Няма ли край на този срам за българския футбол? Колко още има? Място не остана за нови имена на стената на срама, а тя се трупа с нови и нови „герои“ година след година. Там сега е и това на селекционера Илиан Илиев, записал първо поражение начело на България след серия от 9 мача. Но каква загуба само, какъв кошмар…0:5 от Северна Ирландия в Белфаст. Дори феновете и журналистите на домакините не вярваха на случващото се на „Уиндзор Парк“. Наложи се статистикът, отговарящ за националния тим на островитяните, да изтупа прахта и да извади книгата с рекордите, за да провери кога за последно са вкарвани 5 попадения във вратата на съперника. Годината е 1995-а, а мачът е с Австрия (5:3), но дори и тогава е имало някакво противодействие.

След 17 години национал на "зелено-бялата" армия реализира отново хеттрик след този на Дейвид Хейли срещу Лихтенщайн от 2007-а. Сега това стори Айзък Прайс, който на клубно ниво има едно попадение за година и половина с екипа на „Стандарт“ (Лиеж). А, за да придобие срамът завършен вид, е добре да се припомни и последният случай на 3 гола за едно полувреме на Северна Ирландия – през 2008-а срещу Грузия. И за капак - 7 от титулярите на домакините бяха на възраст между 19 и 22 години. При нас в горната граница попада единствено Християн Петров.

Цялата тази статистика само подчертава значението на успеха за домакините и огромния срам на България. Толкова обаче за грандиозния успех на скромния иначе съперник на нашите. Поглед към статистиката на трикольорите подсказва, че подобни крушения вече не са тенденция, а статут. Родните национали допуснаха 3 гола за 45 минути срещу Унгария през 2023 година, паднаха с 2:5 от Грузия през 2022-а, а загубата е най-тежка от…5 години насам. С две думи – нищо ново.

Всичко започна далеч преди тимът ни да се качи на самолета за Белфаст. За задаващия се провал подсказваха повиквателните на селекционера Илиан Илиев, изпуснал възможност да влезе в историята с 10 мача без загуба начело на България. Вместо да преследва рекорд обаче, опитният специалист си сложи главата в торбата със състав, в който впечатление правиха големия брой играчи със статут на резерви. Четирима от тях бяха от ЦСКА – Иван Дюлгеров, Християн Петров, Иван Турицов и Илиан Илиев-младши. В това число влизат още Светослав Вуцов, който не пази в последните две срещи на „Славия“, Ивайло Чочев от „Лудогорец“, Кирил Десподов от ПАОК, донякъде и Симеон Петров от „Шльонск“. Най-дискутирани обаче бяха имената на карето „червени“, двама от които играха при 0:5. Илиев изненада с нови два хода – остави Серкан Юсеин и Християн Петров извън групата за двубоя с Люксембург (0:0), а после ги пусна титуляри на Острова.

В същото време извън радара на селекционера останаха Георги Миланов (твърд титуляр в Румъния), Андриан Краев, подвизаващ се в елита на Португалия, и капитанът на италианския „Специя“ Петко Христов. Не се довери още на представящия се солидно Николай Минков в „Ботев“ (Пд), а Кристиан Димитров бе викнат на пожар между двете срещи, но официално поне се оказа, че е контузен. Така в крайна сметка критиките към селекционера за разширения състав преди лагера от журналисти и фенове се оказаха основателни, а не пресилени, и резултатите го доказват. 7 милиона души, 7 милиона състав, но точно този в Белфаст не бе най-сполучливият.

И все пак огромната вина е на тези, които бяха на терена. Никой не може да ни убеди, че младият тим на Северна Ирландия е толкова по-класен от този на Илиев. Всичко опира до характер, воля и себераздаване. Е, това сега го нямаше. Националите ни не убедиха, че ги е яд от случващото се и този резултат е плод на някаква нелепа за нас случайност. Както вече статистиката подсказа, всяка година има по един такъв провал без значение от президента, треньора и арената. И мястото ни в четвърта урна на задаващия се жребий за Мондиал 2026 е показателно.

Това означава, че ако България не спечели групата, много е вероятно Илиан Илиев да се раздели със селекционерския пост и да се концентрира изцяло върху клубния си тим „Черно море“. Предстои ни визита на Люксембург през ноември, а веднага след това домакинство на Беларус, но вече нито сме лидери, изпари се и добрата атмосфера около отбора. Забравете и за празниците на стадион "Христо Ботев", съпътствали предните ни две домакинства.

Две неща от срама в Белфаст подсказват за агонията във вторник вечер – ироничното ръкопляскане на публиката при слабия удар на резервата Илиан Илиев-младши в края и безсилието в студиото на позитивния иначе Валери Божинов да намери за какво да се хване, за да изтъкне поне нещо смислено в играта на България. Просто нямаше какво, едно голямо нищо, както призна бившият нападател! И все пак в настаналата тягостна атмосфера Божигол можеше да признае едно – тези момчета направиха щастливи цяла една нация. Просто не беше нашата, а тази на Северна Ирландия. Гаранция собствениците на пъбове също са останали доволни…