате. Дарин Маджаров е създател на Уча.се - платформа с видеоуроци по всеки предмет от 1-ви до 12-и клас. Той има класическа постановка за будител - завършва с отличие Априловската гимназия, учи в Jacobs University, Германия, където след бакалавърската степен завършва и магистратура по електроника и компютърни науки. След това започва докторантура в KU Leuven, Белгия, в сферата на енергийните пазари и електрическите коли. Прекъсва докторантурата си, за да се върне в България и да сформира екип, с който да доразвие Уча.се.
Поканих го да поговорим, защото макар и да е говорил много в годините, откакто е публична личност, остава свеж събеседник и може винаги да те изненада. Получил е много признания за умението си да формира и следва своята визия и има защо.
Докато е в чужбина, Дарин записва няколко видео и онлайн урока в помощ на сестра си, която била 11-и клас. Те се оказват много полезни и за съучениците й, изкарали една камара шестици. „И когато наистина видях колко много помага това на хората, си казах: окей, искаш ли да го правиш това професионално, или така да си остане аматьорско? Аз обичам, като правя нещо, да го правя като хората, така че прекъснах докторантурата, дойдох си в България и три години по-късно сме 50 души екип, с 320 000 регистрирани в платформата“, разказва Дарин.
Питам го за живота в Белгия, перспективите за научна кариера. От неговите уста докторантурата звучи като мечта за повечето научни работници в България: „Докато бях докторант, ми даваха 2000 евро месечно, имах начертана напред кариера, спокойствие - ставаш сутрин, наспиваш се, отиваш в университета.“ Твърди, че не е имал и капка съмнение в решението си да се прибере, макар че очевидно още обяснява мотивацията. За негова изненада преподавателите му го подкрепят, а родителите му са обезпокоени, защото са вложили много средства в образованието му. Годините в европейски университети обаче не са напразни: „Това, което съм учил, го прилагам и сега.“ Постига и много повече - признание в класацията на Форбс “30 под 30? за бъдещи лидери на България, както и в “40 до 40? млади лидери на България на Дарик радио.
Дарин е гражданин на света, но през последните години трудно напуска страната… по свое желание. „Даже не ми се ходи на екскурзия. Толкова много съм обикалял, докато бях там, тези шест години. По Европа, насам-натам... С триста зора миналата година отидохме за няколко дни до Рим, на разходка.“
Твърди, че „тук има всичко, което е нужно на един човек“. Обучението в чужбина го научава колко е важно да си сред различни и интересни хора. Казва, че „университетите им там с почти нищо не се различават от тук“, но… „всички правят нещо, учат и ти си буквално като тях“. Търсил възможности и начини да се реализира в България още преди да вземе окончателното си решение. Прибира се често, среща се с вдъхновяващи хора, „за да мога да се върна, ако се отдаде някоя хубава възможност“. „Там видях, че средата е най-важното нещо, затова когато се прибрах тук, целях да се обградя с хора, които работят здраво, които ме впечатляват, и така тази среда те бута нагоре, нагоре, нагоре. И обратното.“ Обяснява, че хората, с които общува, са малцинство, но това е нормално. „Във всяка нация и държава има група от хора, които движат посоката. След това има други, които следват, и трети, които нищо не правят. Аз съм се поставил сред предприемачи, сред хора, които правят бизнес, търсят нови идеи, провалят се, стават, пак почват... и това е адски вдъхновяващо“, допълва той.
Очевидно Дарин работи за България, но споделя по-различна идея за това какво е да си патриот. „Важно е да се гордеем, че сме българи, но не да кажеш "аз съм страшен патриот", да напишеш 1000 неща във фейсбук, а просто да се хванеш да свършиш нещо“, обяснява той.
Неговата България се различава от тази на родителите му. „Забелязвам, че не само у моите родители, а и у по-възрастните хора има разочарование, но не бива да ги съдим, защото сигурно има защо. Нас не са ни лъгали чак толкова много, не са ни обещавали, че държавата ще се грижи за нас, че едва ли не всичко ни е осигурено. Ние знаем, че всичко си зависи от нас,“ допълва Дарин.
Ред е да говорим за неговите вдъхновители. Като ученик на легендарната Априловска гимназия, очаквам да ми изреди имена на възрожденци, но той обобщава „средата около мен“ - активни по-големи и опитни ученици, които ходели на състезания, олимпиади. Спомня си и порочната практика да се насърчават учениците да зубрят. Днес търси начини да мотивира децата да учат с разбиране. „Когато правим уроците в Уча.се, гледаме да насочим учениците как, като прочетат дадено произведение, то ще им покаже да подобрят живота си. Даваме им практични съвети как книгите ще ги направят по-успешни хора.“
Работата в полза на учениците му помага да преоткрие разказите на Йордан Йовков, например. Сега той и екипът му се борят с литературата за 5-и и 6-и клас - митовете и легендите. „Нямало е наука и хората са се опитвали да си обясняват как се върти планетата, защо слънцето се появява всеки ден по едно и също време, защо духа вятър... И сега разбираме колко сме напреднали с науката и всички тези неща си ги обясняваме.“
Вероятно и поради други причини, но Дарин твърди, че никога не се е чувствал дискриминиран поради факта, че идва от България. Когато търси квартира в Айндховен, попада на обява за стая под наем в огромна къща с около 20 студенти съквартиранти, „всичките до един холандци“. Канят го на интервю и го избират измежду над 20-30 кандидати. „Никакъв проблем нямаха с това, че съм българин. Навсякъде е така, зависи си от човека. Ако си някакъв простак и идиот, естествено че няма да се държат добре с теб“. Затова и Дарин смята, че за успеха няма значение откъде си, дори „по-добре в момента да си българин, отколкото холандец, защото там имаш всичко и пътят ти е начертан“.
Дарин е предприемач и за него Уча.се е “мечтана работа“, защото успехът е „да правиш това, което ти е удоволствие, и с него да помагаш на хората“. Няма план Б, защото той е за слабите играчи. Заложил е всичко тук и вярва в себе си.
Убеден е, че тук и сега е мястото да започнеш бизнес или социално начинание: „Тук сме израснали в бедност, минали сме през всякакви неща. В момента имаме много по-голяма амбиция да покажем на целия свят, че и ние можем по-добре. В България се заражда много силна предприемаческа култура, особено в София. Нови фирми се стартират от млади хора без опит като мен. И скоро ще има много успешни големи български компании, които ще са лидери в световен мащаб.“
Дарин говори всекидневно със свои приятели и партньори в чужбина. Питам го дали ги убеждава да се върнат в България. „В началото досаждах на моите приятели и им казвах: елате си, тук е много готино. С времето си казах, че който сам узрее за тази идея, сам ще си дойде независимо дали му говоря, или не. Въпросът е да показваме, че в България се случват хубави неща. Умните хора виждат и ще се приберат. В момента имаме нужда да се върнат тези, които без да мрънкат, ще работят и ще правят смислени неща. Тези, които вече са тук, изкарват много повече пари, отколкото биха изкарали там, правят смислени неща, суперщастливи са.“
Дарин е публична личност и следи политиката, но мрази всеки да се изказва по тема, по която не е подготвен. Мотивите му да подкрепя различни социални инициативи са егоистични, както сам твърди – доставя му удоволствие да развива добри идеи, а и иска да живее в държава с щастливи хора. „Начинът една държава да е щастлива, е тя да бъде образована. Тогава хората не могат да бъдат манипулирани и имат хубава работа. А държавата расте и всички са щастливи“.