Към момента в България няма засечен случай на Омикрон, но във всеки момент очакваме да попаднем на положителна проба. Това заяви директорът на Националната референтна лаборатория към Националния център по заразни и паразитни болести доц. Иван Иванов по БНТ. Той допълни, че наскоро щамът е открит в съседна Гърция, ето защо е въпрос на време да бъде засечен и у нас.

Следващата седмица в Националната референтна лаборатория ще бъдат изследвани голям брой проби в търсене на новия щам.

Доцент Иванов изтъкна, че за момента няма нито един доказан смъртен случай от Омикрон по света. Създалото се напрежение идва от факта, че щамът измести много бързо и рязко Делта варианта в държавите, в които беше засечен първоначално.

Според директора на Националната референтна лаборатория, новият вариант няма да спомогне за създаване на групов имунитет, въпреки оптимистичните предположения, че се понася по-леко от организма.

"Към момента данните показват, че по-скоро Омикрон допринася за увеличаване на броя на повторно заразените с вируса. Ето защо единственият начин да постигнем групова защита остават ваксините", изтъкна доцент Иван Иванов.

Той допълни, че част от мутациите, които съдържа новият щам, доказано намаляват ефективността на ваксините. Те обаче присъстват и при част от другите варианти на COVID-19, така че това не означава, че ваксините не работят.

"И "Пфайзер", и "Модерна" вече работят по модификация на ваксините си, така че да ги направят по-ефективни срещу Омикрон", изтъкна доцент Иванов. Въпреки това той подчерта, че не трябва да се отказваме да си поставим имунизация в очакване на подобрените версии, защото и сегашните ваксини вършат работа.

Според него очакваните до месеци лекарства за лечение на COVID-19 също би трябвало да са ефективни срещу Омикрон.

Все още не е изяснено как точно е възникнал новият щам. Една от версиите е, че той се е появил след продължително боледуване от COVID-19 на имунокомпрометиран пациент. Според друга версия, която според доцент Иванов е по-вероятна - щамът се е прехвърлил от гризачи върху човек.

"Големият проблем според мен е, че в Южна Африка нивото на ваксинация е почти същото като у нас, политическата обстановка е сходна, така че има голяма вероятност да се появи нещо такова и тук", предупреди специалистът.

Относно откритото огнище на бактериален менингит в столична детска градина, Иванов коментира, че като цяло тази бактерия се среща много рядко у нас като през последните десетина години са наблюдавани само единични случаи. В миналото е била по-често срещана като се е разпространявала предимно в казармите.

Най-често срещана е била друга бактерия, която също причинява менингит - пневмококовата. След въвеждането на задължителната ваксинация срещу пневмококи обаче, случаите рязко са спаднали.