Промяната се отнася за бизнес заемите и за ипотеките, които не са основно жилище

Процедурата ще се договаря с всеки клиент

Банките в страните от Европейския съюз (ЕС) ще могат да събират извънсъдебно просрочени задължения по кредити, съобщи агенция Ройтерс. Механизмът ще важи само за бизнес заемите, както и за ипотечните кредити, но само ако обезпечението не е основно жилище на кредитополучателя.

Постоянните представители на страните членки са одобрили позицията на Съвета на ЕС по предложение за обща рамка и минимални изисквания за извънсъдебен механизъм за възстановяване на средства по кредити, гарантирани с обезпечение, в случай че кредитополучателят не е в състояние да ги изплати. Ефективното извънсъдебно изпълнение може да спомогне да се избегне натрупването на лоши кредити, тъй като предоставя на банките правни инструменти за по-бързо възстановяване на обезпеченията, посочват от Съвета на ЕС.

Ускореното извънсъдебно събиране на лоши кредити ще се договаря между банката и всеки клиент поотделно. Механизмът ще се прилага само за бизнес кредити. Потребителските заеми се изключват, както и тези, при които за обезпечение се използва основното жилище на кредитополучателя.

В случай, че този нов механизъм е бил договорен между банката и клиента, а кредитополучателят спре да изплаща заема, обезпечението ще се оценява и продава (чрез частна продажба или публичен търг) или ще се усвоява (чрез прехвърляне на собствеността на кредитора). Така кредиторът ще получи постъпления, за да покрие непогасената сума.

ЕС поставя и някои условия, за да заработи този механизъм. Кредиторът ще бъде задължен да даде известно време на кредитополучателя да направи дължимите плащания и да избегне принудителното изпълнение. Кредитополучателят получава и правото да оспори пред съд изпълнението или правото на кредитора да пристъпи към изпълнение по обезпечението. Кредиторът, също така, ще задържа постъпленията само до размера, необходим за покриване на непогасените суми по кредита. Остатъкът ще се изплаща на кредитополучателя или на други кредитори, предвижда механизмът.

Дава се и възможност на държавите членки да решат сами дали след усвояване на постъпленията от обезпечението кредитът да се счита за напълно уреден, дори и средствата да не достигат за покриването му.

Клиентите ще бъдат защитени

Лошите заеми са рекордно малко

Делът на необслужваните заеми спрямо всички отпуснати кредити в ЕС е на най-ниското си ниво от финансовата криза насам, но остава висок в някои държави като Гърция, Кипър, Португалия и Италия, пише в официалното съобщение.

„Важно е да се предоставят правни инструменти на банките, за да възстановят бързо стойността на неуспешните заеми, без да се налага да се обръщат към съда, като същевременно с това се гарантира високо ниво на защита на кредитополучателите”. Това коментира финансовият министър на Финландия Мика Линтила по повод решението на Съвета на Европейския Съюз.

Предстои Европейската комисия и Парламентът на ЕС да преговарят по веждането на новите правила в практиката на банките.

Правила

Сега има бързи процедура

И в момента банките в България имат право на бърза процедура за събиране на лошите кредити, но въпреки това тя минава през съда. Ако клиент не плаща в срок заема си, банката има право да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист само на база извлечение от счетоводните си книги, гласят текстовете от Гражданския процесуален кодекс. Заповедта за изпълнение, издадена от съда, все още не означава, че кредитополучателят е осъден да заплатя посочената там сума или да предаде на банката обезпечението по заема. Заповедта за изпълнение се издава от съда след получаване на заявление по образец, в което заявителят твърди, че има да получава определена сума пари, и с нея съдът иска да провери дали кредитополучателят оспорвам това твърдение, коментираха юристи.

Ако клиентът на банката смята, че не дължи парите, може да възрази пред съда. Но ако, действително дължи парите, е по-добре да не го прави, защото ще се стигне до съдебен процес и след като го загуби може да бъде осъден да плати и разноските по делото - държавната такса за завеждане на иска пред съда, която е в размер на 4% от дължимата сума, направените по време на процеса разноски за съдебни експертизи, както и адвокатското възнаграждение, което банката е платила в съдебния процес.