Договорът ще бъде подписан в Истанбул след седмица

Страните ще осъществяват съвместен контрол на изхода на пристаните

Зеленски остава скептик за крайно решение

Делегациите на Украйна и Русия, които преговаряха в сряда в Истанбул са постигнали “основно, техническо” споразумение за износа на украинската зърнена продукция от блокираните черноморски пристанища, предадоха световните агенции.

Положителният напредък бе обявен от министъра на отбраната на Турция Хулуси Акар, чиято страна е посредник в преговорите. Акар каза, че първоначалната сделка включва решаване на технически подробности, като например създаване на координационен център в Истанбул, където ще присъстват представители на всички страни; съвместен контрол на точките за излизане и пристигане на пристанищата; и осигуряване на “навигационна безопасност по маршрутите за прехвърляне”.

“Виждаме, че страните желаят да разрешат този проблем”, каза Акар в изявление, добавяйки, че окончателното споразумение ще бъде координирано с ООН и друга среща трябва да се проведе следващата седмица в Турция, на която трябва официално да бъде подписан договорът.

Доставките на зърно от Украйна през черноморските пристанища бяха спрени след нахлуването на Русия в страната в края на февруари и милиони тонове зърно, необходими за изхранването на страни, зависими от вноса в региони като Близкия изток и Африка, стоят в складове, а цените на храните растат, припомнят наблюдатели.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски беше по-резервиран в коментара си след преговорите, но настоя в нощното си обръщение, че делегатите на страната му са го информирали, че има “известен напредък”.

“Ние наистина полагаме значителни усилия да възстановим доставките на храни на световния пазар”, каза Зеленски. “Ще договорим подробностите с генералния секретар на ООН през следващите дни.”

Украйна се опасява да не стане уязвима на атаки, ако премахне мините, които защитават нейните пристанища, но също така блокират достъпа им до морето. За да сключи сделка, Украйна каза, че Русия трябва да предостави гаранции, че няма да удари пристанищата или корабите със зърно, когато започнат да плават отново. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, чиято организация работи с Турция за посредничество в преговорите, каза, че различните страни са постигнали “съществено споразумение по много аспекти” на деблокирането на търговията в Черно море, “свързани с механизмите за контрол, свързани със системата на координация, отнасящи се до въпросите на разминирането”.

“В Истанбул видяхме критична стъпка напред към осигуряването на безопасен и сигурен износ на украински хранителни продукти през Черно море. В свят, помрачен от глобални кризи, днес най-накрая имаме лъч надежда”, каза Гутериш на пресконференция днес. Той добави, че е необходима повече техническа работа, за да се осигури окончателна сделка, “но инерцията е видима”.

С още хора в “Черния списък” и забрана за продажба на злато

ЕС готви седми пакет руски санкции до седмица

Новият пакет също така ще разшири списъка със стоки с двойна употреба, забранени за износ в Русия.

Европейският съюз (ЕС) до седмица трябва да представи и одобри седмия пакет от санкции срещу Русия, който ще забрани вноса на руско злато и ще добави редица руснаци към списъка със санкции. Това съобщава интернет порталът Euractiv с позоваване на дипломати от ЕС.

“Подготовката на посланиците на ЕС за новия, седми пакет, трябва да се възобнови този четвъртък и петък (14 и 15 юли) и вероятно ще бъде одобрен от държавите-членки до средата на следващата седмица”, пише порталът.

Според изданието новият пакет също така ще разшири списъка със стоки с двойна употреба, забранени за износ в Русия, и ще включва допълнителни списъци на физически и юридически лица, свързани с кръга на руския президент Владимир Путин.

Освен това седмият пакет от санкции ще има за цел да затвори вратичките на вече одобрени забрани, например чрез добавяне на определени продукти към списъка на забранените стоки.

По-рано в четвъртък Европейската комисия понижи своите прогнози за растеж в Еврозоната за 2022 г. и 2023 г. съответно до 2,6% и 1,4% от прогнозираните досега 2,7% и 2,3% поради нарастващото въздействие на войната в Украйна.

Сред техническото спиране за “10 дни”

„Газпром“ не гарантира пускане на „Северен поток“

Изглежда невъзможно да се стигне до обективно заключение относно по-нататъшната експлоатация на “Северен поток”, казва “Газпром” в изявление.

Руският държавен енергиен гигант “Газпром” предупреди в сряда, че не може да гарантира функционирането на “критично” оборудване за газопровода “Северен поток 1” въпреки решението на Канада да върне важна турбина, след като е била ремонтирана в страната, предадоха световните медии.

“Северен поток 1”, основният източник на газ за Германия от Русия, беше спрян в понеделник за десетдневна планирана поддръжка, оставяйки лидерите на ЕС да се тревожат, че “Газпром” няма да пусне газопровода отново след прекъсването.
Ключова турбина за газопровода се ремонтира в канадски обект, собственост на германската “Сименс”. “Газпром” обвини забавеното връщане на турбината за неотдавнашното намаление с 40 процента на доставките на газ по тръбопровода.

Преди седмица Канада обяви, че ще позволи връщането на оборудването в Русия през Германия, въпреки призивите на Украйна да отложи доставката.

В изявление руската енергийна компания каза, че “Газпром” не притежава никакви документи, които биха позволили на “Сименс” да изведе газотурбинния двигател [...] от Канада, където този двигател в момента е в ремонт”.

“При тези обстоятелства”, добавя изявлението, “изглежда невъзможно да се стигне до обективно заключение относно по-нататъшното развитие на нещата по отношение на безопасната експлоатация на (станция Портовая), съоръжение от критично значение за газопровода “Северен поток”.

След всички провали на Запада и САЩ

Русия спечели битката за сърцата на арабите

Много страни от Близкия изток в крайна сметка гласуваха за резолюция на ООН, осъждаща действията на Русия в Украйна, но не надхвърлиха този символичен жест.

Арабският свят реагира сдържано на войната в Украйна, не подкрепи санкциите срещу Русия и не скъса връзките с нея.

Близкият изток повярва в многополюсния свят, съгласно версията на Владимир Путин дори след демонстративната война в Сирия, а сега само засили убеждението си, че Русия воюва със Запада на страната на всички, които не харесват Америка, анализира Руската служба на Би Би Си.

В условията, когато Западният свят губи информационната война в арабоезичното пространство, страните от региона, свикнали на войни, се опитват да останат неутрални по отношение на войната в Европа, отприщена от Кремъл. Някои са хладни, други мълчат. Никой не иска да ядоса САЩ или да се скара с Русия.

“Много страни осъзнаха, че трябва да диверсифицират връзките си и да поставят яйцата си в различни кошници, Русия е една от тези кошници”, казва Мериса Хурма, директор на програмата за Близкия изток на Центъра “Удроу Уилсън”.

Този подход е характерен за страните от арабския свят.

Сирия е безусловен съюзник на Русия във всичко. Тя беше първата и засега единствената страна в региона, признала след Русия самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР). Тя гласува и против мартенската резолюция на ООН, осъждаща руската агресия в Украйна.

Някои страни от Близкия изток и Северна Африка, включително Алжир, Ирак, Иран и Обединените арабски емирства, се въздържаха. Други, като Мароко, избраха да не гласуват изобщо.

“Въпреки факта, че много страни в региона имат исторически по-тесни връзки със Съединените щати, в последно време Русия се превърна в много по-важен партньор както в търговско, така и във военно отношение”, каза координаторът на програмата за Близкия изток и Северна Африка на Европейския съвет за външни отношения, Кели Петило.

Тактиката на изчакване е следвана от повечето страни в региона както преди, така и след нахлуването в Украйна, казва Мериса Хурма. Много страни от Близкия изток в крайна сметка гласуваха за резолюция на ООН, осъждаща действията на Русия в Украйна, но не надхвърлиха този символичен жест.

“Ние не вземаме страна, ние действаме в рамките на нашите бизнес интереси”, каза катарският министър на енергетиката Саад ал Кааби в интервю за Си Ен Ен на международна конференция в Доха в края на юни.

Съединените щати отдавна показаха ясно, че искат да сведат до минимум влиянието си в региона и преди няколко години започнаха постепенно оттегляне. Русия се стреми да заеме празното място.

През последните години дори традиционните съюзници на САЩ се опитаха да диверсифицират връзките чрез изграждане на отношения с други страни, включително Русия, особено след като американците постепенно се оттеглят от региона. Затова сега е важно за тях да не пропиляват натрупания капитал.

Освен това “за много арабски страни Русия всъщност е във война с целия НАТО, а не само с Украйна”, подчертава Кирил Семьонов, експерт в Руския съвет по международни въпроси (организация с нестопанска цел, основана по заповед на президента Дмитрий Медведев през 2011).

Превод: “Гласове”

Очаквайте продължение в следващ брой