Мачът на годината в българския футбол настъпи. След отлагане на два пъти заради пандемията от коронавирус, календарът отброи големия ден за „лъвовете“ на Георги Дерменджиев. Двубоят с Унгария е със залог, какъвто не е имало от времето на Иван Славков. През юни 2003 година приехме Белгия на препълнения „Васил Левски“ и целта бе една – да не загубим. Скъпоценно 2:2 с „червените дяволи“ на практика осигури място на трикольорите на Пламен Марков на Евро 2004. Оттогава изминаха 16 дълги години, в които разочарованията следваха едно след друго. Имаше моменти, в които „ютията“ отлепяше от дъното, но и такива, в които го копаеше. През това време Белгия не само навакса, но понастоящем е №1 в ранглистата на ФИФА. Няма място за негативизъм днес.

Новият турнир на УЕФА Лига на нациите даде шанс на България да се почувства отново значима без в състава си да разполага с новите Христо Стоичков, Наско Сираков или вечния Трифон Иванов. Под ръководството на Петър Хубчев завършихме втори в дебютното издание в своята група с Норвегия, Кипър и Словения. Резултати от други квалификации класира „лъвовете“ на плейоф за Евро 2020. Съперник е Унгария, а победа ни праща на мач от финалите. В потенциалния решаващ бараж ще чака някой измежду Румъния и Исландия. Два двубоя с положителна развръзка изстрелват родния футбол в друга орбита. При това броени дни, след като Първа лига се сдоби с два представителя в групите на Лига Европа. Дали пък не е време да изгрее слънце и на нашата улица...

„Лъвовете“ не се намират в най-добрата си форма понастоящем - една победа в последните 16 двубоя. Но ако не друго, при Георги Дерменджиев поне ограничихме инкасираните попадения. В петте мача под негово ръководството допускахме максимум по един гол. Само срещу Чехия записахме „суха“ мрежа за 1:0. Факт е, че и не можем да вкараме повече от веднъж. Липсва ни и изявен голмайстор. Затова едва ли и тази вечер ще има голово шоу. По-вероятно е двата отбора да се вкопчат в здрава битка в центъра на терена, чакайки своя шанс. Така действа България в мачовете при Дерменджиев, залагайки основно на контраатаката. И резултатите от катастрофални при Красимир Балъков, станаха сносни, но и двубоите не бяха от значение. А настоящият ще бъде коренно различен. Има и друго – футболът е твърде различен във времена на пандемия. Силите изглеждат изравнени, големите вече не изглеждат чак толкова големи. Малките пък дават вид на по-равностойни. Съставите се променят в последния момент. Здравословни проблеми има и сега в двата лагера. И докато ние не разполагаме с големи звезди, но се лишихме от Андрей Гълъбинов, Георги Костадинов и Спас Делев, тези на Унгария са твърдо аут за София. Балаж Джуджак изобщо не попадна в групата, от нея изхвърча голямата надежда Доминик Собослай, за когото питат европейските колоси. Извън състава е и Ласло Клайнхайзлер от „Осиек“. Силите изглеждат изравнени. Предстои мач на България, след който ще настъпи или голяма еуфория, или поредна апатия. Току виж при победа изскочат и кандидати за БФС...