Данъчен консулт на "Труд": ДДС и облагане на доходи от криптовалута

Много хора купуват и продават криптовалути на борси в чужбина. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за облагане на доходите в тези случаи и необходима ли е регистрация по ДДС.

Българин извършва сделки с криптовалута чрез борса извън страната. В резултат получава сума в български лева. Поставени са въпросите:

1. Трябва ли полученият приход да се декларира с годишна данъчна декларация за доходите?

2. При купуване на машини и извършване на разходи по добиването на валутата, приспадат ли се направените разходи?

3. Кога приходите от криптовалута се третират като доход от търговска дейност?

4. Ако сумата от продажбите е над 50 хил. лв., трябва ли да се регистрира по ДДС?

По прилагане на ЗДДФЛ:

По своята характеристика и предназначение криптовалута (виртуалната валута „биткойн” и др.) може да се определи като финансов актив. Според чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив (чл.33, ал.4 от ЗДДФЛ). При формирането на данъчната основа за този вид доходи не се предвиждат нормативно признати разходи.

Доходът се декларира в Приложение №5 към годишната данъчна декларация. Данъчната ставка е 10%, съгласно чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.

Следва да имате предвид обаче, че цитираните разпоредби не се прилагат за доходи от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително когато не е регистрирано като едноличен търговец (ЕТ). Когато физическото лице осъществява търговски сделки, е без значение дали то манифестира или не участието си в тях като едноличен търговец. Сделките го определят като такъв, а не обратното.

Следователно, ако добиването и продажбата на криптовалута е организирано по стопански начин, и е основен източник на доход на лицето, доходът ще се облага като доход от търговска дейност.

Съгласно чл.1, ал.3 от ТЗ, за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин. В тези случаи на основание чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ облагаемият доход се определя по реда на ал.1-6, т. е. по правилата, разписани в данъчния закон за доходите от стопанска дейност като ЕТ. Облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба (чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ). За този доход се подава Приложение №2 към годишната данъчна декларация.

Следователно, ако купуването и обмяната на криптовалута не се свежда до обикновена инвестиция, а е организирана дейност по стопански начин и е основен източник на доход за лицето, доходът ще попадне в облагане по чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ.
Лицата, извършващи дейност като търговци, следва да водят счетоводство, спазвайки изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Всички разходи за придобиване на активи и други, които са във връзка с дейността и са документално обосновани, ще бъдат данъчно признати.

Относно прилагане на ЗДДС:

Данъчно задължено лице, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС, е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Изречение второ на чл.3, ал.2 от ЗДДС постановява, че независима икономическа дейност „е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение”.

„Редовно или по занятие” предполага, че лицето има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Т. е. лицето системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес. Системността може да се проявява както чрез системно (регулярно) получаване на доход, така и чрез продължителност и/или многократност на действията/дейностите.

Ако гражданинът системно и с цел придобиване на доход извършва сделки с криптовалута, като не се ограничава до обикновено управление на имуществото си, а предприема активни действия на пазара (по търговски начин), дейността, за целите на ЗДДС ще има характеристиките на „независима икономическа дейност”, и ще бъде данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС.

На основание чл.96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 хил. лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 месеца преди текущия е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ДДС. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два месеца, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

2. доставки на финансови услуги по чл.46;

3. доставки на застрахователни услуги по чл.47.

В чл. 46 от ЗДДС са изброени доставките на финансови услуги, които са освободени по смисъла на този закон.

Виртуалната валута не съществува в друга, освен в дигитална форма и се продава на т. нар. частни борси, като продавачът няма информация за крайния купувач. Съгласно чл.8 от ЗДДС, услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. В тази връзка сделките с виртуална валута следва да се считат за доставка на услуга за целите на облагането с ДДС, като следва да бъде направена преценка дали е налице освободена доставка.

Съгласно решение по дело С-264/14 от 22.10.2015 г. на Съда на ЕС, т.49, сделките с нетрадиционни валути - тоест с валути, различни от паричните единици, които са законни платежни средства, доколкото тези валути са приети от страните по дадена сделка като платежно средство, алтернативно на законните платежни средства, и нямат друго предназначение, освен да се използват като платежно средство - представляват финансови сделки.

Така от контекста и от целта на чл.135, параграф 1, буква „д” от Директивата за ДДС следва, че едно тълкуване на тази разпоредба в смисъл, че тя се отнася само до сделките с традиционните валути, би отнело част от действието ѝ.

Виртуалната валута няма друго предназначение, освен да се използва като платежно средство, и тя се приема от определени оператори за тази цел.

Чл.135, параграф 1, буква „д” от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, представляват сделки, освободени от ДДС по смисъла на тази разпоредба.

Предвид посоченото по-горе, доставката на виртуална валута е финансова услуга и съгласно чл.96, ал.1 във вр. с чл.96, ал.2, т.2 от ЗДДС, за гражданина ще възникне задължение за регистрация по ДДС при достигане на оборот от 50 хил. лв.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество „Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.