Ниските лихви допринесоха за растежа на пазара на недвижими имоти

Беше потвърдено, че отричаните заради зеления преход въглищни централи са жизнено необходими

Продължавам равносметката за най-значимите икономически и политически събития през изминалата 2024 г. в България. Няма да ги подреждам по важност и далеч не съм изчерпателен, но все пак предлагам теми за размисъл.

Има добри новини за икономиката

Една от положителните новини през 2024 г. е дългоочакваното приемане на България в Шенгенското пространство, което се случи първоначално с ограничен обхват, но в края на годината беше взето решение за цялостно участие, влязло в сила на 1 януари т. г. Така този етап от интеграцията приключи, като предстои проверката дали очакваните съществени ползи за търговията и туризма ще се реализират и дали ще се материализират рисковете, за които предупреждаваха противниците на тази стъпка.

Икономиката като цяло расте, а нормата на безработица остава ниска. Свидетелство за позитивното развитие са и рекордно високите продажби на нови автомобили. Според данните на МВР броят нови регистрации достига 62 475 и надвишава с над 4500 предишния рекорд, поставен през 2008 г. Факторите за това са повишаването на доходите, относително ниските лихвени проценти по лизинга и вероятно поръчките от страна на държавни и общински органи и частните предприятия. Освен това вече четвърта поредна година се наблюдава нарастване на продажбите, въпреки чувствителното повишение на цените през този период.

Ниските лихвени проценти допринесоха и за допълнителен растеж на пазара на недвижими имоти, а предприетите мерки от страна на Българската народна банка не промениха съществено ситуацията. Това е белег, че всъщност друг фактор има също много силно влияние - очакваното приемане в еврозоната. Около половината сделки се извършват без участие на банка - т. е. от спестявания, много от които вероятно не са декларирани и затова притежателите им се опитват да избегнат обмяната им в евро, която би ги осветлила, и затова инвестират в жилища.

Все пак растежът не засяга всички сектори, а най-вече услугите. На противоположния полюс е промишлеността, където индексът на производството през първите 10 месеца на годината, за които са налични данни от НСИ, се понижава с 3,6% спрямо аналогичния период на 2023 г., а в три от месеците се реализира растеж на годишна база. Основните проблеми пред бизнеса са намалелите поръчки (най-вече от Германия), недостигът на квалифицирани кадри, повишените разходи за труд и донякъде цените на енергийните ресурси. През 2024 г. от държавния бюджет се поемаше разликата, когато цената на тока надвишава 180 лв./MWh, а освен това предприятията разполагаха с достатъчно време да се подготвят и да сключат договори с фиксирана цена и да включат в себестойността на продукцията си този риск.

Проблемите в енергетиката обаче се задълбочават. През 2024 г. се потвърди отново, че отричаните заради зеления преход въглищни централи са жизнено необходими на системата. Според данни на Електроенергийния системен оператор през 2024 г. производството на ток се е свило с почти 5% до 38 млн. MWh като делът на възобновяемите източници се повишава за сметка на базовите централи. От своя страна потреблението е нараснало с 1% до 37 млн. MWh. Така страната остава нетен износител на електроенергия с 1 млн. MWh спрямо почти 3,4 млн. MWh през 2023 г. Оказва се, че разходите за внос надвишават приходите от износ: така фактически се изнася по-евтин ток, а се внася по-скъп.

Един от показателите, които засягат цялото население, е инфлацията. Все още не са налични данни за цялата година, но тези до края на ноември и случилото се през декември дават основание за извода, че темпът се стабилизира при умерени равнища. Според Националния статистически институт средно за периода януари-ноември 2024 г. на годишна база инфлацията на потребителските цени е 2,4%, като при хранителните стоки и безалкохолните напитки е 2,5%. При облеклата, обувките, съобщенията, развлеченията и културата е регистриран спад, докато при всички останали артикули е налице повишение на цените. То засяга най-вече алкохолните напитки и тютюневите изделия, здравеопазването, образованието, ресторантите и хотелите. Тоест въпреки умерената инфлация като цяло достигнатите равнища на цените или почти не се понижават, или продължават да нарастват, но заради базовия ефект темпът на инфлация се забавя.

Спадът на инфлацията беше очакван и това породи очаквания за изпълнение на критерия за стабилност на цените. Това е едно от условията България да бъде приета за член в еврозоната, тъй като според наличните данни до момента останалите критерии се изпълняват. Към края на ноември това все още не се е случило.

Според експресната оценка на Евростат и моите очаквания към декември изпълнението би могло да е факт. За тази цел обаче при изчислението на референтната стойност ще бъде необходимо да бъде изключена поне една държава с най-ниска инфлация. Основания за изключването на държава при пресмятане на критерия са голямо отклонение спрямо средната стойност за останалите или наличието на рецесия. Напълно е възможно обаче очакването ми да не се сбъдне.

Освен това дори към посочения период да бъде отчетено изпълнение на критерия, последствията все още не са еднозначни. През януари е налице видимо повишение на цените на хляба и хлебните изделия, електроенергията за бита, водоснабдяването, природния газ, общественото хранене, издаването на лични документи и др. Те ще затруднят или дори могат да направят невъзможно изпълнението му през този месец, което означава, че така то не е устойчиво.

Политическа криза и бюджет

Възнагражденията в сектор “Сигурност” и във висшето образование бяха поредната стъпка към отказ от фискална дисциплина.

През март правителството на “Сглобката” между коалициите ГЕРБ-СДС и ППДБ подаде оставка, тъй като изтече предварително договореният 9-месечен срок. Този период и липсата на политическа отговорност поради наличието на действащо Народно събрание до провеждането на следващите избори “роди” множество вредни за страната решения.

Едно от тях бяха промените в Конституцията. Частта относно съдебната реформа беше отменена от Конституционния съд, подобна съдба се очаква и касаещата ограничаването на правомощията на президентската институция и определянето на списък с позиции, от които може да се посочи служебният министър-председател. Последната промяна и нежеланието на голяма част от заемащите посочените позиции лица да се ангажират (напълно разбираемо) с такава отговорност създаде ситуация, в която фактически нямаше възможност за избор. Това обаче увеличи апетитите към длъжностите в списъка и след проведените избори произведе рекордно по продължителност първо заседание, докато не бе постигнато съгласие за негов председател. Освен това силно се забави внасянето на проекта за държавен бюджет за 2025 г. и все още такъв не е приет.

Периодът на липса на политическа отговорност е свързан и с приемането на важни решения относно възнагражденията в сектор “Сигурност” и във висшето образование. Те бяха поредната стъпка от началото на кризата заради COVID-19 през 2020 г. към първоначално временно разхлабване на бюджета, а след това траен отказ от фискална дисциплина чрез увеличаване на социалните разходи и заплатите в обществения сектор, без да бъдат осигурени приходи, които да ги финансират.

Според предварителните данни на Министерството на финансите консолидираната фискална програма през 2024 г. завършва с дефицит в размер 6,1 млрд. лв., което според МФ е 3% от очаквания брутен вътрешен продукт, като приходите са 72 млрд. лв. Отчетените общи разходи са 78,1 млрд. лв., но това се дължи на счетоводна операция в общинските бюджети, стартирала в края на 2023 г., при която 1,2 млрд. лв. бяха приспаднати от разходната част през 2024 г.

Следователно без прилагането на творческо счетоводство (от правителството на “Сглобката”) размерът на разходите би бил 79,3 млрд. лв., а дефицитът на касова основа щеше да бъде 7,3 млрд. лв. или 3,6% от очаквания БВП. Според предварителните данни от МФ дефицитът надвишава 3% от БВП, ако актуалната прогноза на МФ за 2024 г. в размер 201,5 млрд. лв. се изпълни. Според мен тя вероятно подценява БВП, но не е ясно дали дори по-високият му размер ще позволи спазването на разпоредбата на Закона за публичните финанси (ЗПФ) за максимален дефицит до 3% от БВП. При отчитането на начислена основа този проблем е избегнат и това е един от факторите, заради когото тази методология се прилага от Евростат.

Проблемът за 2025 г. обаче е много по-голям. Дефицитът остава в рамките на 3% от БВП единствено благодарение на очакваните приходи от двете предложени данъчни амнистии в общ размер 5 150 млн. лв., които (надявам се) са с еднократен характер. Поради това те нямат действие през следващите години и по този начин очакваният размер на трайния бюджетен дефицит на касова основа достига около 11,6 млрд. лв. или почти 5,4% от очаквания БВП за 2025 г.

Разбира се, това би се отразило по същия начин и на начислена основа. Тоест и според двете методологии има трайно превишение на разходите над приходите, което далеч надхвърля 3% от БВП и така не се спазват нито ЗПФ, нито европейските фискални правила. В резултат от това се натрупва държавен дълг, но икономическият растеж не се повишава, а МФ дори очаква в средносрочен период той да се забави. Заедно с това усвояването на европейските фондове не се случва с желаната скорост, а по Плана за възстановяване и устойчивост е вероятно да не бъдат получени повече пари.

Очакваните високи дефицити ще се случват въпреки отмяната на пропорционалното облагане с корпоративен данък заради изискване от Европейския съюз, което е в сила от началото на годината. Въведена е допълнителна ставка от 15% за предприятията с оборот над 1,5 млрд. лв., независимо от размера на печалбата им. Тоест е възможен случай, при когото предприятие с 1,5 млрд. лв. оборот и 100 млн. лв. печалба ще трябва да плати 15 млн. лв. корпоративен данък, а такова с 1,4 млрд. лв. оборот и 120 млн. лв. печалба ще плати по-малък данък в размер 12 млн. лв. Нарушава се принципът на вертикална справедливост - за по-висок доход да се плаща по-висок данък и се изкривява добре работещата данъчна система в страната, а се планират нови повишения на данъци.