В САЩ фалираха две банки, след това за броени дни швейцарската банка „Креди Суис“ беше продадена. Последваха и понижения на цените на акциите на редица банки в Европа. С въпроси какви са причините за всичко това, може ли да очакваме нови проблеми в банковата сфера и на какво се дължи огромната печалба на банките в България се обърнахме към проф. Боян Дуранкев.

- Г-н Дуранкев, неотдавна фалира американската банка „Силикон вали банк“. Каква беше причината за това?
- В САЩ има повече от 4000 банки и по-голямата част от тях през последните седмици бързо губят депозити. „Силикон вали банк“ стана 563-тата банка, която фалира в САЩ през периода 2001-2023 г., а още над 180 банки биха могли да последват скоро този пример, ако се сблъскат с подобно изтичане на активите си.

Фалитът на „Силикон вали банк“ привлече световното внимание и предизвика глобално напрежение, понеже това е втората най-голямата банка, рухнала след финансовата криза от 2008 г. Вината за тази катастрофа с право беше хвърлена в три направления: лобистката дерегулация на банките от Конгреса, безразсъдна политика на Федералния резерв и отвратителното управление от борда на самата банка.

Нищо ново под Слънцето – частните банки (независимо дали са със седалище в САЩ, Швейцария, Германия или България) имат огромно предимство – получават незабавно спасение от Дълбоката държава, когато правят тъпи хазартни залози със средствата на вложителите си. Друго тяхно предимство е, че могат да избират къде по света да правят хазартните си залози, след което да избягат където е по-изгодно за укриване на мръсните пари и данъци. Рулетката се върти, Големите играчи залагат на поразия, а малките хора плащат „безплатния им обяд“ с данъците си и нарастващите банкови такси.

- Последва фалита на втора американска банка - „Сигничър банк“. Има ли връзка между двата фалита?
- Връзката е пряка и ясна. И двете банки са „инвестирали“ значителни суми в дългосрочни облигации, чиято пазарна стойност пропадна с повишаването на лихвените проценти. Вложителите веднага заподозряха – и с право, че парите им са под заплаха, понеже около 90% от депозитите в „Силикон вали банк“ и „Сигничър банк“ бяха незастраховани. А незастрахованите депозити разбираемо са склонни към незабавно теглене. Вижте бързината, с която се разви сагата – 42 милиарда долара, над половината от безсрочните депозити и в двете банки – се изпариха от „прекрасните банки“ за по-малко от 24 часа. Социалните медии бяха територията за разпространението на заразата, която повиши страха и доведе до последващи банкови тегления.

Ако имаше онази „невидима ръка“ – чудо, за което непрекъснато бъбри попщината от сектата на пазарните талибани – „свободна пазарна икономика“, то банките трябваше да се затворят и само гарантираните депозити до 250 000 долара да се възвърнат.

Нищо такова не се случи! Очаквано, Големите пари промениха „правилата на играта“. Причината? 10-те най-големи депозитни сметки в „Силикон вали банк“ са държали общо 13,3 милиарда долара, а това са Големите пари на Важните хора. Големите пари на Важните хора трябва да се спасят с оскъдните пари на Малките хора. Министерството на финансите и Федералният резерв се втурнаха да подкрепят финансовата система и да оздравеят всички вложители в калифорнийската банка, включително тези със сметки над 250 000 долара (общата сума, която обикновено се покрива от застраховката). Фондът за гарантиране на депозитите на стойност 125 милиарда долара – който се финансира основно от сметки на застраховани банки и „подкрепен от пълната вяра и кредит на правителството на Съединените щати“ – е получил плащане от 20 милиарда долара в резултат на интервенцията на „Силикон вали банк“. 90% от тях – 18 милиарда долара, се „дължат на разходите за покриване на незастраховани депозити“. Освен това, Фондът за гарантиране на депозитите е поел разходи от около 1,6 милиарда долара за покриване на незастраховани депозити в „Сигничър банк“. Спасителният пакет наистина защити Важните хора – милиардерите от скромно намаляване на Големите им пари.

И като допълнение, трилион долара са изтеглени от банките от началото на кризата до сега. Ако подредите една до друга банкнотите, получавате 155 956 145 км. – повече от разстоянието от Земята до Слънцето. И се оказва, че малките банки са най-силно засегнати. Не е изненадващо, че големите банки всъщност видяха огромни притоци от приходи, като по-голямата част от парите идват от малките банки. Големите институции отбелязаха увеличение на депозитите с 67 милиарда долара, докато по-малките банки отбелязаха изходящи потоци от 120 милиарда долара. Хората знаят, че малките банки може и да не бъдат подкрепени, но онези, които са „твърде големи, за да фалират“ (мантрата от времената на Обама), ще бъдат спасени пак с данъците на Малките хора.

- Последваха и проблеми за редица банки в Европа. Какъв беше проблемът на швейцарската банка „Креди Суис“, защо се наложи за броени дни да бъде намерен купувач на банката?
- „Креди Суис“ имаше добри капиталови и ликвидни показатели - и двата само малко под средните за еврозоната през миналата година, но това не я спаси, когато доверието към нея се изпари. След финансовата криза от 2008 г. в Швейцария също засилиха банковите регулации и активите бяха сравнително стабилни.

Но ако рухне доверието в швейцарките банки, швейцарския шоколад и швейцарските часовници, то цялостният имидж на Швейцария заминава надолу по склона. Затова никой не се учуди от „горещото желание“ на банка „Ю Би Ес“ да купи проблемната „Креди Суис“. Няма да се учудим, ако по-нататък банка „Ю Би Ес“, увеличаваща собствените си проблеми с покупката на „горещия картоф“, бъде подкрепена от по-високо ниво.

- След всички тези фалити и придобивания последва и рязък спад на акциите на германската „Дойче банк“. Това само на борсови спекулации ли се дължи или има съществен проблем с тази банка?
- „Дойче банк“ е друга история. Тя е не просто германска международна инвестиционна банка, а една от най-големите в света и съществен елемент от финансовата система на Европейския съюз и Еврозоната. През последните години тя премина през каскада от проблеми, сред които се откроиха ниска доходност, високи санкции от регулаторните органи и съдебни процеси за нарушаване на правилата за манипулиране на пазарите. През 2019 г. „Дойче банк“ обяви план за реструктуриране, който включва намаляване на разходите и остригване на най-рисковите инвестиции. Няма как да се отрече че банката от тогава е постигнала подобряване на управлението на риска и на контрола върху финансовите потоци. Обаче, глобалните икономически последици от пандемията през 2020-2022 г. доведоха до значителен спад в печалбата. Независимо от това, банката продължаваше да работи за подобряване на своята финансова стабилност и устойчивост в бъдеще, свидетелство за което е нарастването на нетната печалба на „Дойче банк“ от 5.7 млрд. евро през 2022 г., което е два пъти повече от предходната година. Но тъй като разходите за финансиране се увеличават, активите на банките, като например дългосрочните облигации, губят стойност. Европейските регулатори изискват от кредиторите да хеджират този риск.

Основните заплахи за „Дойче банк“ са свързани с американския й портфейл, свързан с последиците от фалита на банките от САЩ, както и с цената на финансиране на банката, която може да се повиши след фалита на „Креди Суис“. Освен това, тя има експозиции към търговски имоти - близо 17 млрд. долара такива активи, което я нарежда сред най-застрашените европейски банки. Има и голям портфейл от деривати, които са опасни инструменти на нестабилните пазари, но те се търгуват открито. И като допълнение - пазарът на суаповете за кредитно неизпълнение на „Дойче банк“ е неликвиден, което означава, че няколко сделки могат бързо да променят цените.

Но ако се допусне и 1% потенциална възможност за фалит на „Дойче банк“, то със сигурност проблемите на Германия ще ескалират, особено след бумеранговия ефект от „санкциите“ срещу Русия, които разбуниха духовете вътре в къщите. Никой не иска да пуска на свобода джина от бутилката, следователно „Дойче банк“ ще остане „Дойче банк“!

- Имаше информация, че от банките в еврозоната са изтеглени рекордни суми. Как си обяснявате тези тегления, може ли да последват още проблеми с банки в САЩ и Европа?
- Основания за притеснения има. Особено за вложителите в частните банки, които банки по принцип се насочват към по-рискови сделки и даже към хазарт, за да реализират по-високи (прогнозни) печалби, понеже се отчитат пред акционерите си, а не пред обществеността и вложителите си.

Но светът се е променил. Блажената наслада за частните банки от отрицателните лихвени проценти, които Европейската централна банка поддържаше от цели осем години, приключи миналата година. Впрочем, ЕЦБ е един от творците на високата инфлация, понеже предлагаше и насърчаваше огромни парични потоци към „инвестиции“ чрез отрицателните лихвени проценти, включително и към „зомби икономиката“. Затова и финансовата икономика измести настрана реалната икономика! Повечето европейски банки, особено тези в Еврозоната, получиха висока възвращаемост, която леко надхвърли средната инфлация през миналата година. Лошите кредити на банките намаляха до общата скромна сума от 350 млрд. евро.
Но случващите се неблагоприятни събития в банковата система в САЩ, Швейцария и Германия – базисните опори на „финансите“ на Запада, придружено с издигането на новата „Желязна завеса“, „замразяването“ на чужди банкова активи и развиващата се интеграция на Изтока и Юга в посока на нова валутна система, не дават минутка спокоен сън и покой на европейските банки. Ще си позволя да подсиля нещата, предстоящата стагфлационна дългова криза в САЩ (прогнозирана от Нуриел Рубини), сковаването на европейската реална икономика чрез все по-високи цени на газ, петрол и суровини, недоверието в стабилността на еврото (не само от някои от страните извън Еврозоната, но и по света), ни водят към извода че кризата от 2008 г. може да е била дребно невинно изпитание за „проверка“ на стабилността на Запада. Като оптимисти, ние българите продължаваме да мислим че „най-лошото тепърва предстои“.

- Централните банки на страните от еврозоната държат в портфейла си много облигации, чиито цени падат с нарастването на лихвите. Това може да доведе до реализиране на големи загуби от тях. Частните банки имат ли същия проблем?
- Ахил е имал „ахилесова пета“. Частните банки и финансови институции имат доста „ахилесови пети“ - от държавни облигации, ипотеки и други дългови инструменти, от които прогнозират, че ще печелят, когато дойде падежът им. Но в този портфейл винаги има и ще има „инвестиции“, които ще изгорят. Вижте, например, какво се случи с частните пенсионни фондове.

Обръщам внимание върху нещо друго. За разлика от частните банки, публичните банки по света са по-малки, не „гонят“ печалбата на всяка цена и се отчитат пред обществеността. Затова са и по-сигурни, по-социални и по-трайни. По-бавно нарастват, но растежът им е контролиран. Не говоря за времената на Живков, а за съвременното богато състояние на банковите системи в САЩ, Индия, Китай и т.н. България, впримчена в дивашката илюзия че „частното е по-добро от общото“, куца и с двата крака.

- Ако влезем в еврозоната през 2024 г., може ли да се наложи да плащаме за част от загубите на Централните банки в страните от еврозоната?
- Първо, няма да влезем в еврозоната дотогава, понеже не покриваме и няма да покриваме минималните критерии, необходими за членство. Второ, след като „спасихме Украйна“, едва ли ще „спасяваме Европейския съюз“. Всяка жаба да си знае гьола, нашите „приказни“ политици да си мерят приказките!

- Банките в България изглеждат в отлично състояние. Как успяха да реализират рекордна печалба от над 2 млрд. лв. през миналата година?
- Много ми харесва думата „изглеждат“. Печалбата на българската банкови система нараства с 66.9% на годишна база до 393.7 млн. лева за първите два месеца на тази година, според БНБ. Банките са „свещените крави“ в България, затова либералната „държава“ подскача от радост, когато печалбата на банките расте с 66,3% при положение че целият ръст в икономиката е едва 3,4%. Не само че има нещо съмнително, но има и нещо много презрително. Бих предпочел БВП на България да нараства с 66.9%, а печалбите на банките – с 3,4%. Нямам право да говоря повече по въпроса…

- Преди началото на проблемите с банките в САЩ и Европа изглеждаше, че Европейската централна банка е твърдо решена да продължи с покачването на лихвите. Сега има ли разколебаване в намеренията на ЕЦБ?
- Банкерите или икономиката? Това е въпросът! Ако ЕЦБ ще се бори с инфлацията, ще вдига лихвения процент още. Ако ще гони икономически растеж – удря спирачката.

- Инфлацията в България е двойно по-висока от средната за страните от ЕС от повече от година, а правителството чак през последния месец прави първи опити да овладее ситуацията. Смятате ли, че предприетите действия са закъснели?
- Идеологията винаги е пречила на икономиката. Идеологията за свободните „пазарни цени“ троши българската икономика, понеже при висока инфлация потреблението намалява и съответно – производството блокира. Но важната е печалбата, която расте. Някой ще обърне ли внимание на съотношението „работни заплати – печалби“ в добавената стойност? Ето откъде блика инфлация, освен от нарастващите цени на вносните енергоносители!

Нашият гост

Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 г. Икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. През 1980 г. завършва социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а през 2010 г. - професор. Дуранкев е автор на повече от 80 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси.