Не съм следил много тази предизборна кампания, главно поради отсъствие от страната. Но забелязах, че има участници в изборите, които упорито лансират невъзможни идеи и откровени лъжи, като например, че можело да има "референдум/и за излизане от ЕС и от НАТО".

Не, конституционно недопустимо е да има такъв референдум и поради няма да има такъв референдум. Който се връзва на такива плиткоумни лъжи - за негова сметка си е.

Ето защо е невъзможен и недопустим референдум/и за излизане от ЕС и от НАТО:

Специалистите по право на Европейския съюз вероятно биха обяснили, че пречката е процедурна, защото в закона за референдумите изрично е разписано, че по въпроси, уредени в международен договор, какъвто е договорът за присъединяване към ЕС, референдум е допустим само преди ратификацията на съответния договор. По отношение на членството в НАТО това наистина е ключов аргумент, но по отношение на членството в ЕС има второстепенно значение. По-важното е, че Конституцията не допуска подобен референдум "за излизане от ЕС".

Това е така, защото през 2005 г. добавихме нова разпоредба в главата "Основни начала" - ал. 3 на чл. 4 КРБ, която гласи: " Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз." С други думи - членството на България в ЕС е конституционализирано, като една от основните характеристики на държавата редом с това, че е демократична и правова държава.

Тази промяна в Конституцията от 2005 г. беше гласувана от 39-то Народно събрание, в което имах честта да бъда народен представител пълен 4-годишен мандат. Бях член на Временната комисия за промени в Конституцията, която изработи целия конституционен проект и в частност цитираната ал. 3, на чл. 4.

Ще припомня, че в пленарната зала точно по тази разпоредба, когато се гласуваше текст по текст (съгласно процедурата - при второто четене), имаше пълно единодушие, нито един "въздържал се", нито един "против". Имаше само петима, които бяха срещу текста за свободна продажба на земеделска земя в рамките на ЕС, но те НЕ бяха срещу текста, че "България участва в изграждането и развитието на ЕС". Ще цитирам думите на проф. Любен Корнезов (БСП) в пленарната зала тогава: "Това (б.м. чл. 4, ал. 4 КРБ) не са само думи, а израз на дълбоко осъзната философия. Както България не може без Европа, така и не може да има обединена Европа без България."

Окончателното приемане на трето четене на промените в Конституцията на 18 февруари 2005 г. също беше прието с почти пълен консенсус - "за" - 225, "против" - 5 (Александър Паунов, Сапарев, ген. Любен Петров, Пантев, Банкова). "Въздържали се" нямаше.

При това, за разлика от последните някалко краткотрайни парламента, които се избират на дъното на избирателната активност и съответно имат доста ниска обществено-политическа легитимност, 39-то НС беше избрано от 67% от избирателите. Всеки отделен депутат и всяка отделна партия в него, бяха почти двойно по-представителни от гледище на граждани, които стоят зад тях. Така че, сегашните партии и депутати просто нямат думата за Конституцията!

След като участието на Република България в ЕС е изведено сред основните начала на българското конституционно устройство, без конституционна промяна поставянето на (абсурдния по мое мнение) въпрос за излизане от ЕС е невъзможно. Такава конституционна промяна, доколокото засяга основните начала и формата на държавно управление, съгласно известното тълкувателно решение на КС от 2003 г., може да бъде приета единствено от Велико народно събрание. Никакъв референдум не може да изземе компетентностите на учредителната власт, тъй като суверенът е решил чрез Конституцията, такива въпроси да са в компетентността на Великото народно събрание, т.е. на учредителната власт, а не да се решават с пряко участие чрез референдум.

Несъстоятелно е твърдението също, че можело да се "предоговарят" условията за членство в ЕС. Не, не може да се "предоговарят", защото всички държави, без изключение членуват в ЕС при напълно еднакви условия. Тези условия са свързани с процеса на вземане на решения и участието в институционалната структура на ЕС, което - отново подчертавам - е еднакво за всички. Вероятно авторите на несъстоятелното твърдение за "предоговаряне на условията" имат предвид предприсъединителния процес и преговорите по него. Но това е нещо съвсем различно, безвъзвратно е приключило и не подлежи на никакво "предоговаряне". За да не усложнявам допълнително изложението, ще обясня защо е невъзможно чрез следното сравнение: купувате си кола, подписвате договор, ставате собственик на колата, карате я в продължение на 15 години и изведнъж решавате да потърсите продавача да "предоговорите" условията на продажбата. Това е абсурдно и в житейски и в правен смисъл.

Та, надявам се, че мислещите хора не се връзват на подобни лъжи и обещания, които никога - ама никога! - няма да бъдат изпълнени, защото са невъзможни политически и недопустими от действащия конституционен ред.