Свещеният скален град на траките спечели поредното признание

Приз в „Проекти, свързани с развитието на градовете“

Читателите знаят, че през последните седмици заедно с Explorers Club Bulgaria провеждах уникална експедиция в джунглите и саваните на Южна Африка. През двете седмици на пътешествието освен Република Южна Африка, посетих държавите Зимбабве и Ботсвана, а по река Замбези проникнах дори в Замбия и по границата на Намибия. Край Йоханесбург се запознах с най-ранната история на човека, после пътешествах сред диви животни, бях на Великия водопад Виктория, а накрая стъпих на „Края на света“ – нос „Добра надежда“ в най-южната част на Черния континент.

Улисан в чудесата, които ме заобикаляха отвсякъде, бях позабравил за напрегнатия петмесечен сезон на археологическите проучвания на Перперикон през 2024 г. Но ето че той сам ми напомни за себе си! Буквално в последния ден на пътешествието, малко преди самолетът ми да излети от Кейптаун за Истанбул, от София долетя страхотна новина. Свещеният скален град на траките бе спечелил поредното признание, и то само месец след като читателите на авторитетния британски вестник The Guardian го поставиха в десетката на най-интересните обекти в Европа. На престижна церемония в Sofia Event Center и пред повече от 500 официални гости Перперикон печели първа награда в Националния конкурс „Сграда на годината“ в категория „Проекти, свързани с развитието на градовете“.

Награждаването на 17 декември – зам.-кметът на Кърджали Даниел Делчев и представителката на фирмите, реализиращи проекта – Диана Глосова (вляво).

Както е известно, Националният конкурс „Сграда на годината“ е най-авторитетното събитиe в сферата на инвестиционните проекти, строителството и архитектурата в България. Целта на това събитие е да се отличат най-добрите постижения при реализация на съвременни сградни проекти през съответната година, както и свързаните с реализацията им инвеститори, архитекти и строители. В тазгодишното издание на конкурса участват над 100  проекти в 17 категории от цялата страна.

В оспорваното състезание Перперикон има достойни съперници. Буквално по петите му е невероятният Археологически комплекс „Долината на тракийските царе”  на Община Казанлък. В него наред с пълна информация за археологическите паметници, туристите могат за видят  невероятния  макет в мащаб 1:10 на столицата на одриските царе от последните векове на старата ера Севтополис. В казанлъшкия проект влиза и пълната консервация и реставрация на гробницата в могилата „Оструша“ – последния обект в „Долината на тракийските царе“, който още не беше социализиран.

Не по-малко забележителни са и другите претенденти на „Сграда на годината“ в категорията „Проекти, свързани с градското развитие“. Там са РЕМО „Етъра” – прочутият музей за творчески културен туризъм; реконструкцията на Дондуковата градина от 1878 г. в Пловдив; консервационните и реставрационни дейности по църквата „Св. Св. Кирил и Методий“; централната градска площадка „Сава Младенов“ – Тетевен; детската площадка „Рибарски истории“ – Бургас и др.

Това далеч не е първото национално и международно признание за извършените консервационно-реставрационни дейности на Перперикон. До този момент на скалния град са реализирани четири европейски проекта на стойност близо 20 милиона лева. Благодарение на отличното взаимодействие на археолозите, държавата и Община Кърджали разкриваните културно-исторически ценности се експонират по най-добрия начин максимално бързо след разкопаването им от земята. В момента се подготвят пети и шести проект, които са одобрени и очакват необходимите средства по линия на програмите на Европейския съюз.

Награденият на 17 декември 2024 г. проект по програмата „Региони в растеж“ е особено важен в развитието и благоустрояването на Перперикон. С него е завършено и продължено направеното по предишната голяма европейска програма „Регионално развитие“ от 2014 г. В рамките на това начинание бяха реставрирани още 14 сгради в Акропола на Перперикон, Нимфеума, Храма на Тракийския конник и др. Особено важна бе уникалната реставрация на Голямата базилика от V в. в Южния квартал, където наред със зидовете бяха издигнати запазените колони. Също така бяха изградени редица нови туристически алеи и създадено художествено осветление.

Художественото осветление на реставрираната Голяма базилика на Перперикон.

Благодарение на европейските проекти е експонирана огромна площ, простираща се на десетки декари. Човек вече може да се разходи по улиците и площадите на древния град, да  върви с часове сред храмове и обществени сгради, да надниква в къщите на отдавна живелите обитатели на Перперикон. Прекрасно обозначени с табели, те ни разказват хилядолетната история на скалния град. Посетителите научават как тук още преди 7000 години и в зората на човешката цивилизация през каменно-медната епоха древните хора създават голямо светилище. Във времената на Троянската война преди 3500 години то се превръща в грандиозен култов център, прочут в цялото Средиземноморие. Както се знае, да се допитат до оракула на Дионис тук са идвали такива личности като Александър Велики и физическия баща на първия римски император Октавиан Август.

След V в. Перперикон става важно християнско епископско средище, каквото остава чак до XIV в. А през епохата на Средновековието градът се намира на границата между Българското царство и Византийската империя, които векове наред воюват за него.

Всички тези интересни данни, както и много друга информация, човек ще може да получи в Посетителския център, изграден в подножието на Перперикон. Той също е построен по европейски проект и откриването му предстои в първите месеци на 2025 г. А ние, археолозите, се надяваме в новия национален бюджет за същата година отново да залегнат сериозни средства за продължаване на проучванията, необходими за разкриване на все още непознатите страници от историята на скалния град.

Нека отбележа хората, с чиято помощ се случват тези успехи. Преди всичко са археолозите, без чиито усилия няма да има какво да се реставрира и консервира. Под мое ръководство вече 25 години работят учените Даниела Коджаманова, директор на РИМ-Кърджали, доц. д-р Здравко Димитров от НАИМ-БАН, д-р Николай Бояджиев от РИМ-Смолян и много други. Особено голяма е ролята на двете всеотдайни дами, които ръководят Отдела за проектиране на Община Кърджали - Надежда Цветкова и Александра Римпопова. И разбира се – благодарност на кметовете на Кърджали, по време на чието управление се реализират проектите – предишния Хасан Азис и настоящия – Ерол Мюмюн.

Много е важно, че през последните години държавата разбра колко е важно да бъдат приоритетно финансирани определени обекти с оглед на развитието на културно-историческия туризъм в България. В тази листа Перперикон е заедно с такива известни паметници като античния град Хераклея Синтика край Петрич, римската провинциална столица Рациария край Видин, късноантичния и средновековен град Мисионис край Търговище и праисторическия култов център „Провадия-Солниците“. Искрено се надявам това финансиране да продължи и през 2025 г., за да може нашата страна да се гордее със своето археологическо наследство – трето по ценност на Стария континент!