Файненшъл таймс: Шефът на Централната банка на Хърватия защитава еврото, а потребителите се оплакват от покачване на цените

Гуверньорът на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич казва, че общата цена на живота е поскъпнала съвсем слабо, откакто страната се присъедини към еврото. Най-голямото поскъпване след смяната на валутата в страната е в кафенетата и фризьорските салони.

Гуверньорът на Централната банка на Хърватия отхвърли оплакванията, че въвеждането на еврото е накарало бизнеса да увеличи цените значително, казвайки, че приемането на еврото просто „малко“ е повишило цените.

Борис Вуйчич каза пред Financial Times, че решението на страната да стане двайсетия член на еврозоната през януари е довело до по-високи цени на кафето за навън и фризьорските услуги за мъже. Но според него общата цена на живота съвсем малко се е повишила.

„Сега уверено можем да кажем, че въздействието върху цените от въвеждането на еврото не беше значително“, каза Вуйчич и добави, че то е повишило цените с най-много 0,4 процентни пункта.

При въвеждането на еврото в други страни често се стигаше до вой от протести от страна на потребителите, които твърдяха, че бизнесът използва случая, за да повиши цените. Критиците в Германия въведоха специален термин „Teuro”, с който да опишат феномена на поскъпването вследствие въвеждането на еврото, идващ от немската дума “Teuer”, която означава скъпо.

Подобна беше историята и в Хърватия, която се присъедини към блока в момент, когато инфлацията беше двуцифрено число.

Страната също така е по-бедна от много европейски страни – нейният БВП на глава е половината от средния за ЕС за 2021 г., според Световната банка – което означава, че хората са изложени в по-голяма степен на увеличение на цените.

„Много от приятелите ми са разочаровани“, казва Андреа, която е сервитьорка в малко италианско кафене на няколко преки от белите каменни колони на Централната банка в Загреб. „Те предпочитаха куната. Мисля, че голяма част от това не е истина, но мнозина обвиняват смяната с еврото за високите цени.“

Осъзнавайки риска от обществено недоволство, финансовият министър на страната Давор Филипович предупреди търговците да „не опитват да мамят хърватските граждани“.

През първите две седмици от употребата на еврото инспекторите са наложили глоби на обща стойност от 234 000 евро на компании за неоправдано повишаване на цените. Правителството също така сложи таван на осем основни стоки, от захар до пиле, изисквайки магазините до края на тази година да слагат табелки с цените както в куни, така и в евро.

Централната банка следи цените на ресторанти и кафенета чрез „web scraping“ на данни от Wolt, службата по доставките и засича промяната в цените онлайн на хиляди други продукти.

Само 10 % от цените на големите търговци са се повишили след въвеждането на еврото, докато една четвърт са паднали, а 65 % са непроменени, според блог на служителите от Хърватската централна банка и Европейската централна банка.

Вуйчич, който отпразнува гладкото въвеждане на валутата с торта във формата на евро и шампанско заедно с персонала си, каза, че някои от най-големите покачвания на цени са във фризьорски салони, кафенета и салони за красота. „На тези места хората с право смятат, че цените са отишли нагоре“, каза той.

Властите обаче са открили, че някои от повишените през януари цени са били върнати обратно няколко седмици по-късно. „Някои хора, които повишиха цените твърде много, установиха, че хората не искат да купуват кафето им и започнаха да ги намаляват.“

Пазарите „все още са живи и работят“, каза той.

Еврото се търгуваше за 7,5 куна преди въвеждането на общата валута.

Преди смяната хърватските търговци определяха цените на повечето стоки по психологически по-атрактивен начин, като например 9,99 куна. Едно от големите притеснения беше, че след промяната тези цени ще бъдат закръглени към по-високи, като например 1,39 евро. Централната банка обаче установи, че ограничен брой търговци използва този трик.

Но потребителите не са убедени. Шест от потребителските групи проведоха експерименти с проекта „таен клиент“, за да проследят цените на 55 стоки и услуги след въвеждането на еврото и намериха доказателство, че цените са били закръглени нагоре или остро повишени.

Таня Попович Филипович, която е член на една от потребителските групи, каза, че много хървати имат негативен образ на еврото, асоциирайки го с инфлация, а резултатите от проекта „доказаха, че притесненията на гражданите от покачване на цените след въвеждане на еврото като официална валута са се оправдали“.

Цените на педикюра и на някои прически, които са били проследени от тайни клиенти, са се увеличили с една четвърт през януари, в сравнение с периода преди еврото, казва тя. Цената на опаковка от един килограм ориз се е повишила с 14 % между декември и януари, а един килограм картофи почти е удвоил цената си от ноември до януари и цената на кофичка кисело мляко се е повишила с една четвърт.

Европейската централна банка, в чийто управителен съвет за определяне на лихвите Вуйчич е най-новият член, вдигна лихвения процент с безпрецедентните 3,5 процентни пункта от последното лято, за да се опита да върне инфлацията в блока обратно до целените 2 процента.

Влизайки в лагера на по-войнствено настроените членове, Вуйчич каза: „От тук нататък предстоят още увеличения на лихвения процент. Колко? Не знам. Повече. Битката с инфлацията не е приключила.“

Преди той да подкрепи прекратяване на покачването на лихвите, според него трябва да има „обрат в динамиката на основната инфлация“, което означава значителнo забавяне на растежа на цените, с изключение на енергията и храните, които продължиха да растат до март, за да стигнат до рекорд за еврозоната от 5,7 процента.

Автор: Мартин Арнолд, "Файненшъл таймс"

"Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова