- Г-н Христов, какви според вас са реалните мотиви за прехвърлянето на партидите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) в НОИ?
- Предложението за промяна в Кодекса за социално осигуряване мина без мотиви, непрозрачно. Анализът показва, че то не решава нито един проблем - нито на хората, които предстои да се пенсионират или да започнат работа, нито на НОИ и на пенсионната система, нито на държавния бюджет. Може да се направи извод, че целта е скрита. Затова и всеки може да излиза със свои собствени спекулации. Аз не искам да допринасям към това, но най-вероятно, когато има нещо скрито, става дума за това правилните лица да вземат едни чужди пари. Но трябва да се разбие една заблуда. Това, което ще стане не е национализация. Даже и партидите да бъдат прехвърлени без съгласието на хората, става въпрос, че едно неясно и несигурно обещание за пенсии от УПФ се сменя с друго неясно и несигурно обещание за пенсия от НОИ. Има съдебна практика, в това число и европейска, според която това не е национализация. "Клиенти" на закона на Виктор Орбан от 2010 г. са стигнали до Европейския съд за правата на човека, който не е приел да разгледа жалбите им.

- Мислите ли, че и тук присъства задкулисие, има ли желание пенсионните фондове да бъдат наказани на всяка цена за нещо, което са направили?
- Въпросът не е има ли задкулисие, задкулисието ни се зъби и ни се хили съвършено открито. Независимо от това какви са мотивите и ефектите, дори и да са най-добрите, в което аз имам основание силно да се съмнявам, начинът, по който беше променен законът, няма как да го коментирам по друг начин, освен като варварски и дивашки. Единственото добро нещо, което се случи, като страничен ефект, който едва ли е бил преднамерен от тази партизанска промяна в онзи петък вечер е, че хората започнаха да се интересуват в кой фонд са им парите, какви са фондовете и пр. Ако този страничен ефект доведе до подобряване устройството и работата на фондовете, това ще е добре дошло.

- Кои са най-сериозните проблеми в системата, които са ви известни?
- Крайно време е да се направи пълен преглед дали УПФ изпълняват задачите си и как го правят. Краткият отговор е, че те не изпълняват функцията си за осигуряване на допълнителен пенсионен доход, който още не са започнали да изплащат. Основанието за този обща констатация е, че са реализирали средногодишна отрицателна реална доходност след инфлация в размер на 2,6%. Това означава, че те дори не са успели да запазят покупателната способност на вноските на хората.
Иначе съществуват пет системни сериозни проблема. Първият е, че по закон фондовете предоставят неподходящи инвестиционни стратегии и портфейли на близо 2/3 от клиентите си. На един 55-годишен мъж и на неговата 25 годишна дъщеря един и същи фонд предлага един и същи портфейл. Е, няма начин този портфейл да е подходящ и за двамата, тъй като те са с различни хоризонти. Т.е. вие имате задължението да си давате парите, но нямате избор как те ще бъдат управлявани. Фондовете са разработили законов текст за въвеждането на т.нар. мултифондове, които далеч не решават проблема, но са много по-добри от това, което имаме в момента. Но той не минава. Ако даден инвестиционен посредник или дружество предложи на толкова различни клиенти един и същ портфейл, той ще попадне под ударите на българския закон, който го задължава да предлага продукти, подходящи за конкретното лице. В същото време пенсионният фонд по закон ви предлага неподходящ продукт.
Вторият проблем са високите такси на входа - между 4,5 и 5 процента. С това се намалява доходността и освен това плащате за нещо, което не получавате. Таксата е предназначена за професионалиста, който ще ви посъветва къде да си сложите парите. Така е във всички страни, които се намират на запад от Драгоман. А и по принцип в много малко страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие осигуряването във втория стълб е задължително. Една от тях е Австралия, другата е Сингапур. В нито една от тях няма липса на избор за портфейлите, в които да се инвестират парите ви.
Третият системен проблем е, че по закон УПФ трябва да отпускат пожизнено пенсии. Професионалното управление изисква, за да може това обещание да бъде обосновано, срещу него да стои пенсионен резерв. А такъв пенсионните фондове не поддържат. Това е проблем, чието решаване е в правомощията на Комисията по финансов надзор. Четвъртият проблем са инвестициите в свързани лица. Има определение за свързани лица в закона, но то е доста слабо и съществуват многобройни начини да се заобиколи. Фондът купува с вашите пари едни активи скъпо, а когато ги продава, ги продава евтино. Официалната статистика, която фондовете подават на КФН е възможно да е манипулирана. И последният сериозен проблем е, че портфолио мениджърите нямат обективен бенчмарк и затова ние можем да си обсъждаме с вас с месеци дали доходността, която те докарват е висока или ниска.

- Как пенсионните фондове ще прехвърлят активите си към НОИ? Задължително ли е там да постъпят единствено пари в брой, или може да се създаде ново звено, което да реализира постепенно притежаваните финансови инструменти?
- На този въпрос ще отговори с наредба Министерският съвет. НОИ няма капацитет и възможност да управлява тези активи.

- Какъв ще е ефектът върху неликвидната Българска фондова борса, ако пенсионните фондове тръгнат бързо да разпродадат българските си акции?
- Една голяма част от активите на фондовете са в чуждестранни инструменти, така че те могат да ги реализират. Но никоя борса не може да понесе едновременната продажба на големи портфейли от акции.

- Коректна или преувеличена е една аналогия между българските пенсионни фондове, които инвестират в свързани публични дружества и отпусканите от КТБ заеми на свързани фирми?
- Естествено, че аналогията е оправдана. Дори и да не говорим за отмъкване на цялата торба с пари, за свързаните лица смисълът е да се купят с пари на клиентите едни акции на цени над пазарните и когато му дойде времето, да се продадат на цени под пазарните. Т.е. печалбата да бъде прехвърлена от клиентите на пенсионния фонд към свързаното лице.

- Как си обяснявате факта, че повече от 6 години след началото на световната криза, в България най-популярните и най-канените от медиите икономисти и финансисти все още са пропагандаторите на т.нар. невидима ръка на пазара? Има ли подобен феномен в някоя друга страна?
- Не. Обяснявам си го с нашия дълбок непрофесионализъм и с учудващия догматизъм на хората, за които говорите. И с неспособността им да абсорбират новите факти. Аз съм живял, учил и преподавал във времето преди 90-та година. И тогава имаше задължителен догматизъм, но за разлика от сегашните фундаменталисти, хората тогава не вярваха в догмите, които се разпространяваха.

Любомир Христов е роден на 3.05.1955 г. Председател е на УС на Института на дипломираните финансови консултанти. Бил е съветник на изпълнителния директор на Световната банка, изпълнителен директор в Централния депозитар, главен икономист и член на УС на БНБ, преподавател в УНСС.