В книгата „Заключена в другия”, току-що излязла на книжния пазар от Книгоиздателска къща „Труд”, актрисата търси прошка за отминалите си грешки, извинява се на Стефан Данаилов и семейството му и открива любовта с главно „Л” в лицето на оператора Николай Николов.

Скандална, непокорна, многократно обсъждана и осъждана Ирен Кривошиева не веднъж е била по страниците на жълтите вестници и таблоидите.

Сега за първи път тя разкрива и другата си страна – тази на чувствителна, нежна, ранима и силно обичаща жена. Разкрива я по един изключително интимен начин,

споделя най-съкровените си чувства, разказва за емоциите си, не скрива нито радостта, нито тъгата и болката си от преживяното. А в центъра на всичко това е той,

Другият.

„Заключена в Другия” е разказа на Ирен и Николай за тяхната среща, за тяхната любов, за преплитането на техните съдби. Те разказват за себе си от трето лице, така

все едно се самонаблюдават. Не са скрили нищо, на достояние на читателите са личната им кореспонденция и дневниците на Николай от пътуванията му.

Тя – актриса. Той – оператор. Запознават се на снимачната площадка, за да излязат от нея хванати за ръка. Бурните житейски вълни не ги оставят заедно. Той

продава мечтата си да бъде професионален фотограф и всичкото си имущество и заминава там, където не иска да бъде. Не без съпротива на решението му Тя

започва да се разделя със стария си живот, но не напълно, търсейки опора в следващия мъж.

Той и Тя вървят по криволичещите си пътища, пресичайки се тук-там и осветявайки тъмнината на болезнените си грешки, довели ги до невъзможността да

осъществят тъй мечтаното сливане на мъж и жена. Битките между старото и новото са неравностойни, но войната е спечелена чрез най-силния им съюзник –

Истината, за да ги едини Той и Тя завинаги в лоното на любовта.

Книгата, която не можеш да опишеш с думи, книга, която извира от душата и може да се почувства единствено и само със сърцето, книга, за която самата Ирен

казва, че я е написала, защото иска да сподели, да помогне на други, попаднали в нейното положение.

Освен в книжарниците, изданието ще можете да намерите и на вестникарските будки в цялата страна от 22 юни!

„Заключена в Другия”, 400 с., цена: 12.99 лв.

От книгата

На прага на вратата-смърт той успокои себе си, отпусна тялото си и рече:

Боже, аз съм грешен!

Сомалия. Български телевизионен екип от журналист и оператор, охранявани от десет въоръжени мъже, влязоха в рибарското селище Ейл, в района на което

сомалийските пирати държаха отвлечените търговски кораби. Екипът стъпи на морския бряг, засне три чакащи откупа си кораба, взе интервюта с няколко от

местните човеци и подгонен от страха, се качи в джиповете. Въпреки изричното предупреждение на водача им да не го прави, операторът снимаше през прозореца

на колата. В окото на камерата попадна група местни мъже, един от тях се разгневи, взе камък и го запрати по колата. Охраната спря колите и влезе в ръкопашен бой

с мъжа. От селището дотичаха други мъже с автомати АК–47 в ръка. Започна стрелба, водачът на журналистите крещеше на оператора:

– Спри да снимаш!!! Казах ти да не снимаш!!! Махни я тази камера!!!

Изстрелите продължаваха и телевизионният екип се сви на задната седалка с пълното убеждение, че краят на живота им ще е след секунди. Операторът дойде на себе

си и прогледна! През отворената пред очите му врата на смъртта видя, че го очакват, за да даде сметка за живота си на земята и изрече в себе си:

– Боже, аз съм грешен! Но за едно те моля! Моля те, позволи ми да усетя смъртта, да усетя как душата се отделя от тялото! – отпусна се на седалката, фокусира

вниманието си върху тялото си и зачака куршума.

Заключена в другия

– Няма ли да я започнеш тази книга? Цяла година само говориш, че ще я пишеш! – укорително каза той и към края на октомври. Тя затрака по клавиатурата на

компютъра.

Писа, писа и затръби, че книгата излиза през месец януари, но той неочаквано натисна спирачката. Тя започна скрито да го обвинява за провала на плановете си.

Тя за всичко търсеше неговото мнение. Така бе и за книгата. Искаше той да чете писаното, но в същото време се страхуваше. Той също се боеше от написаното и си

придаваше вид на незаинтересуван, от което Тя изпадаше в нервни колебания. Той дори не бе прочел първата й книга в истинския смисъл. Преди две години

прехвърли първите няколко страници, заклейми я като сестра на жълтите вестници и я захвърли.

А преди месец-два се престраши пред непосилната за него тежест на откровението, от което той бягаше като дявол от молитва, и препускайки по диагонал на

страниците, я прочете.

– Не искаш ли да прочетеш поне началото? – попита го Тя за новата книга, а и още не му бе споделила намерението си да сложи в нея дневниците от пътуванията

му.

След два дни упоритостта му отстъпи и склони да стори исканото. А Тя затрепери в очакване на винаги неочакваните му реакции. Изненадващо на нейните

опасения, той, вместо да се разгневи на разказа за другия, остана спокоен, но душата му навлече дрехата на тъгата и огорчението и събуди съвестта у нея. Написа

му.

„Дълбоко се срамувам от всичко, което съм извършила. Моля за прошка теб като единствения ми близък човек. Моля Бог за прошка. Ако някой върви или се опитва

да върви по твърдия път, то това си ти. Мен ме е срам. Срам ме е.“

Съвсем скоро Николай захвърли тъжната дреха, подаде й ръка и двамата тръгнаха да разсъбличат душите си.

Така и започна тази книга.